Надежди вместо заключение
Но ето че мъждука и дано да блесне една надежда — последните протести на младите, на новите български поколения, необвързани с носталгии и соцатавизъм! Необвързани и с политическите партии.
В този смисъл ще цитирам заключенията от един анализ на сегашните протести на д-р Илия Илиев, на който наскоро попаднах:
„Протестът — пише той, — избра да бъде безпартиен, а това прави ситуацията опасна. Спонтанната стихия е трудно контролируема. Управляващите се надяват да «изчакат» недоволството, да го удавят в процедурни трикове, да го разделят и разпилеят с малки отстъпки. Самозаблуди.
Щом хората са изкрещели «Така повече не може», те не очакват корекции, а край на модела и нов проект… Значи до рязка ескалация на недоволството остават още 1–2 стъпки, не повече. Протестите престават да са симптоми и стават присъдата. Управляващите могат да си повтарят, че «няма друг начин», но това е последното убежище на един уморен и отчаян елит. Времето на клиентелната държава приключва.“ 1
Дано! Дано партиите-клиенти на олигархията наистина да бъдат заменени от нов политически модел! Но как да се отървем от кърлежите на олигархията, които повече от 30 години вече все се впиват в новоизлюпени партии, защото тя — олигархията, контролира „люпилнята“!
Дано те, сегашните млади и необвързани с досегашната система общности, вземат в ръцете си развитието и съдбата на многострадална България. Дано успеят поне да намалят възможностите на олигархията, защото тя всъщност е неунищожима! Дано успеят да осигурят наистина свободно развитие на икономиката и обществото ни под управлението на нови, независими елити. Дано се отърсят и от евразийските носталгии, да осъзнаят историческата европейска принадлежност на българите!
Дано успеят да намалят вътрешното българско противостояние и да създадат условия за що-годе близка българска народопсихология, освободена от атавистичните си рецидиви и осъзнала националните ни интереси! Дано това демонстрирано на протестите единство в защита на националните ни интереси, на правовата държава, на българската идентичност, на българската демокрация, на европейската ни принадлежност, на отрицание на корупцията в икономиката, в политиката, в партиите, да се превърне в трайна народопсихология!
„Дано, дано, дано“, пееше Богдана в зората на българската демокрация 2! А дано де?!