„Какво да се прави“, както казвали Чернишевски и вождът на световната социалистическа революция Ленин, а сега и Путин! Все в Русия го казват, джанъм?!

Дали пък да не се обърнем към астрологичните разсъждения на учителя Петър Дънов?

„Българинът — пише той, — започва добре, но като дойде до едно място, казва: «Тая работа не върви напред, няма да се нареди както трябва». Той обича да разсъждава, да философства. Българинът е енергичен, малко марсианец, но щом дойде Сатурн, всичките му работи се развалят.

От астрологическо гледище е интересно да се знае кога ще дойде времето, когато българинът ще се управлява от друга планета освен от Сатурн. Днес всички се запитват: «Кога Сатурн е взел надмощие над българите? Кога са западнали под влиянието на Сатурн българите?» Това е метафизически въпрос, върху който няма да се спирам.

Едно нещо, което може да повдигне българите, е да дойдат под влиянието на Венера. Сатурн има особена слабост към Венера. Щом я види, сърцето му веднага започва да тупти и той се оживява. Аз разглеждам Венера като напреднало същество, като отражение на любовта, от чието влияние българите са лишени. Сега те трябва да направят връзка с тия принципи… Защото си Сатурн, само за себе си гледаш. Етикеция в такъв човек няма. Той гледа само за себе си. Той счита, че всеки човек е по-долен от него. «Няма по-достоен човек от мене», казва той. Тъй мисли Сатурн.“ ¹

Много добре ни е проумял учителят. Баш сатурновци сме си ние. Как да възприемем Венера, че и „Истанбулската конвенция“? Та нали в един известен виц се казва: Какво е изневяра по пернишки? Ами някой друг да ти бие жената!

Или пак от Елин-Пелиновския шопски епос — дето Пижо казва на Пендо:

„Нали им знаеш, Пендо, церо на жените:
удри по главата, дърпай за косите.
Че се сърди два дни, па че ѝ умине.
Женско сърце, брате, от лобут не стине!“

Он си има вековни традиции, а ти му говориш за някаква си „конвенция“! Та явно няма да дойде скоро Венера, да не е луда? Ще да си бъдем дъъълго сатурновци, баш мъжкари демек! Ама само в механите, както е рекъл Ботев, ще „крещим: хайде на Балкана“!

Кога ще излезем от механите на улицата? Кога всъщност сме излизали? Ами да цитираме пак Николай Генчев:

„Най-ярък израз — казва той, — величието и трагизмът в българската история намират в Априлското въстание. Там те са органически слети. Точно в тази историческа решимост, която преминава във велик подвиг, последван от трагическа развръзка, като че ли ускорено, като на кинематографска лента се завърта цялата българска история. Неслучайно, даже много любопитно е да кажем, че Обръщението (на апостолите) започва с това: «Вие, наследниците на Крум, на Симеон, които имате тази кръв…» — всичко избухва, експлодира и започва трагическата развръзка!“ ²

Да, рядко, много рядко излизаме на улицата ние, българите като цяло! Е, още веднъж излязохме — със Съединението, когато „чинехме инат на цела Европа“! И още веднъж с войните за освобождаване на поробените братя — 1912–1918 г. Ама като не освободихме кой знае какво, защото не ни позволиха „Великите“, пак кандисахме за цял век в механите!

След погрома над България с т. нар. „Ньойски мирен договор“, след всеобхватната катастрофа на страната и нацията, в условията на мизерия и социално напрежение, най-после работническите профсъюзи и у нас излязоха на улиците. Превратът на 9 юни 1923 г. предизвика въстания на селяните в защита на Земеделското правителство, но на отделни места. Недоволството на селското население и бруталността на първото правителство на Сговора и военните дадоха възможност на новата БКП — секция на Коминтерна, да изпълни заповедта на последния и да вдигне ново въстание, въпреки категоричното несъгласие на Димитър Благоев!

Излязоха пак предимно селяните и то само в Северозападна България и в отделни части на страната в Старозагорско, Пазарджишко и други. Комунистическата историография и пропаганда обявиха „въстанието“ за „общонародно“, че и „първо антифашистко“ в света! Трезвите оценки обаче показаха неговата ограниченост и неорганизираност. Що се отнася до определянето му като „антифашистко“, то също е далеч от истината, защото италианският фашизъм току-що се установява по това време и е почти неизвестен на българите. „Въстаническата народопсихология“, т.е., е била само в главите на организаторите на въстанието — коминтерновските функционери Г. Димитров, В. Коларов и ко. Те пък, след като запалват пожара, бързат своевременно да избягат през Югославия в новата си Съветска родина, изоставяйки излъганите въстаници на отмъщението на управляващите, че и на ВМРО!

Друго „излизане“ е партизанското движение и подкрепящите го ятаци от лятото на 1941 до 9 септември 1944 г. Общо излезлите са 21 776 души, от които 9 015 са партизаните и 12 761 ятаците ³. Твърде малко, за да се говори за „всенародно въоръжено въстание“, нали?! Сиреч, сигурно е имало някаква партизанска психология, но не и обща „народопсихология“!

Излизане по време на „соца“ — йок! По понятни причини, изключая дирижираните манифестации, акламиращи комунистическите празници, по-точно комунистическите величия! Това, биха казали „малцинствените ни мнозинства“, бяха „зорлан излизания“! А „зорлан психология“ май няма, джанъм, камо ли „народопсихология“!

Истинските излизания станаха при нас постфактум — след като самата партия-държава ни „поднесе“ демокрацията, сваляйки сама диктатора! Спомням си тогава, вече през ноември 1989 година, как колегата ми Краси Станчев ни призоваваше:

„Хайде, излезте най-после бре, вече не бият!“

Е, излязохме най-после масово и вярно бе, вече не биеха! После беше най-голямото излизане — предизборното на СДС от Орлов мост до хотел „Плиска“, че и нататък! Да, ама и БКП-то си спретна бая митинг насред София?! Пак две „народопсихологии“ — тази на жадувалите половин век демокрация, но и тази на социалистическото статукво! И тъй си остана 30 години.

Е, имаше едно голямо излизане, както бе посочено по-горе, през 1997 г., когато почти подпалихме парламента. Сякаш тази емблематична сграда — символ на българската свобода и демокрация, ни беше виновна. Да, ама вътре бяха депутатите, тяхната…! И ето, оттогава се навъдиха едни, дето взеха да палят и рушат. Депутатите пък, слава Богу, се преместиха в лоното на предишната партия-държава — домът с петолъчката, щото на таквиз депутати мяза такваз сграда! Нямат място там, дето „Съединението прави силата“!

Напоследък излизахме на части, в защита на моментни, на частни проблеми. Иначе си кютаме в механите. Пък и за разлика от Ботевото време, сега Господ дал и механи, и кафенета, и локали под път и над път!

И ето, най-после в края на 2025 г., навръх влизането ни в Еврозоната — най-после масово излизане, и то не само в столицата, но и в големите, че и в малки градове! И от това излизане като че ли възниква някаква надежда, защото в него преобладават младите хора — бъдещето на страната! Най-после те излязоха спонтанно и заявиха, че не искат системата на олигархията!

Е, по традиция се опитват пак да ги яхнат партийни лидери и шарлатани. Опитват се да ги компрометират платени бандитчета, дето си избиват комплексите на полуграмотни лумпени без професии, без нормални амбиции, търсещи в палежа и разрухата измамна мъжкарска „реализация“! Те очевидно са пак оръдия на олигархията, която си пази статуквото. Но младите хора излязоха и се абстрахираха от бандитите. Заявиха, че си искат родината и държавата! Тези няма да кажат „няма такава държава“, те си я искат от олигархията и дай Боже да са достатъчно упорити да си я вземат! Дай Боже този път да не позволят да ги яхнат рутинираните политически мошеници! Та това са ни „излизанията“ засега!

Иначе пък „влизаме“! Влязохме в НАТО, влязохме в Европейския съюз, влязохме в Шенгенската зона, влизаме и в Еврозоната, въпреки носталгиците по „соца“ и болшевизма, въпреки „копейкините“ и евроскептиците! Не можем да излезем съвсем обаче от ориенталщината си — онази традиционната, щото сегашният Ориент се модернизира. А нашата сегашна ориенталщина е именно в споменатото атавистично, мазохистично русофилство. То е днешната ориенталщина, защото Путин с всички сили връща Русия към Азия. И то към традиционната деспотична и авторитарна Азия, където всъщност винаги си е била!

Даа, напоследък уж се „сдушихме“ с Великите на запад, ама докато се сдушим, те едни други станаха Велики! А таман щяхме да си изграждаме „общоевропейска народопсихология“?! Е, явно няма да е скоро. Веднъж поради вътрешното ни историческо противостояние, което упорито остава и остава! Втори път от нарастващото за жалост вътрешноевропейско противостояние: между десните консервативни партии и псевдолибералното статукво; между тях и радикални десни и леви партии и движения; между държави членки с различни позиции относно структурата и управлението на ЕС или геополитическата ориентация в сегашната военна ситуация…

В тази ситуация въпросът накъде сега застава с пълна сила и в самата ни държава, и в общоевропейското пространство? За нас — българите, въпросът отново е дали да останем европейци, каквито сме били още от формирането си като държава и култура, или ще се връщаме към бившите си азиатски завоеватели! Дали ще се развиваме като нормална пазарна икономика и европейска демокрация в рамките на ЕС, или ще вървим към някаква ефимерна и мистична Евразия, в която ще доминира „призваната да спаси света Русия“?

Дали всъщност? Защото необятната територия на Империята заема 1/6 част от земната суша, а основната част от населението ѝ е в западната, европейската част. Огромната ѝ азиатска част е богата на ресурси, но почти празна откъм население. А около това огромно пространство живее в доста по-малки територии почти половината от световното човечество: повече от 3 милиарда китайци и индийци и близо милиард мюсюлмани! Колко време те само ще гледат празното пространство? Впрочем „злите езици“ говорят, че в „празното пространство“ вече масово навлизат хиляди китайци — било като търговци, било като работна ръка в добивните райони.

Та в каква Евразия ще ни заведат нашите евразийци, дето искат да ни натрапят и „евразийска“ психология?!

В този смисъл преди 8 години написах една книга относно стопанската и обществената мотивация на българите в миналото и в настоящето със заглавие „Фатална криза или ново начало“ ⁴. Тогава нямаше как да зная, че Догановата етническа партия ще бъде преименувана от обемистия наследник на Сокола в „ДПС Ново начало“?! Ако знаех, никога нямаше така да си кръстя книгата!

Но не е там въпросът. Той е в отново и отново разделената ни народопсихология!

Литература и бележки