Обърканата и несигурна ситуация в България след „падането“ на еднопартийната тоталитарна система също формира различни психологически нагласи в българското общество.

Неосъществената лустрация, липсата на подготвени демократични лидери и политически групи с установени демократични традиции не позволиха у нас да се установят истинска политическа демокрация и пазарна система. Напротив, в страната се формираха политически и социални структури, свързани с кадрите на бившата партия-държава и репресивните ѝ органи. На базата на тези структури се оформиха отново различни „народопсихологии“.

Първата, олигархичната „народопсихология“, се основава на убеденото самочувствие за анонимност, безнаказаност, неподсъдност, вечност! Самочувствие, че тя дърпа и ще дърпа конците на управлението и ще контролира всичко в „новата демократична държава“, и ето, че това продължава вече над 35 години и наистина не му се вижда краят?!

Заедно с икономиката и финансите олигархията сложи ръка и върху политиката. Внедри свои хора в новите партии и определя тяхната политика. Всъщност тя се срасна с политическата класа! Намеси се в изборите, обезпечавайки си постоянен контрол върху основните демократични институции — парламента, партиите, правителствата, президентството, съдебната система, следствените и полицейските органи, общините…

Нещо повече, сега от Европа и Америка се връщат нейни издънки, които още от Горбачово време и малко след това заминаха да учат на Запад (тогава други или нямаха право, или нямаха пари да идат там да учат). Кой знае защо нито едно от тези тоталитарни отрочета не замина да учи на Изток, както го правеха създателите им! И ето ги сега, те се връщат, за да поемат като щафета от татковците управлението над търпеливия електорат — масата от будали, призвани да ги обслужват!

За справка виж например настоящия софийски кмет — откровена издънка на вседесъщата ДС — създателката на олигархията! Че как иначе, нали нашата ДС е по-малка сестра на съветския КГБ, а по традиция винаги бивш КГБ офицер е държавен глава на азиатска Русия?! Ние пък, пак по традиция, подражаваме на Империята, каквато и да е тя във времето! Е, каква ще да е психологията на този „нов – стар“ олигархичен елит, народопсихология ли е?! Очевидно не! За жалост масова народопсихология е тази на будалите!

Втората — на полицейско-следствената и съдебно-прокурорската структури. Те също са пропити от олигархични влияния и намеси. И това е може би най-голямата перверзия и трагедия на безкрайния ни „преход“! Защото именно тези структури би трябвало, „служейки на обществото“, да разкриват, преследват и осъждат кражбите, издевателствата, насилията, влиянията на олигархията! Всъщност, както бе посочено, те самите са нейна рожба?! Да я разкриват и преследват ще рече да преследват и себе си. Ами нали първите корифеи на олигархията са и бащите на тези структури! Нали от техните среди излязоха силовите и „застрахователните“ групировки от 90-те години на миналия век? От тези среди излязоха и „Баретата“, и „Галевите братя“, и кой ли не от т. нар. „ъндърграунд“! Те просто си останаха взаимно свързани, с еднаква психология!

Как тогава да се надяват на защитата им обикновените българи, как да вярват в тези уж защитни и съдебни органи, които би трябвало всъщност да осигуряват справедливостта? Престъпните структури рекетират, убиват, отвличат, насилват, а потърпевшите не намират и не намират справедливост! Ами как да я намират, като тези органи очевидно си сътрудничат с престъпния ъндърграунд?!

Наскоро в едно свое предаване от рубриката „Ничия земя“ известната ни журналистка Даниела Тренчева разговаря в затвора с осъден доживот бивш (дали?) член на ъндърграунда ¹. Най-напред Тренчева сподели, че с мъка е успяла да си уреди разговора. Зер този тип кой знае какви ще ги говори за органите?! И наистина, той откровено разнищи взаимозависимостта и дори сътрудничеството между тях и престъпността! Врял и кипял в „операциите“ на ъндърграунда, събеседникът на Тренчева дори спомена точните тарифи за районните полицейски началници, по които престъпниците си осигурявали спокойствие! Спомена и корените, и „инженерите“ на това сътрудничество — формирането на престъпните групировки от бившите кадри на ДС под вещото ръководство на „емблематичния“ генерал Любен Гоцев и компания!

„Той им беше нещо като ментор“

— посочи интервюираният. Те всяка седмица „се съветваха с него“!

Ето ви пак две „народопсихологии“ — едната на тоталната несправедливост и бруталното насилие, другата на безнадеждността, която просто те тласка към „Терминал 2“! Трагедията сега е не само посоченото срастване на тези „органи на реда и справедливостта с престъпността“, но и фактът, че те, вече като огромна маса, тежат все повече на бюджета, т.е. на нас — будалите! Тези, които не само не получаваме защита и справедливост от тях, но сме принудени и да ги храним и обличаме, и то богато! Всъщност дали пък сме принудени или по инерция от „соца“ ги търпим, и защо, и докога?! Дали не е време да променим тази „народопсихология“? Нали уж сме в демократична и справедлива Европа, джанъм?

Третата — на новата партокрация — на сформираните набързо „нови“ политически партии, „прошнуровани“ и „прономеровани“ пак с кадри на предишната партия-държава и нейните репресивни органи, пак под вещото ръководство на генерал Любен Гоцев и мистичния кръг „Монтерей“. Същите, които формираха „новата“ олигархия. Същите, които създадоха и силовите групировки в началото на т. нар. „преход“! Сега те „създадоха“ и новите партии!

Така, както бе посочено по-горе, олигархията се срасна с „новата“ политическа класа! Депутатите, министрите, областните управители, кметовете, общинските съветници, излъчени от партиите, превърнаха политиката в постоянна доходна професия, в „психология“! За „нула време“ те забогатяха, придобиха по няколко апетитни имота у нас, пък и в райските кътчета на близката и далечна чужбина. Някои от партийните лидери са част от олигархията, другите са нейни изпълнители.

И вече отдавна свикнахме с вечни депутати, скачащи от партия в партия (за справка виж Данчо Ментата и още доста други), с периодични министри, идващи и отиващи си съобразно с актуалните партийни кабинети. Свикнахме с дългогодишни кметове и местни чиновници-дерибеи, с полуфеодалната им психология, които хазяйничат безнаказано в много части на страната, защитени от партиите си, т.е. пак от олигархията! Свикването също е вид народопсихология, пък и тя ни е историческа!

Е, от време на време, когато партокрацията го прекали и нагнети социалното напрежение, избухват демонстрации, но тя — партокрацията де, съумява да внедри и сред демонстрантите свои провокатори. Те или обезсмислят протеста, или предизвикват насилие и палежи, които водят пък до обратно насилие — полицейско, и протестът е компрометиран!

Такъв бе масовият протест през 2020 г., който скоро бе оглавен от двама млади лидери, май с харвардско образование, дали?! Защото единият показа не особено добро познаване на майчиния си език, другият пък май беше свързан с измами на партньори и инвеститори в Дания и Великобритания…? Въпреки това първият стана министър-председател, а вторият — финансов министър! Първият безочливо излъга за чуждото си гражданство, вторият безпардонно потули далаверите си! Първият веднага заплете още повече проблема ни с т. нар. „Република Македония“, непознавайки изобщо този проблем. Вторият усложни и без това сложното положение на финансовата ни система. Така или иначе, но много от протестиращите им повярваха и така се формира партията „Продължаваме промяната“.

Оказа се обаче, че не става дума за „промяна“, а за „подмяна“! Подмяна на вече оялите се и поостарели производни на олигархията и ъндърграунда със завърналите се от „учение“ на Запад (не в Русия, защо ли) млади отрочета на същите тези структури! Едно от тях пък, както бе посочено, стана и кмет на столицата, именно като отроче на кадър от ДС! Ето ви я „промяната“! Каква да им е психологията на отрочетата, освен тази на създателите им?!

Ето ви я и „народопсихологията“ на партокрацията като цяло, без разлика на наименованията на т. нар. партии! На коя да вярва средностатистическият български гражданин, за коя да гласува? Защото той вече е разбрал истинската им същност — на слуги на олигархията. Обръгнал е на обещанията им. Нагледал се е на наглото им самообогатяване и откровена корупция…! И той демонстрира своята неприязън към тях пасивно — като не гласува. Лошото е, че това не е изход от ситуацията! Геле знае, че „не е така“, ама пък не знае как трябва да е! Това ли ни е текущата „народопсихология“, джанъм?! Дали следващите ни поколения ще я променят някак, или е атавистично заложена и в тях?!

Четвъртата „народопсихология“ — на прогресивно нарастващата държавна и местна бюрокрация, излъчена от електората на т. нар. партии, по традиция предимно на бюрократичен, роднински, приятелски, любовен и т.н. принципи! Така всеки некадърен за сериозна професия и творческа дейност хайлазин може да уреди лесно живота си, че и бъдещето на родата си, без особено да се напряга. Достатъчно е да се снабди с някаква дипломка — било чрез „уреждане“ на изпити, било по-напряко — с „купуването ѝ“, всеки средностатистически иждивенец може да се нареди на държавна или общинска служба, използвайки връзки с някой чичо, вуйчо, авер, любовник… от горната трета категория!

И тъкмо когато пиша за това, чувам как представители на Международния валутен фонд, дошли да ни видят дереджето, препоръчват да свием заплатите на държавната администрация, макар че според мен е добре да свием, и то доста, самата администрация! Защото тя — администрацията ни, има точно по закона на Паркинсон табиета да се раздува постоянно почти в геометрична прогресия! Ами тъй де, келепир има в тази административна работа, джанъм, или поне летаргична сигурност!

Още един пример в този смисъл — прекалено раздутата следствено-полицейска система, където над 70% са чиновниците на бюро за сметка на опериращите на улицата! Но това не пречи заплатите на всички да се увеличават солидно периодически! Ето ви я „народопсихологията“ на правнуците на Бай Ганя — психология на келепира и нагожденството, но и на самочувствието на „стожери“ на държавата! При тях простосмъртният българин отива като на поклонение, с някой друг лев за рушветче!

Ето ги трите последни категории, обслужващи първата — олигархията. Трагедията е, че те са повече от 1/3 от българското общество! Но именно те са гласуващите. Те определят „статуквото“ — перверзното статукво на постсоциалистическата ни действителност. В някакъв смисъл определят настоящата ни народопсихология!

Петата „народопсихология“ е на останалата част от обществото, т.е. на „електората“, както напоследък е прието да се нарича простолюдието в най-общия му смисъл. И тук обаче има диференциация — една част от електората са клакьорите и обикновените привърженици на партиите. Те именно, наред с бюрокрацията, по правило са гласуващите. В останалото време се стремят да ги забележат босовете на партията и евентуално да влязат в четвъртата категория, сохрани Господи раби твои!

Останалите маси от електората, обръгнали на лъжите и манипулациите на олигархично-партийната върхушка в десетилетията на т. нар. „преход“, стават все по-индиферентни към перверзната ѝ политика. Те схващат, че ги баламосват и манипулират, и „протестират“, като не гласуват. Това обаче отново и отново ни върти в омагьосан кръг, от който вече повече от 30 години няма изход?! Така тази част от електората, т.е. от нацията ни, се топи! И в духа на мрачния хумор възниква въпросът: кой след не много време ще изхранва нарастващите групи на горепосочените „народопсихологии“ на олигарси, партократи, бюрократи, пишман полицаи, следователи, магистрати, откровени бандити, обикновени търтеи-нагожденци, „малцинствените мнозинства“…?!

Та така, още с първите стъпки на т. нар. ни „преход“ се оформи една постоянна политическа върхушка, уж от различни партии, а всъщност приличаща на октопод — различни пипала (партиите) с едно тяло — олигархията! Понятията „депутат“, „министър“, „кмет“, „областен управител“, „общински съветник“ станаха синоним на постоянни професии. Всеки хитрец, неспособен за истинска професия, основана на талант и знания, на къртовски труд, превръща политиката в доходна професия и се стреми да остане в нея, като се присламчи към т. нар. „партии“, лакейничейки пред скритата уж олигархия.

Интелигентните, можещите, моралните, нормалните българи се оттеглиха! Ето ви една „истинска народопсихология“! Психология на обслужващия олигархията политик и бюрократ! Можем ли обаче да я припишем на целия ни народ? Явно не — т.е. пак нямаме обща народопсихология. Гореописаната „народопсихология“ е на онази част от съвременното ни общество, която още гласува в честите ни избори. Онези по-малко от 30% чиновници, сервилни партийни членове и просто клакьори на фалшивите партии, които гласуват за шефовете си. Те са наясно, че в „демократичните избори“ всъщност избират все едни и същи депутати, министри, президенти, кметове, съветници. Уж от различни партийни листи, а всъщност от една предварително скалъпена маса от послушни чиновници, роднини, близки и клакьори на уж различни партийни лидери, а всъщност слуги на задкулисната олигархия! Това е останалата след 30 години „демокрация“ гласуваща част от българите.

Останалите — повече от 60%, просто не гласуват, защото отдавна са проумели играта на олигархията и не виждат смисъл „да се абят“! Поредните „демократично избрани“ държавни ръководители уж лелеят за европейските демократични ценности, уж с всички сили се стремят към Шенген и Еврозоната, пък правят всичко възможно това да не стане! Ами как — в Еврозоната финансовата ни система, банките, ще бъдат под стриктния контрол на ЕЦБ (Европейската централна банка) и ЕСП (Европейската сметна палата). Тогава как ще могат безконтролно да източват и „фалират“ банки, как безмерно ще могат да крадат?!

И бродят „възрожденски“ и други викачи и „анализатори“, които бранят „независимостта на българския лев“! Че къде му е „независимостта“ на левчето, джанъм, като е във валутен борд, който пък е съобразен с еврото? Търгуваме ли с левчето на световните пазари? Има ли то — левчето де, някаква роля в световните финансови отношения? Не и не, но как да се оставим да ни контролират, как ще крадем безмерно?!

Само че националните крадци не крадат левчета, а „евра“ и „долари“ и вкарват все повече икономиката ни в тотална зависимост от себе си! И с всички сили ни убеждават, че тя „просперира“!

Ето ви — две народопсихологии:

• една на крадците, установили се начело на управлението;
• втора — на окрадените, които съзнават, знаят че ги крадат, ама „кютат“ някак си! Е, и „протестират“ де — като не гласуват.

Крадците пък управляват полулегитимно — с по-малко от 30% от гласовете на избирателите, но какво ги бърка?! Те просто са си изградили в тези три десетилетия психология на „управляващи“ — перманентно! Че защо не? Нали в голямата си част са наследници на вечните тоталитарни комунистически управители, на техния манталитет?! Ами орисани са да управляват вечно! Установена психология ли е това? Да, но дали е и „народо“? Не, не и не!

Има обаче и една шеста „народопсихология“ у нас — на едно, както го наричам, „малцинствено мнозинство“. Защото то прогресивно нараства, за разлика от „класическата“ българска нация, в последните три десетилетия.

Някога османлиите нарекли завладените от тях балкански земи „Румели бейлик“, демек „Ромейски“, а населението му — „рум миллет“. Впоследствие през вековете тук се заселва и разселва нашироко друг един миллет — циганският. Впрочем в свои изследвания големият познавач на Българското възраждане Николай Генчев посочва, че през XV век, след като завладяват Балканите, османлиите заселват в Тракия и Родопската област юруци номади от Анадола.

„След тях — пише Генчев, — дойдоха циганите!“ ²

Днес деликатно ги наричаме „роми“, ще рече „ром миллет“. Този миллет обаче през всичките тези векове съхранява ревниво табиетите си, манталитета си, психологията си и трудно се интегрира в обществата, сред които живее. И ако в други европейски държави — по на запад от нас, където законите се спазват, те все пак са принудени поне привидно да се адаптират към общоприетите правила, у нас, където „законо е врата у поле“, те са в стихията си! Единственото, което ги е „интегрирало“ с българите, е че заедно заобикалят „законо“!

Иначе те си живеят по свои закони, по своя народопсихология, която не се покрива с българската. Известен, макар и слабо познат за другите, е прословутият ромски съд, т. нар. „Мешере“ („Романе мешеряле“ — Съд на старейшините) ³. Смята се, че Мешерето съществува от векове. То явно е законът на циганите. И, както казват, „българите не се страхуват от съда, но циганите се страхуват от Мешерето…“, а иначе — както българите, и те не се страхуват от българските закони и съд!

Основните им дейности са свързани с масова просия, джебчийство, временни трудови дейности, дори платено кръводаряване… Ето един пресен пример от Мадрид в „Труд news“ от 22 декември 2025 г. — статия с подзаглавие „130 нашенски и румънски джебчийки тормозят испанската столица“ ⁴. Дописникът съобщава, че в социалните мрежи са показани:

„…снимките на 130 крадливи циганки на възраст от 15-годишни до лелки на пенсионна възраст. Над 90 процента от тях са от България и Румъния…“

Амчи как, нали и те са гражданки на ЕС и съвсем законно шетат из Съюза! И това е „народопсихология“, битуваща у нас и то все по-масова, но как да я определим като българска?! Макар че, формално погледнато, циганите са и пълноправни български граждани!

Във връзка с горепосоченото „малцинствено мнозинство“ трябва да се посочи едно друго подобно (или може би две), макар и много по-адаптирано към българската действителност?! Става дума за българските турци, както и за българомохамеданите. Споменаваме ги заедно най-малко защото са свързани религиозно чрез Исляма (друг е въпросът как той е наложен на последните)! Свързва ги и бруталното посегателство върху религиозните им чувства и душевност през 70-те и 80-те години на миналия век от комунистическата тоталитарна власт. Всеки се сеща, че става дума за прокламирания тогава от тази власт „възродителен процес“!

Кой внуши на правешкия диктатор идеята за смяна на имената на помаците в първата половина на 70-те и на турците през втората половина на 80-те години на миналия век? За помаците „внушителите“ вероятно са били нашенски идеолози и пишман историци.

От една страна, причините явно са в изчерпаната вече комунистическа идеология. Вече е очевидно за българите, че тя е била само камуфлаж, за да могат да се обогатят и превърнат във вечна властваща каста групата селяндуро-комунисти и откровени негодници под егидата на Съветската метрополия. Вече три десетилетия те заливат с идейните постулати на марксизма-ленинизма цялото общество от детската градина до напреднала възраст с обещания, че го водят към „светлото комунистическо бъдеще“! Към средата на 70-те години на ХХ век обаче идеологията вече не върши работа и „баламите“ българи вече са наясно с това.

От друга страна, самата социалистическа икономика явно навлиза в нарастваща стагнация и безнадеждно изостава от капиталистическата икономика и технологии. С нарасналите възможности за разпространение на информацията в света този факт също става известен в затворения „социалистически лагер“ (те — лагерите, обикновено са затвори) и в частност в НРБ, въпреки неистовите напъни за заглушаване. В тази ситуация своевременно е необходимо за партията-държава да отклони вниманието на българите, особено след унгарския и чешкия пример, от реалната действителност в този момент! Народопсихологията очевидно върви към нарастваща критичност и опасно недоволство!

Явно външният идейно-политически враг — империализмът, е недостатъчен и трябва да се намери нов?! И „внушителите – лакеи“ на системата измислят вътрешен „проблем“ — помаците! Чрез Исляма те „сигурно“ ще гравитират към Турция, а тя е враг — член на империалистическия блок НАТО! Значи трябва да се върнат в лоното на „социализъма“, Боже, как ще зарадват правешкия „бащица“, а той ще ги възнагради!

Как да го направим? Ами като им сменим имената на „скапаните“ помаци — какво ще направят?! Само примитивни мозъци на лакеи могат да мислят, че една, макар и наложена религия, морал и манталитет, но утвърдени вече в продължение на три века в десетки поколения, могат да бъдат изтрити с един замах, само като се сменят имената на хората! Не ги интересува, че посягат на душевността, на морала, на психиката, на живота в крайна сметка на тези чудесни хора.

Те знаят, че пра-прадедите им са преживяли трагедията на едно жестоко духовно посегателство на Агарянската империя, но не знаят, че сега отново ще го преживеят! Че ще им налагат от раз да станат други хора! Те не знаят, че болшевишкият манталитет на наследниците на кръвожадните главорези Ленин, Дзержински, Сталин, Берия е убеден, че с тотален терор могат да променят живота и психологията на народи и нации! И нашите наследници на болшевишките терористи извършват насилието! Разбиват съдбите на десетки хиляди хора!

Пишещият тези редове познава добре тези чудесни хора, защото като войник на границата в Родопа планина успя да ги опознае с тяхната доброта, душевност и гостоприемство, с тяхната деликатна българщина ако щете! За каква народопсихология след това брутално посегателство говорим тогава?!

Тези срамни актове на тоталитарната държава в края на съществуването ѝ комунистическите властници и техните послушни глашатаи от рода на Георги Янков и други подобни обясняваха като възстановяване на „историческата справедливост“! Защото, видите ли, по време на османското владичество и особено през XVII век десетки хиляди българи били насилствено ислямизирани. Затова сега те трябвало да се върнат към своите български корени. В този смисъл идеолозите и глашатаите на партията-държава поставиха под един знаменател както българомохамеданите, така и етническите турци, които в големи райони на страната бяха основно население, много по-значително от помаците! Така едно действително историческо насилие, извършено жестоко от османлиите през XVII век, беше последвано от ново жестоко насилие в края на ХХ век!

През втората половина на 80-те години, когато крахът на социалистическата система, на идеологията и икономиката ѝ стигна своя апогей и в СССР новият комунистически „Бог“ — Горбачов, започна да я „перестройва“, нашият „бащица“ рече, че ние пак „ще се снишим“ докато мине бурята, ще се съгласим привидно с „перестройката“, пък после „преоблякъл се Илия, погледнал се — пак в тия“!

Но Горбачовата „перестройка“ отново раздвижи българите. Надеждите им, че системата може да се промени, извикаха известно недоволство и роптания. И те се проявиха с Русенския проблем — румънските химически заводи, които тровеха чудесния дунавски град Русе през втората половина на 80-те години. Трябваше на всяка цена да се намери нов проблем-отдушник на напрежението, за да се спаси системата!

Този път за изкупителна жертва бяха избрани българските турци! И отново излязоха на преден план онези „внушители“ от 70-те години, които отровиха живота на помаците. Сега те измислиха, че в страната няма етнически турци, а само ислямизирани българи — точно като онези, чиито имена сменяха преди едно десетилетие! Организираха шумни демонстрации пред турското посолство, открито насилие, стремяха се да настроят българите срещу турците, които готвели едва ли не кланета!

Насилието на милицията и армията действително предизвика отделни терористични акции, които бяха повод за изостряне на напрежението. Така примитивното мислене на тези негодници отново доведе до трагедии на стотици хиляди хора, подложени на репресии, принудени да се изселват от страната! Компрометираха България в очите на световната общност и оставиха на страната и народа ни един болезнен проблем за дълго! Защото една насилствена смяна на имената не решава нищо. Тя не може да върне последиците от другата насилствена промяна преди повече от три века, защото независимо от насилието през тези векове се е утвърдила у българомохамеданите ислямската религиозност и морал.

Турците пък изобщо не приеха преименуването, макар че тези от тях, които останаха след „голямото преселение“, привидно се примириха с новите си имена! Смяната на името не може да върне механично нещата с ново насилие! Не може да промени с един замах утвърдена в продължение на векове психология.

Знам това, защото започнах даскалската си професия в Делиормана и Южна Добруджа. В дуловската гимназия имах колеги и приятели турци. По-късно, когато почна „голямото преселение“, срещнах мой бивш ученик, вече асистент в тогавашното ВМЕИ — Орхан. С него бяха две жени — майка му и баба му.

„Кажи им бе, учителю — каза ми тогава Орхан. — Изселват се в Турция, където нямаме нито роднини, нито близки. Но какво да правят, вкарали ги в Дулово в обора с кравите на ТКЗС-то! Три дена ги държали там, за да си сменят имената. След няколко дена 80-годишният ми дядо починал. Толкова ли беше важно дали ще умре като Хасан или като Иван, кажи, учителю?“

Какво можех да кажа, мълчах. Впрочем Орхан беше женен за българка. Имаха три дечица с български имена, не помня какви. Помня само, че Орхан, на когото така и не научих „българското име“, ми казваше:

„Ето, децата се раждат с български имена и стават българи. Но защо трябваше да се насилват възрастните хора?!“

Не знаех! Обясних си го после: ами просто „бащицата“ Тошо и компания отклоняваха вниманието от очевидно рухващата си власт и назряващото недоволство срещу нея с разпалване на някакъв закъснял национализъм за сметка на издевателствата срещу турците! Инспирираха масови „народни“ шествия в подкрепа на „възродителния процес“! По-старите съвременници помнят един белоглав екзалтиран партиен дръвник, който предвождаше шествието. Ученото ни общество пък вероятно също помни едни пишман историци и политолози ала Георги Янков, които отново „научно доказваха“ правилността на партийната линия, тъй като всъщност в България нямало етнически турци, а само и единствено насилствено потурчени българи, хеле пък тези в Североизточна България — в Делиормана и Добруджа.

Авторът на това писание обаче, както бе посочено, започна даскалската си епопея именно тук и много добре си спомня, че е ходил в големи села, почти изцяло населени с кримски турци, татари и черкези, заселвани тук целенасочено от Империята-Освободителка на мястото на също целенасоченото от Нея преселване на стотици хиляди българи от Източна и Северна България в Бесарабия, Тараклия, Приднестровието…! За справка виж студията на Георги Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ от 1861 г. ⁵

„Възродителният“ насилствен акт на партията-държава от втората половина на 80-те години на ХХ век само роди ново противостояние в нашето многострадално общество! И непосредствено след фамозния преврат на 10 ноември 1989 година започнаха демонстрации за връщане на имената, които едва не доведоха до етническа гражданска война! ДС-агентът „Сава“ — демек Ахмед Доган пък, създаде истинска етническа партия в разрез с Конституцията и като ловък демагог и политик, какъвто се оказа, стана неизбежен и често решаващ фактор в политиката на България! Къде е тук „общата народопсихология“?!

Общо взето това са българските „народопсихологии“, наследени от историята ни и в най-голяма степен от „великата епоха на соца“. Всъщност ако продължим да фрагментираме в социално и народокултурно направление, неминуемо ще извлечем още и още специфични наши и не съвсем наши „народопсихологии“…

Ще попаднем например и на „чалга психологията“, твърде масова в постсоциалистическата епоха. Дали и тя не се превръща в „народопсихология“?! Защото е един от факторите на опростачването на значителна част от младото ни поколение, което освен в мутренския бабаитлък, видя и в „чалга-звездите“ примери за подражание!

Защо се чудим тогава откъде се взеха „локалите“, откъде иде насилието между ученици, че и между деца?! Ами оттам — от мутренско-чалгаджийския манталитет в много семейства, в дискотеки и къде ли не. В училището авторитетът на учителите е сведен до минимум. Учениците могат да правят едва ли не каквото си поискат, защото „чалга-тати“ и „чалга-мама“ им казват, че даскалът не чини и няма кво да го слушат! Ами че собствената ми дъщеря, учителка в една софийска гимназия, като направила забележка на един майчин син, той ѝ отговорил: „Я си е….., ма“! Ето ти я психологията на сегашния средностатистически ученик — е, не на всички, слава Богу!

Ще трябва да отчетем и двувековните „филства“ и „фобства“ като част от народопсихологията ни. От една страна — непреодолимото, стигащо до мазохизъм „русофилство“, от друга — отчайващите подражания на всичко, що иде от Запада.

Първото наричам мазохистично, защото Великата азиатска империя от Североизток ни е донесла, и то без да иска, едно добро нещо — свободата, и доста повече лоши неща:

• и брутална намеса във вътрешните работи на младата ни държава;
• и опитите за диктат във външната ни политика;
• и насъскването на ревнивите ни съседи за войни срещу нас;
• и натрапването на „македонизма“ чрез Протокола на т. нар. Коминтерн, където се споменават „добруджанска“, „мизийска“, „тракийска“, „македонска“, но не и българска нация;
• и в крайна сметка безпардонното натрапване на своя болшевишко-азиатски режим за половин век!

Тогава новите съветски граждани и бъдещи „български държавници“ Васил Коларов и Жоро Тарабата, пардон — „вождът и учителят на българския народ“ Георги Димитров, послушно приемат тези коминтерновски „нации“? По-късно пак те, като държавни глави на НРБ, едва не харизаха на балканския сатрап Тито Пиринска Македония, че и цяла България!

Но и досега предимно белоглави носталгици, но и заблудени по-млади пишман „националисти“, къде от мъка по системата, която им е давала привилегии, било от незнание, било просто за пари, пледират неистово за Русия, каквато и да е тя — царска, болшевишка, путинска… Но има една видима девалвация в русофилството днес: някога на Драган Цанков и подобните му следосвобожденски върли русофили им викали „рубладжии“, на сегашните казват „копейкини“?! Как да обясним тази „народопсихология“, която отново се мъчи да ни върне към деспотичните империи на Азия?! Пък и нали самият откровен рубладжия Цанков е изрекъл клетвата „не ви ща ни меда, ни жилото“, визирайки „Освободителката“! Но все пак русофилската психология се оказва жилава и непреодолима!

Прозападното подражателство пък, обяснявано като стремеж към демократичните европейски ценности, в неистовите си усилия да докаже европейската си праволинейност често пренебрегва изконните ни национални традиции и интереси. А Европейският съюз се базира на принципа на субсидиарността, който гарантира баланса между единните закони и цели на Съюза и държавния и националния интерес на държавите членки! Някога, в началото на европейската интеграция, самият Шарл дьо Гол наричаше Общността „Общност на нациите“. И така ще бъде още доста време, защото Европа е особен континент в хилядолетното си историческо развитие, за разлика от общо взето монолитните източни империи, обединяващи през хилядолетията десетки и стотици народи под скиптъра на „богоподобни“ самодържавни владетели.

„Самодържавие“ впрочем неслучайно е руско понятие, запомнете, защото това е тоталната, постоянната народопсихология в Империята! Неотдавна в интервю професорът от Харковския университет Михаил Станчев, отговаряйки на въпроса защо повечето от руснаците подкрепят Путин, каза:

„Ами да, 75% от руснаците подкрепят Путин, останалите просто пият по-малко!“ ⁶

Тук пиянството може да се тълкува в два смисъла — веднъж в буквалния, втори път в психологическия: вековното пиянство на поданика на „Батюшка царь“, на Императора, на Великия Сталин и разбира се, на Путин — азиатско-имперска народопсихология, какво да се прави!

Европа пък още в Древността се формира като хетерогенна цивилизация. Цивилизация от различни народи, държави, нации, дори религии, които са в постоянни сблъсъци и войни помежду си! Всъщност началото на това специфично развитие на Европа поставят независимите полиси (градове държави) в Антична Гърция. Чак до завоеванието им от Рим те остават такива — свободни, конкуриращи се, воюващи за собствените си икономически и търговски интереси самостоятелни градски центрове.

Самите географски и природни условия в земите, които населяват, предполагат тази самостоятелност и конкуренция. Това не са условията в долините на големите реки, където се развиват по-ранните цивилизации на Месопотамия, Египет, Индия, Китай. Там организацията на напояваното земеделие, основано на огромни иригационни системи, неминуемо налага силен стопански, а оттам и политически централизъм. Така се формират източните деспотични империи начело с обожествявани владетели и огромна имперска бюрокрация.

Народите — поданици на тези империи пък нямат никакво отношение към управлението и са безгласни изпълнители на имперската воля. Те са призвани безропотно да работят за развитието и величието на Империята под контрола на имперската бюрокрация! Те не формират национални народопсихологии, а имперски! И този манталитет и народопсихология остават през хилядолетията до нашето време. Русия в частност, още като Московско царство, се развива под мощното влияние на този азиатски централизъм именно като Самодържавна империя и си остава такава и днес, което е очевидно!

Напротив, древните гърци населяват предимно планински земи, където водата е оскъдна и няма големи пълноводни реки, където те да развият интензивно земеделие. За сметка на това гърците са заобиколени от морета и заливи. Именно това ги насочва много повече към морска търговия и занаяти. Така те влизат решително в моретата и в остра конкуренция с финикийците, пък и помежду си, осъществяват интензивна търговия във всички съседни морета.

И ако е имало „Троянска война“, тя ще да е била не толкова за откраднатата хубавица Елена, колкото за контрол над основните морски търговски пътища между Егейско и Черно море. Защото откритата от Хайнрих Шлиман Троя се намира точно на входа на Хелеспонта — сиреч на протока Дарданели! Та ако търсим тогавашните „народопсихологии“ в източните империи и в гръцките полиси, то в първите психологията ще да е била на безропотни поданици, доминирани от имперската бюрокрация, докато гръцката психология е била на свободни собственици — търговци, занаятчии, роботърговци ако щете.

Източните империи си остават централизирани и деспотични чак до нашето съвремие, независимо че променят имената си. Именно в някои от тях се осъществява и комунистическата тоталитарна система, основана пак на краен държавен и стопански централизъм. Там, използвайки хилядолетните деспотични традиции, Лениновият прагматичен, не Марксовият идеен социализъм намира благоприятна почва за трайно съществуване като абсолютна еднопартийна тоталитарна, а и авторитарна диктатура! Защото там народопсихологията на подчинението, на поданството на масата е налагана с хилядолетия.

Затова и осъщественият като тоталитарна държавно-политическа и стопанска система Комунизъм е азиатски и само азиатски! Самата народопсихология на поколенията в източните деспотични империи го предполага. Той просто възпроизвежда хилядолетния деспотизъм с тоталния контрол на държавната бюрокрация, с потискането на всякакви отделни народностни специфики, с неизбежните масови репресии, с политическата полиция, с повсеместното доносничество, с авторитаризма на вождовете, с култа към тях, продължил обожествяването на императорите. Както пише Арнълд Тойнби:

„Владимир Улянов – Ленин не промени нищо особено с революцията си. Той просто върна империята към традиционния ѝ абсолютен деспотизъм.“ ⁷

В други, предимно мюсюлмански държави на Изтока пък се налага религиозно-деспотичен централизъм. Самата ислямска доктрина внушава, че духовният баща на правоверните — Халифът, е и абсолютният политически владетел! Е, в една напреднала фаза на деспотичните мюсюлмански източни империи военнополитическият водач излиза от религиозната традиция на ранния Халифат и става „Султан“ или „Хан“, но и тогава продължава да бъде „свещеният лидер — баща на правоверните“. Така отново и отново се утвърждава хилядолетният източен „цезаропапизъм“, противоположен на западния „папоцезаризъм“!

И всъщност няма разлика между традиционния „цезаропапизъм“ и болшевишкия, маоисткия, кимченунския, аятолахския абсолютен култ към лидера?! Той също е Бог — всезнаещ, непогрешим, велик, всевластен…! Ето я източната народопсихология на деспотизма, на абсолютния контрол, обезпечен с тотален терор, с пълното подчинение, с безсловесността и безмисловността на простолюдието, на безропотните поданици!

В плуралистична Европа, където индивидуализмът традиционно е в основата на човешките отношения, а личната стопанска и обществена мотивация са традиционни, това няма как да стане и не стана. Напротив, формираните с Генералната трансформация през XIII–XVII век национални европейски държави, в стремежа си към бърза индустриализация и овладяване на световните пазари, разширяват конкуренцията помежду си вече и в световните пространства, в борба за световните ресурси и пазари. Така се осъществява колонизацията на огромна част от земната суша именно от малки европейски национални държави, но с огромни амбиции. И в конкуренцията на тези амбиции се коренят причините за колониалните войни, а и за двете световни войни!

В този смисъл европейските държави и владения още от Средновековието са в постоянни сблъсъци и локални войни — за земи, за ресурси, за търговски пътища… Няма друг от населените континенти, в който да са се водили толкова войни, колкото в най-малкия — в Европа. В двете световни войни на ХХ век основна роля имат именно европейските държави, а в по-старите исторически книги Първата световна война е определяна като „Европейската война“.

Установеният вековен личен, национален и държавен индивидуализъм и индивидуална мотивация, индивидуалистичната психология на европейците, не позволи и установяването на тоталитарни комунистически държави от болшевишки тип. Самите европейски комунистически партии, стимулирани и открито финансирани от СССР, постепенно загубиха влиянието си през втората половина на ХХ век и дейността им заглъхна, особено когато видяха и проумяха жестоката действителност на болшевишкия лагерен комунизъм! В няколкото източноевропейски държави той просто беше брутално наложен, когато западните съюзници на Сталин му харизаха Източна Европа след Втората световна война.

Но и там, въпреки половинвековното болшевишко господство и тоталитарната репресия, не се наложи народопсихологията на поданството, типична за азиатските империи. Източноевропейците, дори ние, запазихме повече или по-малко европейските индивидуалистични традиции в психологията си!

При нас обаче рецидивите на „соца“ останаха и в постсоциалистическите десетилетия. Останаха в носталгията към системата у тези, които бяха свързани с нея идейно или служебно. Останаха в новите институции, където се инфилтрираха кадри на бившата система. Останаха чрез неумиращото мазохистично русофилство. Останаха и в някои методи на управлението. Останаха всъщност в „народопсихологията“ на части от съвременното ни общество…

И те се проявяват непрекъснато в десетилетията на т. нар. „преход“ и в антиевропейски и антинатовски изяви, и в публични изказвания на партийни лидери и дори на държавници в полза на Путинова Русия, и в демонстрациите против влизането ни в Еврозоната…

Ами ето един красноречив пример от върховете на политиката ни. При встъпването в първия си вицепрезидентски мандат фамозната ни вицепрезидентка дори не се наведе към ръката на патриарха Дядо Неофит. Когато дойде руският поп, тя рухна в краката му и зацелува двете му ръце! Попът пък грубо наруга България! Какво ли щеше да направи дамата, ако беше дошъл самият сатрап Путин?! Ето пак пример на психология, но тя в този случай има и възпитателно значение, защото е демонстрирана от висш представител на държавна институция!

Литература и бележки