Въведение в Македонизма

Македонизмът възниква като нова сърбоманска доктрина в главите на сръбски шовинисти като Йован Цвиич и Стоян Новакович към края на XIX век, след пропадането на великосръбския проекта на Илия Гарашанин от 40-те години на същия век. Този проект вижда сръбското кралство като доминираща велика държава на Балканите — от Нови Сад до Солун и от Плевен до „Ядранском мора“! Неистовите опити за посърбяването на многострадална Македония наистина не спират от първата половина до края на XIX век с всички средства — от упоритото натрапване на сръбски училища и черкви в областта още в турско време, до открития терор на сръбски въоръжени чети срещу македонските българи! Те обаче, упорито пазят националното си самосъзнание и народопсихология и проектът пропада. Тогава той е заменен от „македонизма“, който е бързо възприет и от вечния велик покровител на Сърбия — Руската империя в стремежа ѝ да смачка националните стремежи на неблагодарните българи! Тази политика за насилствена промяна на народопсихологията на македонските българи продължава вече близо два века с неистова упоритост и вълни на жесток терор, на морално им и дори физическо унищожение!

След Първата световна война, Великите сили-победители от Антантата даряват верния си балкански съюзник Сърбия не само с това, което тя иска, но и много повече! Тя получава не само бившите османски територии — Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Македония, но и бившите части от Австро-Унгарската империя — Войводина, Словения, Хърватско… И макар че формално новото кралство е наречено Сърбо-Хърватско-Словенско, цялата власт се съсредоточава в ръцете на Сръбската монархия. Сякаш се осъществява великосръбската мечта на Гарашанин! Сега победената и смачкана България не може и да мисли да защитава интересите на сънародниците си в Македония и великосръбският шовинизъм се стоварва върху тях с цялата сила на държавата, армията, полицията, неформалните терористични групи, училищната политика, църквата на новото кралство! Така Македонизмът, зад който всъщност се крие сърбизацията, става основен инструмент както в политиката на Кралство Югославия, така и особено в Титовата СФРЮ.

Македонизмът като идеология и практика

(За сведение на г-н Мазнев и Ко в Благоевград)

Македонизмът се появява като изкуствено създадена политическа доктрина в последните десетилетия на ХІХ век. Смята се, че неин създател е сръбският учен, политик и дипломат Стоян Новакович. Тази доктрина идва да замени пропадналите усилия на Сръбската държава от средата на същия век да доказва и налага великосръбската идея за средновековната „Стара Сърбия“. Тя, видите ли, „трайно“ (около 25 години) владяла Македония и логично сегашното ѝ население било преобладаващо сръбско! Теоретично тази идея се развива от сръбските шовинисти Милош Милоевич и Йован Цвиич, както и в т. нар. „Начертание“ на Илия Гарашанин, към средата на ХІХ век. Практическите опити да се приложи в Македония, се изразяват в терора на сръбски чети върху българското население. И теорията и практиката на сърбизацията обаче, нямат успех. Тогава идва Македонизмът на Новакович, който ще се превърне в по-префинена форма на същите великосръбски мераци, но в извратен македонистки вариант!

Големият български историк академик Христо Христов изтъква, че „Македонизмът минава през няколко етапа…“ Според него идеологът на македонизма Ст. Новакович първоначално дори „осъжда шовинистичните възгледи на М. Милоевич, П. Сречкович, Сп. Гопчевич за сръбския характер на населението в Македония: В доклад пред Сръбското научно дружество на 1 февруари 1873 г. Новакович обявява: „Това е съвсем небратска и неполитична постъпка спрямо най-близкото нам племе на изток. Малко беше дето такива работи и завоевателна политика в средните векове ни хвърлиха под турско робство, ами с такова поведение спрямо българите, с каквото се отличава Милоевич, ще повторим стари злини в днешно време…“

В края на ХІХ век обаче, Ст. Новакович променя коренно възгледите си и става един от „вдъхновителите“ на антибългарската политика на Сръбското кралство. Тогава, в качеството си на посланик на Сърбия в Истанбул, привличайки македонските българи, станали ренегати-сърбомани, Коста Групчев (Групчевич) и Наум Евров (Еврович), се опитва да издаде т. нар. „Македонски лист“. В него е декларирана сръбската програма за дебългаризация на Македония, приета през 1886 г. В програмата откровено се заявява: „За да се унищожи българското влияние в Македония и да се създаде сръбско и за да се запази народността на сърбо-македонския народ, трябва да се основе в Цариград дружество на сърбо-македонци.“ То да издава вестник, „който ще влива сръбски дух в македонския народ, ще доказва, че македонците не са българи. Ще развива дейност за изгонване на българските владици и учители от Македония и на техните места да се довеждат владици и учители родом от Македония, възпитани в сръбски дух.“ „да се пише на „македонски език“, но понеже не е „обработен“, да се заменят българските думи и изрази със сръбски, да се използват сръбската азбука и сръбската граматика! Редакцията на вестника „ще напише на македонски език книжки за основните училища и в срок от една година ще ги отпечата в Цариград за сметка на Сръбската държава“!

Само година по-късно, след като идеята за „Сърбо-македонско дружество“ и сърбомански вестник пропада, Новакович признава в доклад до сръбския министър на просветата: „Тъй като българската идея, както е известно, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да се разколебае тя напълно ако противопоставим само сръбската идея. Тая идея, опасявам се, не би била в състояние като чисто и голо противопоставяне, да потисне българската идея и затова сръбската идея би имала полза от някакъв съюзник, който би бил рязко против българизма и който би имал в себе си елементите, които биха могли да привлекат към себе си народа и народните чувства, като ги отцепят от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма.“¹

Новакович всъщност, е наясно, че не може да става дума за „българска идея“ в Македония, а просто там живее голяма част от българския народ, но в името на дебългаризацията на областта му е удобно да сравнява двете „идеи“! Очевидно е, че великосръбският шовинист търси нов завоалиран начин за промяна на самосъзнанието, на народопсихологията на българите в Македония! Османското правителство, слава Богу, отказва да даде разрешение за издаването на т. нар. „Македонски лист“ и сърбоманските апетити пропадат!

Руските дипломати в Цариград обаче, посрещат радушно идеите на Новакович за сърбизацията на Македония, както и за македонизма. Едва ли е случайно, че той точно по това време — 1899-1904 г. е вече посланик на Сърбия в Петербург! Оттук нататък тези идеи ще заемат съществено място както в официалната балканска политика на царските правителства, така и половин век по-късно в политиката на СССР! И както виждаме тази политика на Евразийската империя се спазва до днес! Защо ли? Ами защото още от средата на ХІХ век, че и досега Империята винаги приема Сърбия като преден пост на балканската си политика! Тази имперска политика винаги е следвала линията на отслабване на България чрез стесняването на териториите ѝ до малка и зависима държава. В този смисъл и руската и съветската и сега Путиновата политическа линия е, че ако Македония добие някаква независимост като държава, то на всяка цена трябва да се налага откъсването ѝ от всякакво българско влияние. В края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век — чрез отстраняване влиянието на Българската Екзархия и българското образование. По-късно чрез налагането на официалната концепция на Коминтерна за македонизма от 1934 г. След Втората световна война чрез насилственото „превръщане“ на българите в Пиринско в „македонци“ от т. нар. „вожд и учител на българския народ“ Георги Димитров, разбира се под бруталния и безпардонен диктат на Сталин! Днес македонизмът намира същата руска подкрепа от диктатора Путин, който насред Скопие се изцепи, че видите ли Киевска Рус получила езика и книжовната си култура от Македония!!! И скоро след това се втурна да завладява бившата Киевска Рус!

Друг голям български историк и архивист — Цочо Билярски в документалната си книга „Македонизмът – сръбско-руският заговор срещу българите“ изнася конкретни факти относно последователната вековна сръбска и руско-съветска политика за обезбългаряването на Македония. През 1906 г. руският „цивилен агент“ Николай Демерик формулира официалната руска концепция за Македония в арогантно изявление пред български политик в Цариград, публикувано в наш вестник: „Ние, всички чужденци, изпратени в Македония да въвеждаме предначертаните реформи много добре знаем… че болшинството там е ваше, българско. Но ние не отидохме там да създаваме една уредена българска Македония, с цел подир време да я направим ваша. Вие трябва веднъж завинаги да се откажете от мечтата, че Македония някога ще ви принадлежи… Докато болшинството в Македония е българско… една от главните ни сега задачи е да омаломощим това болшинство… за да нямаме постоянно неприятността да се разправяме с него…!“ По нататък в това безочливо изявление, руският агент приветства терора на сръбските и гръцките чети над българското население в Македония! Техният терор „омаломощава и разредява българското болшинство…“, подчертава Демерик! Какъв цинизъм, а?! Очевидно е, че още царска Русия — Освободителката, води последователна антибългарска политика в Македония в полза на сръбските и на собствените си интереси. Тази политика се прокарва с последователни действия за промяна на самосъзнанието на българите в областта. Всъщност за промяна на самата им народопсихология!

Ц. Билярски публикува и друг документ, отразяващ ясно руската официална позиция относно Балканите след Балканските войни. Това е статията „Руската политика на Балканите“ на руския посланик в Белград Николай Хартвиг от 1914 г. „Българофилството на руското общество, пише Хартвиг, е един непрестанал още сантиментализъм – и то пакостен сантиментализъм. Аз признавам само реалната политика, т.е. политиката, която е насочена към служенето на националните интереси. А от тази гледна точка, какво може да ни даде усилването на България? – Само неприятности и усложнения. Силна една България ще бъде непременно наш противник. Тя ще се стреми старателно и настойчиво да завладее Цариград и Дарданелите и, в това свое стремление, тя ще се спре на един съюз с враждебната нам Австрия… Съвсем друга е работата със Сърбия. Тя е нашият естествен съюзник. Интересите на Русия и на Сърбия никъде не се стълкновяват – напротив, те навсякъде съвършено съвпадат…!“

Тук Хартвиг удобно забравя, че само преди по-малко от 30 години — през 1876 г. Руската империя подписва с „враждебната“ Австро-Унгарска империя т. нар. „Райхщадско споразумение“ с тайна клауза за подялба на влиянието на двете империи над Балканите и недопускане създаването на голяма държава там при евентуално изтласкване на Османската империя от полуострова! Две години по-късно, след победата на Русия над османлиите, тя подписва т. нар. „Санстефански мирен договор“, наречен „прелиминарен“, защото предварително знае, че той няма да се реализира. Впрочем в прословутия този договор никъде не се говори за възстановена Българска държава а само за „автономна област“, васална на Османската империя!!! Къде тогава е „освободената България“?!! Хартвиг удобно забравя и другата тайна — „Будапещенска конвенция“ от януари 1877 г. между двете империи, утвърждаваща „Райхщадското споразумение“. Удобно забравя и „Лондонското споразумение“ от май 1878 г. между Русия и Великобритания, предхождащо злополучния за България Берлински мирен договор. Тези споразумения показват, че „Освободителката“ още преди войната е била на ясно, че всякакъв договор с османлиите ще бъде само камуфлаж! Всъщност именно тези споразумения и Берлинският диктат разпокъсват българската общност и я хвърлят в жестоки борби и войни за възстановяване на териториалното и националното ни единство! Пак тези споразумения облагодетелстват западната ни съседка Сърбия и стимулират териториалните ѝ апетити към българските земи — всъщност жалка компенсация на великосръбската идея на Илия Гарашанин! Тази „компенсация“ обаче, е за сметка на български земи — Поморавието, Нишко и Пиротско още по време на Освободителната война, Вардарска Македония, Босилеградско и Царибродско след войните 1912-1918 г.!!!

Литература и бележки

Македонизмът в политиката на Коминтерна и Югославия от 20-те години на ХХ век насам

За жалост и в миналото и сега се намират доста ренегати македонски българи, които главно от меркантилни мераци продават националното си достойнство и родовата си памет. В края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век такива са откровени сърбомани като споменатите Коста Групчев(ич) и Наум Евров(ич), станали сътрудници на Ст. Новакович. Или ренегати-македонисти като Димитър Чупаров (Димитриjа Чуповски?!), Стефан Дедов или Диаманди Мишайков (Диамандиjа Мишаjков ?!) — едно жалко олицетворение на „човек“ плюл върху родовата си памет и изявения си български род Мишайкови! От този род са българските революционери Петър и Роман Мишайкови, българският православен духовник Евгений Мишайков, Михаил Мишайков — български юрист и политик, депутат в Учредителното събрание, създало Търновската конституция, Димитър Мишайков — виден български икономист, професор – редовен член на БАН…

През 20-те години на ХХ век това са нови ренегати-македонисти, всъщност сърбомани — свързани пак с амбициите на създаденото с благословията на победителите в Първата световна война СХС (Сърбо-Хърватско-Словенско кралство) или с политиката на Болшевишка Русия за „Балканска социалистическа федерация“, в която Македония ще бъде отделна република! Такива са Димитър Влахов, Петър Чаулев и други, които отцепват част от ВМРО, под името „ВМРО (обединена)“. Именно те, заедно с представители на новата БКП — секция на т. нар. „Коминтерн“ (Комунистически интернационал), създаден от Ленин през 1919 г. в Москва, подписват „Майския манифест“ (1924 г.). Той довежда до трагичното разцепление на ВМРО и поръчковите убийства на водача му Тодор Александров и други български патриоти!

През 30-те години на ХХ век това са послушните изпълнители на Сталиновата политика за Балканите, прокарвана чрез неговия външнополитически инструмент т. нар. Коминтерн (Комунистически интернационал), публикувал прословутата „Резолюция по македонския въпрос“. Тази резолюция за пръв път официално обявява съществуването на „историческа македонска нация“ и „книжовен македонски език“!!! Пак върху коминтерновската доктрина за македонска нация след Втората световна война, националните предатели-космополити и откровени слуги на СССР, Георги Димитров и Васил Коларов, под бруталния диктат на Сталин, подписват продажното „Бледско споразумение“ известно също като „Договор Тито-Димитров“. Впрочем един достоен наш историк го наричаше „Блядско“, а вы товарищи русофилы знаете что такое „бляд“, нали! В него т. нар. „лайпцигски герой“ едва не харизва Пиринска Македония на югославския комунистически диктатор Йосиф Броз Тито!

И макар, че това слава Богу, не стана, все пак Тито успя да реализира само за две-три десетилетия това, което не успяха за цял век да осъществят нито шовинистичното сръбско дружество „Свети Сава“, нито Ст. Новакович и Сръбското кралство, нито Коминтерна и послушните му оръдия — българските комунисти — дебългаризацията на Македония! Всъщност Тито започна дебългаризацията на областта още с първите си действия като тоталитарен диктатор — с известното клане на българи на 7 януари 1945 г. — т. нар. „Македонска кървава Коледа“, сложила началото на истински геноцид над македонските българи! Така до средата на 70-те години на ХХ век, с жестоки репресии и физическото унищожаване на десетки хиляди българи в Македония, диктаторът наложи македонизма, всъщност сърбизацията на Македония!

За жалост се оказа, че вековното насилие, масовите убийства и репресии могат да създадат „нова“ изкуствена нация и народопсихология, откъсната от многовековната българска народопсихология! Това са последиците от погромите над България, както от Великите сили, така и от вероломните ни съседи, които трайно, за повече от век, откъснаха изконни български територии и българско население от страната ни. За още по-голяма жалост комунистическа България дори не протестира, а първите ѝ комунистически „лидери“ стигнаха до раболепно сътрудничество със свирепия югославски диктатор, готови да му отстъпят и още повече!!! Така, с наша помощ включително, се формира новата „македонска“ народопсихология!

Македонизмът след разпадането на СФРЮ в днешната „независима“ РСМ и изявите му сред т. нар. „македонстващи“ у нас

След разпадането на СФРЮ, в обявилата независимост на т. нар. БЮСРМ (Бивша Югославска социалистическа Република Македония) отново управляват наследниците на Титовата УДБА. Именно те, въпреки че България първа призна независимата Република Македония и ѝ оказа всякаква помощ в утвърждаването ѝ, отново наложиха грубо измисления македонизъм и ескалиращата антибългарска истерия в т. нар. РСМ! Техни оръдия сега са и съвременните македонисти в България. И те пак се опират на традиционните си покровители — в Скопие, в Белград, в Москва! Затова, когато местният им Благоевградски „лидер“ господин Мазнев заявява публично, че т. нар. „ОМО „Илинден“ и новият му клуб „Н. Вапцаров“ в Благоевград, олицетворяващи някакво виртуално „македонско малцинство“ в България, получавали финансова помощ от македонистки кръгове в Торонто, той всъщност лъже! Защото спонсорите на „малцинството“, което се събра при откриването на „клуба“, именуван „Н. Вапцаров“ в един гараж, всъщност има своите спонсори и в Скопие, и в Белград, и в Москва! Скопският спонсор впрочем, присъстваше лично при откриването на клуба в Благоевград в лицето на нахалния лидер на македонистката партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. Затова, господин Мазнев, ми се щеше да Ви препоръчам да си смените фамилията с Мазневич, подобно на онези сърбомани преди век и нещо — Групчевич и Еврович. Но като се замислих, установих, че Мазнев всъщност съвсем Ви подхожда по смисъла си като понятие за нещо мазно, нещо привличащо традиционните спонсори на македонизма!!! Халал Ви вяра!

Та като видях мижавата изява на виртуалното „македонско малцинство“ при откриването на клуба му „Н. Вапцаров“ в Благоевград, все още се чудя защо беше тази реакция на нашенското ВМРО, че и на МВР към тази невзрачна изява на македонизма?! Нужно ли беше достолепен европейски депутат като Ангел Джамбазки да я удостоява с присъствието си?! Нужно ли беше местното ВМРО да прави демонстрация пред паметника на Гоце Делчев вместо да остави Мицкоски (бивш Мицковски и още по-бивш Мицков) да си сложи цветето пред паметника?! Ами щяха да го видят или по-скоро не, при невзрачният му вид, само пиещите кафето си в близките бистра благоевградчани. Нужно ли беше масираното разполагане на части на МВР, че и жандармерия около македонистките изяви вместо да ги оставят тихо и незабележимо да се „изявят“ без никакъв обществен ефект?! Толкова нужно, колкото нахлуването на същият г-н Джамбазки във Военния клуб и провалянето на лекция на бившия министър-председател на РМ Любчо Георгиевски и доц. Стефан Дечев. Всъщност именно Георгиевски, който признава българския си произход и българска идентичност, търси начини за преодоляване на ескалиращата враждебност между РСМ и България!

Бележки