За жалост и в миналото и сега се намират доста ренегати македонски българи, които главно от меркантилни мераци продават националното си достойнство и родовата си памет. В края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век такива са откровени сърбомани като споменатите Коста Групчев(ич) и Наум Евров(ич), станали сътрудници на Ст. Новакович. Или ренегати-македонисти като Димитър Чупаров (Димитриjа Чуповски?!), Стефан Дедов или Диаманди Мишайков (Диамандиjа Мишаjков ?!) — едно жалко олицетворение на „човек“ плюл върху родовата си памет и изявения си български род Мишайкови! От този род са българските революционери Петър и Роман Мишайкови, българският православен духовник Евгений Мишайков, Михаил Мишайков — български юрист и политик, депутат в Учредителното събрание, създало Търновската конституция, Димитър Мишайков — виден български икономист, професор – редовен член на БАН…

През 20-те години на ХХ век това са нови ренегати-македонисти, всъщност сърбомани — свързани пак с амбициите на създаденото с благословията на победителите в Първата световна война СХС (Сърбо-Хърватско-Словенско кралство) или с политиката на Болшевишка Русия за „Балканска социалистическа федерация“, в която Македония ще бъде отделна република! Такива са Димитър Влахов, Петър Чаулев и други, които отцепват част от ВМРО, под името „ВМРО (обединена)“. Именно те, заедно с представители на новата БКП — секция на т. нар. „Коминтерн“ (Комунистически интернационал), създаден от Ленин през 1919 г. в Москва, подписват „Майския манифест“ (1924 г.). Той довежда до трагичното разцепление на ВМРО и поръчковите убийства на водача му Тодор Александров и други български патриоти!

През 30-те години на ХХ век това са послушните изпълнители на Сталиновата политика за Балканите, прокарвана чрез неговия външнополитически инструмент т. нар. Коминтерн (Комунистически интернационал), публикувал прословутата „Резолюция по македонския въпрос“. Тази резолюция за пръв път официално обявява съществуването на „историческа македонска нация“ и „книжовен македонски език“!!! Пак върху коминтерновската доктрина за македонска нация след Втората световна война, националните предатели-космополити и откровени слуги на СССР, Георги Димитров и Васил Коларов, под бруталния диктат на Сталин, подписват продажното „Бледско споразумение“ известно също като „Договор Тито-Димитров“. Впрочем един достоен наш историк го наричаше „Блядско“, а вы товарищи русофилы знаете что такое „бляд“, нали! В него т. нар. „лайпцигски герой“ едва не харизва Пиринска Македония на югославския комунистически диктатор Йосиф Броз Тито!

И макар, че това слава Богу, не стана, все пак Тито успя да реализира само за две-три десетилетия това, което не успяха за цял век да осъществят нито шовинистичното сръбско дружество „Свети Сава“, нито Ст. Новакович и Сръбското кралство, нито Коминтерна и послушните му оръдия — българските комунисти — дебългаризацията на Македония! Всъщност Тито започна дебългаризацията на областта още с първите си действия като тоталитарен диктатор — с известното клане на българи на 7 януари 1945 г. — т. нар. „Македонска кървава Коледа“, сложила началото на истински геноцид над македонските българи! Така до средата на 70-те години на ХХ век, с жестоки репресии и физическото унищожаване на десетки хиляди българи в Македония, диктаторът наложи македонизма, всъщност сърбизацията на Македония!

За жалост се оказа, че вековното насилие, масовите убийства и репресии могат да създадат „нова“ изкуствена нация и народопсихология, откъсната от многовековната българска народопсихология! Това са последиците от погромите над България, както от Великите сили, така и от вероломните ни съседи, които трайно, за повече от век, откъснаха изконни български територии и българско население от страната ни. За още по-голяма жалост комунистическа България дори не протестира, а първите ѝ комунистически „лидери“ стигнаха до раболепно сътрудничество със свирепия югославски диктатор, готови да му отстъпят и още повече!!! Така, с наша помощ включително, се формира новата „македонска“ народопсихология!