Македонизмът възниква като нова сърбоманска доктрина в главите на сръбски шовинисти като Йован Цвиич и Стоян Новакович към края на XIX век, след пропадането на великосръбския проекта на Илия Гарашанин от 40-те години на същия век. Този проект вижда сръбското кралство като доминираща велика държава на Балканите — от Нови Сад до Солун и от Плевен до „Ядранском мора“! Неистовите опити за посърбяването на многострадална Македония наистина не спират от първата половина до края на XIX век с всички средства — от упоритото натрапване на сръбски училища и черкви в областта още в турско време, до открития терор на сръбски въоръжени чети срещу македонските българи! Те обаче, упорито пазят националното си самосъзнание и народопсихология и проектът пропада. Тогава той е заменен от „македонизма“, който е бързо възприет и от вечния велик покровител на Сърбия — Руската империя в стремежа ѝ да смачка националните стремежи на неблагодарните българи! Тази политика за насилствена промяна на народопсихологията на македонските българи продължава вече близо два века с неистова упоритост и вълни на жесток терор, на морално им и дори физическо унищожение!

След Първата световна война, Великите сили-победители от Антантата даряват верния си балкански съюзник Сърбия не само с това, което тя иска, но и много повече! Тя получава не само бившите османски територии — Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Македония, но и бившите части от Австро-Унгарската империя — Войводина, Словения, Хърватско… И макар че формално новото кралство е наречено Сърбо-Хърватско-Словенско, цялата власт се съсредоточава в ръцете на Сръбската монархия. Сякаш се осъществява великосръбската мечта на Гарашанин! Сега победената и смачкана България не може и да мисли да защитава интересите на сънародниците си в Македония и великосръбският шовинизъм се стоварва върху тях с цялата сила на държавата, армията, полицията, неформалните терористични групи, училищната политика, църквата на новото кралство! Така Македонизмът, зад който всъщност се крие сърбизацията, става основен инструмент както в политиката на Кралство Югославия, така и особено в Титовата СФРЮ.