Повод вместо увод

Днешните отношения между Европейска България и Евразийската (Азиатската всъщност) Руска империя удивително се повтарят в историята! От една страна Империята винаги претендира, че агресивната ѝ политика, през вековете след създаването на Московското царство, е всъщност „освободителна мисия“! Какво ти — духовна мисия, призвана да спаси света! И България съществува само в резултат на тази нейна мисия!

От друга страна България и българите трябва вечно и безкритично да са благодарни за тази имперска освободителна мисия. Следователно тяхно „задължение“ е вечно да се прекланят пред Русия и безпрекословно да се подчиняват на имперските ѝ интереси! Нищо, че Българската държава е създадена почти три века преди Руската! Нищо, че става Християнска и формира книжовността и културата си повече от 120 години преди Киевска Рус. Нищо, че основно от тази България в Русия идва Християнството и старобългарската книжнина, основана на Кирилската писменост! Нищо, че български духовници са укрепвали Християнството и книжовната култура в Русия между IX и XIV век. Нищо, че днешна България е пълноправен член на Европейския съюз…

Историческите корени на съвременната криза в отношенията

Сегашната кризисна ситуация в руско-българските отношения почти огледално наподобява онази от времето на политическата криза у нас през 1885-1887 г. И тогава и сега Империята се опитва брутално да се намесва в политиката на страната ни, да ни подчинява на агресивните си имперски интереси. Да ни откъсва от Европейската цивилизация и политическа система и да ни приканва да се приобщаваме към една мечтана имперска идея за някаква „Евразийска общност“. Същевременно непрекъснато ни натрапва своята прословута „освободителна мисия“ и изисква нахално от нас да ѝ бъдем непрекъснато благодарни. Да не забравяме, че тя — Империята „два пъти ни е освободила“, че без нейната опека нямаше и няма да съществуваме!

Каква е ситуацията преди близо 150 години? Тогава младата ни държава започва да се устройва категорично като модерна европейска стопанска и политическа система. Самият Цар-Освободител Александър ІІ и заобикалящите го сравнително либерални руски политици, особено Сергей Лукиянов, обезпечават относително свободното налагане на тази система.¹ И още в първите следосвобожденски години българите предизвикват удивление в Европа и Русия с бързата си политическа ориентация и с наличието на политици с европейски познания. По-късно един от малкото руски политици-приятели на България Павел Милюков ще пише, че „ние не бива да се сърдим на братушките, че избраха политическия опит на Запада пред политическата мъдрост на Изтока“. Всъщност тук няма място за удивление, защото през целия ХІХ век, в бурните възрожденски процеси, се формират и българската нация, и новата ни буржоазна интелигенция, и първите ни модерни политически формации… Поредица от български просветители формират новата ни Възрожденска култура именно като неразделна част от Европейска култура. Впрочем — извеждат я от ориенталските ѝ вериги и я връщат там където е била още в Европейското средновековие. Националните ни революционери — Раковски, Левски, Ботев, Каравелов категорично декларират модерните си европейски демократични възгледи. Те оставят достойни наследници, които ще формират една, макар и сурогатна в началото си, европейска парламентарна и обществена система. Тях големият Симеон Радев ще нарече „Строителите на съвременна България“ в едноименната си книга. Професор П. Милюков много добре знае всичко това, защото дълго живее и дори преподава в България. Между другото той отлично познава и т. нар. „Македонски въпрос“ и твърдо отстоява българската кауза, като основен участник в т. нар. „Карнегиева анкетна комисия“!² И още в първите си политически изяви формиращата се българска политическа класа ярко демонстрира европейската си ориентация. В Учредителното събрание, където се изработват новите български закони, се формират първите партийни структури, повлияни изцяло от европейските политически и партийни традиции. Депутатите отхвърлят дори самото название на предложения от Временното руско управление проект за основен закон на страната — „Органически устав“! То „намирисва на робство“, посочва депутатът на либералите — народният учител дядо Петко Славейков. Единодушно се възприема европейското понятие — „Конституция“. Така, заемайки от най-демократичните европейски конституции, българските депутати създават една от най-добрите съвременни конституции — „Търновската“!³

Възцаряването на новия руски император Александър ІІІ обаче, рязко променя политиката на Освободителката към българите. За разлика от баща си — Царят Освободител, който явно е бил склонен към известни либерални промени в Империята, новият император, мизантроп и реакционен азиатски деспот, брутално се намесва в развитието на младата ни държава! Симеон Радев посочва, че в „ящика“ (чекмеджето) на бюрото на Царя-Освободител, бил намерен проект за либерална конституция на Русия, разработен от либерално настроени руски политици като споменатият Сергей Лукиянов, Дмитрий Милютин и др.⁴ Възможно е българската конституция да е била пробен експеримент за бъдеща руска?! Синът му обаче, се заобикаля с крайни консерватори панслависти — Михаил Катков, Павел Леонтиев, Константин Победоносцев (наричан „сивия кардинал“ в реакционната политика на Александър ІІІ). Да припомним — „Панславизмът“ е една от двете основни насоки на външната политика на Руското самодържавие в Източна Европа, наред с „Православната мисия“ на Империята. Идеята е всички славянски и православни народи и държави да са под протекцията и контрола на огромната Православна руска империя. И тези две линии се следват дори и днес с всички средства, включително и с откритата агресия!

На всичко отгоре Александър ІІІ „недолюбвал“ първия български княз Александър Батенберг, както пише Симеон Радев по лични причини. Царят Освободител предпочитал да общува с веселия си и общителен племенник Александър Батенберг вместо с мрачния си син-престолонаследник!⁵ И още през 1881 г., с благословията на новия император, Батенберг извършва преврат, суспендира Конституцията и установява Режим на пълномощия с министър-председател руския генерал Ернрот. Страната пък, е разделена на губернии, подобно на Руската империя, и в тях брутално хазяйничат руски офицери! Целта на имперското управление явно е да се дискредитира княз Батенберг и да бъде заменен с послушна креатура на Империята! Това слага началото на т. нар. „русофобство“ в младата Българска държава. Либералните политици П. Каравелов, Ст. Стамболов, З. Стоянов, Д. Петков, В. Радославов и други категорично се противопоставят на Режима, покровителствен от Русия. З. Стоянов и Д. Петков дори ще заявят тогава, че „мръсният ботуш на татарския хан е стъпил връз българската свобода!“ Под „татарският хан“ българите разбират именно новия император! И това е писано само 3-4 години след Освобождението?! Така, под натиска на либералите, княз Батенберг е принуден да прекрати режима и да върне Търновската конституция още през 1883 г.

Българите твърдо отстояват суверенитета на държавата си! Руската брутална намеса в Българското княжество обаче, не само не спира а ескалира в следващите години. Руските генерали Соболев и Каулбарс безпардонно обикалят страната и нагло агитират за изгонването на княз Батенберг, за налагането на послушно на руския диктат правителство. Всъщност за налагане на руска диктатура в страната, смятана за неофициална руска губерния на Балканите! Русофилски настроените български политици като Драган Цанков, Тодор Бурмов и други също агитират в полза на Русия. В руските архиви са открити много документи, свидетелстващи за значителни суми, които дипломатическите агенти на Империята плащат за тази агитация!⁶ Впрочем тогава платените клакьори на Империята се наричали „рубладжии“! Днес ги наричат „копейкини“, явно има силна инфлация в русофилското блюдолизство и сега то става за „жълти стотинки“!

Още по-брутален става натискът на Руското самодържавие върху младата Българска държава след Съединението. Император Александър ІІІ е вбесен, че неблагодарните българи сами осъществяват Съединението на Княжеството и Източна Румелия без да питат Освободителката. Той не само изтегля от България военния министър, но и руските офицери и оставя българската войска без висше командване. Начело на отделните части остават млади български офицери — капитани, поручици, дори току що завършили юнкери. Императорското правителство неофициално насърчава Сърбия да нападне България! Без това крал Милан едва ли би се решил да напада. При „соца“ упорито ни внушаваха, че само Австро-Унгария насърчавала крал Милана, но известните „Райхщатско“ и „Будапещенско“ споразумения между двете съседни империи от юли 1876 и януари 1877 г., говорят друго?! По време на войната руският дипломатически агент Кояндер пък, открито разпространява в София слухове, че сърбите всеки момент ще влязат в столицата, че българските войски са обречени да загубят, че без Русия България е загубена! Когато българите безапелационно разгромяват нещастната армия на вероломния крал Милан, и българските капитани тържествуват над кадровите сръбски генерали, руският император отново е бесен! Вместо омразният му княз Батенберг да напусне България като победен, той се връща от бойните линии като „Героят от Сливница“. Князът отново си връща обаянието сред българите, с което те го посрещат след избора му като символ на възстановената българска държавност! „Неблагодарните“ българи вместо да го изгонят, го приемат като гарант за своя суверенитет.

Сега остава само насилственото изгонване на българския княз и бруталното налагане на открит руски протекторат над „неблагодарниците“. И рубладжиите около Драган Цанков се залавят с всякаква финансова и дипломатическа помощ от Имперското правителство да организират военен преврат. Така в нощта срещу 9 август 1886 г. офицери — руски възпитаници начело с майор Груев и капитаните Атанас Бендерев и Радко Димитриев вероломно ще детронират княз Батенберг и тайно ще го изпратят по Дунава към Русия! Така твърде рано в политиката на младата ни съвременна държава фатално ще се намесят военните и това ще стане прецедент! Само три-четири дни след преврата обаче, патриотичните български политици и военни ще организират „контрапреврат“. Начело е председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, подкрепен от Захари Стоянов, Васил Радославов и патриотичните офицери подполковник Муткуров, капитан Христо Попов и много други „неблагодарни“ българи-патриоти! Князът е върнат в България, но под личния натиск на Император Александър ІІІ е принуден да абдикира и напусне страната! Неблагодарните и опърничави българи обаче, си искат княза или друг, който да им гарантира независима държава! „Освободителката“ пък, си иска задунайската губерния и това е!

И отново в страната хазяйничи безпардонно фамозният генерал Каулбарс. Той не зачита нито назначения от княз Батенберг Регентски съвет, нито правителството на д-р В. Радославов, нито свиканото през есента на 1886 г. Велико народно събрание за избиране на нов български княз. Генералът насърчава русофилите-рубладжии да организират протести и погроми, поддържани от самите руски дипломатически агенти в страната. Той безпрепятствено разпространява прокламации, в които обявява българските власти и Великото народно събрание за „незаконни“ и заплашва с руска военна окупация. С помощта на руските дипломатически агенти се организират въоръжени бунтове като този на руския офицер Набоков в Бургаско. Опитите на правителството да съди организаторите среща откритата съпротива на руските агенти и нови заплахи от руска окупация! „Неблагодарните българи“ обаче, твърдо отстояват своята независимост. В крайна сметка нахалният генерал демонстративно напуска страната заедно с всички руски дипломати! Дипломатическите отношения с Империята са скъсани само 8 години след Освобождението за цели 10 години!⁷ Така изгрява политическата звезда на младия български политик Стефан Стамболов. Той и съратниците му — политици-патриоти се опират на модерните европейски държави за да превърнат страната ни в модерна промишлена държава. Затова и Симеон Радев, роден впрочем в Ресен — градче между Охрид и Преспанското езеро, ще ги нарече в емблематичната си книга „Строителите на съвременна България“! Удивителна е смелостта на тези строители. В една несигурна за страната ситуация, когато тя е васално княжество на Османската империя, когато Освободителката Русия като нищо е могла да нахлуе с войските си, те отстояват решително независимостта на родината си!!!

Литература и бележки

Сегашната криза – логично развитие на историческата

Сега, когато България отново се откъсна от желязната прегръдка на Империята в нейния съветски вариант, когато вече е част от Европейската общност и е член на Евро-атлантическата военно-политическа система, „копейкаджиите“ от т. нар. ни политическа класа, треперят от страх пред Путиновата империя — същата вековна агресивна тъмна азиатска сила. Угодничат пред арогантната руска посланичка Митрофанова — истински Каулбарс в рокля! Вицепрезидентката ни пък, когато встъпваше в първия си мандат, дори не се наведе над ръката на Българския патриарх! Когато обаче, тук дойде руският, тя рухна в краката му и зацелува и двете му ръце?! Той пък най-брутално наруга България заради нейната „неблагодарност“. „Копейкаджиите“ не смеят да нарекат бруталната руска агресия в Украйна война, защото ще обидят своя корифей азиатския деспот Путин! Другари русофили, покорното блюдолизство не е благодарност! България е била и е европейска държава и култура още от формирането си. Сега, след половинвековната азиатско-съветска диктатура, отново избрахме мястото си в Европейската демократична общност. Само вие — наследниците и креатурите на Болшевишката империя, изпитвате носталгия към нея, към нейното време в подчинена България, където предшествениците ви бяха привилегирована тоталитарна класа!!!

Що се отнася до благодарността, ние сме я демонстрирали предостатъчно. И досега над главите ни в столицата на България най-високо стърчи не паметник на основателя на държавата ни, а паметници на Царя-Освободител, на Съветската армия „освободителка“, която всъщност влиза във „вражеска държава“, на която СССР е обявил война и я ограбва!!! Името „Руски паметник“ е станало нарицателно за един от големите площади в столицата. Над Пловдив доминира „Альошата“! В началото на градския парк в Русе се извисява друг съветски богатир с „Шпагин“! Дори катедралния си храм сме назовали „Александър Невски“, отказвайки се от първото му название „Св. Св. Кирил и Методий“. Дори големите си улици сме назовали с имена на генерали-освободители, същите, които са потушавали с кървава жестокост полските въстания! Е, за нас са си освободители, какво да се прави! Обявили сме и 3 март за национален празник, вместо 24 май например! Колко повече благодарности другари „копейкаджии“?

Впрочем, справедливостта изисква да изтъкнем и друг неоспорим факт: Русия ни дължи поне толкова историческа благодарност, ако не и много повече! Защото исторически факт е, че Българската империя на Бориса I и Симеона Велики, е дала на Киевска Рус и на цялата по-късна Русия, Кирилската писменост и Православното Християнство. Именно на базата на Християнските книги, преведени на старобългарски и на български духовници, през 988 г. княз Владимир покръства киевските руси. През ХIV век пък, архиепископ Кристиян Български, възпитаник на Теодосий Търновски, укрепва Християнската църква в руските земи и спомага за консолидация на руските княжества. Тези факти категорично посочваше големият славянолог и вещ познавач на старобългарския език и книжнина академик Дмитрий Сергеевич Лихачов. Нашият професор Огнян Стамболиев пък, по повод една неотдавнашна изложба пред Руския културен център в София, свързана с 24 май, посочва как официална Русия „пропуска изцяло българската роля в просвещението през вековете в навечерието на 24 май“. Така официална Русия „заличава България от историята за писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий… Руснаците, вместо да ни благодарят и за това, затаяват и дори напълно отричат ролята и значението на българите в тяхното покръстване и създаването на литературата им… Путин дори ни предизвика – азбуката идвала от братята Кирил и Методий от Македония“. „Русите, посочва още проф. Стамболиев, дори си присвояват Кирилицата като своя… Опитват да порусят и „княжната от Плиска“ – внучката на нашия княз Борис I и племенница на цар Симеон – Елена (Олга) съпруга на варяжкия княз Игор, положил основите на Киевска Рус. След ранната му смърт „Българинята“, както я наричали, цели четиридесет години е управлявала младото княжество с желязна ръка, с камшик е вкарвала в реката мужиците, за да бъдат покръстени… Българката Олга е канонизирана и за първата тяхна светица… В студения север тя е основала градовете-крепости на Православието Псков (Плисков), Переяслав (Преслав) и Рилск на името на нашия и всенароден покровител Йоан Рилски.“

Професор Стамболиев цитира мисли на академик Лихачов от неговите изследвания на делото на Кирил и Методий, като и на Търновската книжовна школа и тяхното неотразимо влияние върху руската литература, което определя като „Второ Южнославянско влияние“. „Ние в Русия, изтъква Лихачов, изпитваме чувство на голяма благодарност към България – за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешки идеи…“ И още, изтъква академик Лихачов, „Църковнославянският език, пренесен в Русия от България, не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности… България даде на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността, който извънредно обогатява езика, който дава на езиците на източните славяни нравствена сила – способността да се възвисява мисълта, понятията, представите, емоциите…“ И още важни мисли на големия академик: „Вие (българите) сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н. , но България остана като голяма отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първа от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето.“ И в някакъв смисъл това се случи — България е първата държава с „Кирилска писменост“ член на Европейската общност!⁸

Всъщност, не само големият световен учен Лихачов посочва съществената роля на средновековна България и българският език и култура в Християнския свят. Друг голям историк, със световна значимост — Арнълд Тойнби също я изтъква: „България не е пасивен реципиент на византийското културно облъчване, а съперник на Византия…“ Усвояването на „византийските образци не е механичен процес, а творчески – като втори център на Православната цивилизация“ – България. Тя, „посредством Християнизацията и религията на Българската църква и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква Православната култура сред славяните и сред други народи на Балканския полуостров и в Източна Европа“.⁹ Това става в най-голяма степен и в Киевска Рус, и в другите руски княжества, които тъкмо се формират по това време. Именно Старобългарската Християнска книжнина и български духовници играят най-съществена роля за израстването им като Християнски общности и държави! Самият съвременен руски език силно наподобява старобългарския, за разлика от съвременния български, който силно е изменен в многовековното османско владичество! И това вече цял век официалната власт и образователната система в СССР и сегашна Русия крият целенасочено от съвременните руснаци?!

Бившият министър на културата, науката и просветата от последните години на „соца“ Георги Йорданов, един от много малкото истински интелигентни комунистически партийни политици-патриоти в онова лакейско време, също изтъкваше ролята на акад. Лихачов за съхраняване истината за културно-историческото значение на Средновековна България за общославянската култура. „Такъв българолюбец без съмнение, казва Г. Йорданов, е академик Дмитрий Сергеевич Лихачов… Неговото определение за България като държава на духа, отдавна вече не е метафора, а азбучна истина, която респектира всеки, който дръзва да изопачава или ограбва българското историческо наследство“. Йорданов споменава и друга статия на акад. Лихачов, която нарича „знаменателна“ — статията: „Размисли за националното своеобразие и европейското значение на старобългарската литература“. Големият славяновед определя тази литература като „истински феномен“ в световното книжовно наследство!

Същевременно обаче, Г. Йорданов посочва, че „за не малко учени от голямата съветска държава, дали поради незнание или поради височайше внушение, потулваха истината за ролята на България за покръстването на Русия и за развитието на всеславянската писменост и култура. Имах лични впечатления от незнанието и негативното отношение на най-отговорни дейци на съветската държава по този ключов исторически въпрос“. И Йорданов си спомня, че на манифестация по случай 24 май през 1978 г., на трибуната на злополучния мавзолей на „вожда и учителя Г. Д.“, членът на политбюро на КПСС Виктор Гришин казал: „Трябваше да дойда в България, за да науча, че сме взели азбуката си от вас…!“ На друго честване на 24 май през 1984 г. пък, същият съветски велможа Виктор Гришин — вече като министър на съветската култура, споделил на Г. Йорданов, че бил изненадан, когато началникът на протокола на МС на Руската федерация, му казал, че като ученик на академик Лихачов, споделял „неговите заключения за ролята на България в културното развитие на Русия…“¹⁰ Та и в съветската империя и в днешната Империя на Путин кой ще ти чете Лихачов?! Та нали „великият Сталин“ го натика за близо 5 години в ГУЛАГ, а сегашният диктатор Путин е нещо като новия Сталин, какво ти — като многовековните царе-самодържци на Империята! Какво го интересува, че сегашната Българийка — бивш съветски сателит, някога е била голяма империя и пръв книжовен и културен център на Славянството — един от трите образуващи Европейската Християнска цивилизация?! Държавата, която е дала книжовността и културата, която и укрепила Киевска Рус като Християнска държава?! Сега тази Българийка трябва да си знае мястото, да е винаги благодарна и послушна на сегашната Руска империя! Дори да не си позволява да пише и говори за историческата си роля в руската и общославянската култура! Имперската пропаганда и даже историография, пък могат да фалшифицират и нагаждат историята така, че да неглижира или напълно да игнорира истината за ролята на Средновековна България в Християнизацията и книжовната култура на Киевска Рус през IX и X век, а и по-късно — през ХIV век чрез Търновската книжовна школа.

Професор Стамболиев посочва още: „Покръстването и Християнизацията на Русия става едва през 988 година, цели 120 години след покръстването на България при Борис-Михаил (863 г.), когато братята Кирил и Методий отдавна не са между живите. Едва тогава в Киевска Рус (първата Руска държава) възниква и руската редакция на нашия — старобългарския език и на нашата — старобългарската литература, която е основата на всички източнославянски литератури, приели нашата писменост, включително и на тази от румънските княжества Молдова и Влахия…“ „Българската азбука, пише проф. Стамболиев, създадена в Преслав, от учениците на Кирил и Методий в двора на цар Борис Михаил I Покръстител, днес се използва като официална писменост в 13 държави в Европа и Азия — от Сърбия до Казахстан и Монголия…“ Стамболиев изтъква, че истинските руски учени знаят тези истини, „защото историческите източници са съхранени“. И той цитира проф. Сергей Никитин, който казва: „Руският народ никога няма да забрави, че писмеността си и славянската литература той е получил от България в онова време, когато руската литература и писменост още не са съществували“.¹¹ Всъщност дали сегашният руски народ, в голямата си част, помни тези факти, когато в десетилетките на съветското образование му внушаваха, че руската азбука е създадена от Ломоносов. Нали и споменатите по-горе съветски велможи са от същите възпитаници на десетилетката?! Сега пък и самият съвременен „батюшка царь“ Путин насред Скопие ни обясни, че азбуката им е дошла от днешна Северна Македония?! Ах как се възгордяха „братята македонци“! Ние пък как да търсим благодарност от сегашната Империя, когато тя отново е зинала да налапа Източна Европа, че и още?!

Литература и бележки

Литература

1. Радев, С., Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973, с. 70-72.
2. Милюков, П., Българската конституция, С. 1905 г.
3. Радев, С.; Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973, с. 69-99.
4. Радев, С., Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973.
5. Радев, С., Строителите…, т. 1, С. 1973.
6. Сборник документи „Авантюры руского царизма в Болгарии“, (с предговор на Васил Коларов), М. 1935 г.
7. Радев, С., Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973, с. 319 – 423.
8. skif.bg (проф. Огнян Стамболиев цитира акад. Дмитрий Лихачов: „България даде на източните славяни висшия слой на езика“).
9. Тойнби, А., Изследване на историята, т. 1, С. 1995.
10. fakti.bg (Георги Йорданов – академик Д. Лихачов определя България като „държава на духа“).
11. desant.net (проф. Огнян Стамболиев – статия „Академик Дмитрий Лихачов: Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации“).

Бележки