Сега, когато България отново се откъсна от желязната прегръдка на Империята в нейния съветски вариант, когато вече е част от Европейската общност и е член на Евро-атлантическата военно-политическа система, „копейкаджиите“ от т. нар. ни политическа класа, треперят от страх пред Путиновата империя — същата вековна агресивна тъмна азиатска сила. Угодничат пред арогантната руска посланичка Митрофанова — истински Каулбарс в рокля! Вицепрезидентката ни пък, когато встъпваше в първия си мандат, дори не се наведе над ръката на Българския патриарх! Когато обаче, тук дойде руският, тя рухна в краката му и зацелува и двете му ръце?! Той пък най-брутално наруга България заради нейната „неблагодарност“. „Копейкаджиите“ не смеят да нарекат бруталната руска агресия в Украйна война, защото ще обидят своя корифей азиатския деспот Путин! Другари русофили, покорното блюдолизство не е благодарност! България е била и е европейска държава и култура още от формирането си. Сега, след половинвековната азиатско-съветска диктатура, отново избрахме мястото си в Европейската демократична общност. Само вие — наследниците и креатурите на Болшевишката империя, изпитвате носталгия към нея, към нейното време в подчинена България, където предшествениците ви бяха привилегирована тоталитарна класа!!!

Що се отнася до благодарността, ние сме я демонстрирали предостатъчно. И досега над главите ни в столицата на България най-високо стърчи не паметник на основателя на държавата ни, а паметници на Царя-Освободител, на Съветската армия „освободителка“, която всъщност влиза във „вражеска държава“, на която СССР е обявил война и я ограбва!!! Името „Руски паметник“ е станало нарицателно за един от големите площади в столицата. Над Пловдив доминира „Альошата“! В началото на градския парк в Русе се извисява друг съветски богатир с „Шпагин“! Дори катедралния си храм сме назовали „Александър Невски“, отказвайки се от първото му название „Св. Св. Кирил и Методий“. Дори големите си улици сме назовали с имена на генерали-освободители, същите, които са потушавали с кървава жестокост полските въстания! Е, за нас са си освободители, какво да се прави! Обявили сме и 3 март за национален празник, вместо 24 май например! Колко повече благодарности другари „копейкаджии“?

Впрочем, справедливостта изисква да изтъкнем и друг неоспорим факт: Русия ни дължи поне толкова историческа благодарност, ако не и много повече! Защото исторически факт е, че Българската империя на Бориса I и Симеона Велики, е дала на Киевска Рус и на цялата по-късна Русия, Кирилската писменост и Православното Християнство. Именно на базата на Християнските книги, преведени на старобългарски и на български духовници, през 988 г. княз Владимир покръства киевските руси. През ХIV век пък, архиепископ Кристиян Български, възпитаник на Теодосий Търновски, укрепва Християнската църква в руските земи и спомага за консолидация на руските княжества. Тези факти категорично посочваше големият славянолог и вещ познавач на старобългарския език и книжнина академик Дмитрий Сергеевич Лихачов. Нашият професор Огнян Стамболиев пък, по повод една неотдавнашна изложба пред Руския културен център в София, свързана с 24 май, посочва как официална Русия „пропуска изцяло българската роля в просвещението през вековете в навечерието на 24 май“. Така официална Русия „заличава България от историята за писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий… Руснаците, вместо да ни благодарят и за това, затаяват и дори напълно отричат ролята и значението на българите в тяхното покръстване и създаването на литературата им… Путин дори ни предизвика – азбуката идвала от братята Кирил и Методий от Македония“. „Русите, посочва още проф. Стамболиев, дори си присвояват Кирилицата като своя… Опитват да порусят и „княжната от Плиска“ – внучката на нашия княз Борис I и племенница на цар Симеон – Елена (Олга) съпруга на варяжкия княз Игор, положил основите на Киевска Рус. След ранната му смърт „Българинята“, както я наричали, цели четиридесет години е управлявала младото княжество с желязна ръка, с камшик е вкарвала в реката мужиците, за да бъдат покръстени… Българката Олга е канонизирана и за първата тяхна светица… В студения север тя е основала градовете-крепости на Православието Псков (Плисков), Переяслав (Преслав) и Рилск на името на нашия и всенароден покровител Йоан Рилски.“

Професор Стамболиев цитира мисли на академик Лихачов от неговите изследвания на делото на Кирил и Методий, като и на Търновската книжовна школа и тяхното неотразимо влияние върху руската литература, което определя като „Второ Южнославянско влияние“. „Ние в Русия, изтъква Лихачов, изпитваме чувство на голяма благодарност към България – за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешки идеи…“ И още, изтъква академик Лихачов, „Църковнославянският език, пренесен в Русия от България, не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности… България даде на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността, който извънредно обогатява езика, който дава на езиците на източните славяни нравствена сила – способността да се възвисява мисълта, понятията, представите, емоциите…“ И още важни мисли на големия академик: „Вие (българите) сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н. , но България остана като голяма отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първа от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето.“ И в някакъв смисъл това се случи — България е първата държава с „Кирилска писменост“ член на Европейската общност!¹

Всъщност, не само големият световен учен Лихачов посочва съществената роля на средновековна България и българският език и култура в Християнския свят. Друг голям историк, със световна значимост — Арнълд Тойнби също я изтъква: „България не е пасивен реципиент на византийското културно облъчване, а съперник на Византия…“ Усвояването на „византийските образци не е механичен процес, а творчески – като втори център на Православната цивилизация“ – България. Тя, „посредством Християнизацията и религията на Българската църква и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква Православната култура сред славяните и сред други народи на Балканския полуостров и в Източна Европа“.² Това става в най-голяма степен и в Киевска Рус, и в другите руски княжества, които тъкмо се формират по това време. Именно Старобългарската Християнска книжнина и български духовници играят най-съществена роля за израстването им като Християнски общности и държави! Самият съвременен руски език силно наподобява старобългарския, за разлика от съвременния български, който силно е изменен в многовековното османско владичество! И това вече цял век официалната власт и образователната система в СССР и сегашна Русия крият целенасочено от съвременните руснаци?!

Бившият министър на културата, науката и просветата от последните години на „соца“ Георги Йорданов, един от много малкото истински интелигентни комунистически партийни политици-патриоти в онова лакейско време, също изтъкваше ролята на акад. Лихачов за съхраняване истината за културно-историческото значение на Средновековна България за общославянската култура. „Такъв българолюбец без съмнение, казва Г. Йорданов, е академик Дмитрий Сергеевич Лихачов… Неговото определение за България като държава на духа, отдавна вече не е метафора, а азбучна истина, която респектира всеки, който дръзва да изопачава или ограбва българското историческо наследство“. Йорданов споменава и друга статия на акад. Лихачов, която нарича „знаменателна“ — статията: „Размисли за националното своеобразие и европейското значение на старобългарската литература“. Големият славяновед определя тази литература като „истински феномен“ в световното книжовно наследство!

Същевременно обаче, Г. Йорданов посочва, че „за не малко учени от голямата съветска държава, дали поради незнание или поради височайше внушение, потулваха истината за ролята на България за покръстването на Русия и за развитието на всеславянската писменост и култура. Имах лични впечатления от незнанието и негативното отношение на най-отговорни дейци на съветската държава по този ключов исторически въпрос“. И Йорданов си спомня, че на манифестация по случай 24 май през 1978 г., на трибуната на злополучния мавзолей на „вожда и учителя Г. Д.“, членът на политбюро на КПСС Виктор Гришин казал: „Трябваше да дойда в България, за да науча, че сме взели азбуката си от вас…!“ На друго честване на 24 май през 1984 г. пък, същият съветски велможа Виктор Гришин — вече като министър на съветската култура, споделил на Г. Йорданов, че бил изненадан, когато началникът на протокола на МС на Руската федерация, му казал, че като ученик на академик Лихачов, споделял „неговите заключения за ролята на България в културното развитие на Русия…“³ Та и в съветската империя и в днешната Империя на Путин кой ще ти чете Лихачов?! Та нали „великият Сталин“ го натика за близо 5 години в ГУЛАГ, а сегашният диктатор Путин е нещо като новия Сталин, какво ти — като многовековните царе-самодържци на Империята! Какво го интересува, че сегашната Българийка — бивш съветски сателит, някога е била голяма империя и пръв книжовен и културен център на Славянството — един от трите образуващи Европейската Християнска цивилизация?! Държавата, която е дала книжовността и културата, която и укрепила Киевска Рус като Християнска държава?! Сега тази Българийка трябва да си знае мястото, да е винаги благодарна и послушна на сегашната Руска империя! Дори да не си позволява да пише и говори за историческата си роля в руската и общославянската култура! Имперската пропаганда и даже историография, пък могат да фалшифицират и нагаждат историята така, че да неглижира или напълно да игнорира истината за ролята на Средновековна България в Християнизацията и книжовната култура на Киевска Рус през IX и X век, а и по-късно — през ХIV век чрез Търновската книжовна школа.

Професор Стамболиев посочва още: „Покръстването и Християнизацията на Русия става едва през 988 година, цели 120 години след покръстването на България при Борис-Михаил (863 г.), когато братята Кирил и Методий отдавна не са между живите. Едва тогава в Киевска Рус (първата Руска държава) възниква и руската редакция на нашия — старобългарския език и на нашата — старобългарската литература, която е основата на всички източнославянски литератури, приели нашата писменост, включително и на тази от румънските княжества Молдова и Влахия…“ „Българската азбука, пише проф. Стамболиев, създадена в Преслав, от учениците на Кирил и Методий в двора на цар Борис Михаил I Покръстител, днес се използва като официална писменост в 13 държави в Европа и Азия — от Сърбия до Казахстан и Монголия…“ Стамболиев изтъква, че истинските руски учени знаят тези истини, „защото историческите източници са съхранени“. И той цитира проф. Сергей Никитин, който казва: „Руският народ никога няма да забрави, че писмеността си и славянската литература той е получил от България в онова време, когато руската литература и писменост още не са съществували“.⁴ Всъщност дали сегашният руски народ, в голямата си част, помни тези факти, когато в десетилетките на съветското образование му внушаваха, че руската азбука е създадена от Ломоносов. Нали и споменатите по-горе съветски велможи са от същите възпитаници на десетилетката?! Сега пък и самият съвременен „батюшка царь“ Путин насред Скопие ни обясни, че азбуката им е дошла от днешна Северна Македония?! Ах как се възгордяха „братята македонци“! Ние пък как да търсим благодарност от сегашната Империя, когато тя отново е зинала да налапа Източна Европа, че и още?!

Литература и бележки