Но и масовото русофилство остава като рецидив в обществения ни живот. Превръща се в своеобразен национален мазохизъм! И опитите на видни български интелектуалци да доказват, че след патилата ни от грубия руски натиск между Освобождението и войните е довел едва ли не до изчезване на русофилството, явно са несъстоятелни. Един от тях е и видният журналист и общественик от времето между двете световни войни Петър Даскалов. В една своя статия от 1918 г., след като разкрива пагубната роля на безкритичното русофилство в България, той констатира: „Русия никога не е преставала да мисли, че правата ѝ за намеса във всичко в България са неоспорими.“ И действително — дори сега, в началото на 20-те години на ХХІ век, повече от 100 години, от както П. Даскалов пише статията си, арогантната руска посланичка у нас Митрофанова е напълно убедена в това! Русия, посочва Даскалов, „не иска да държи сметка, че с течение на времето, онуй поколение, свидетел на освобождението, полека-лека е изчезвало от сцената на живота и че се е замествало с ново поколение, расло без предразсъдъците на старите, дишало свободен въздух и чувствително към всичко, което би накърнило чувството му за независимост. Наистина, от Освобождението и до днес е имало в България държавници, които винаги са искали да експлоатират с чистите чувства на масата към Русия и даже в туй отношение са били умишлени апостоли на едно заблуждение, което ако срещаме в народа, обясняваме си го с неговата наивност. Но времето, което цери всичко, най-добре изцери и тая болест в България, която носи името русофилство“.¹

Уви, явно големият журналист се е лъгал! Защото българското мазохистично русофилство се оказва безсмъртно и се предава в новите поколения, заедно с шарлатанството! Даскалов не е предполагал, че онова спонтанно русофилство ще бъде заменено от ново „съветофилство“, прокарвано от новите шарлатани — комунистите в България, пръкнали се от лявата социалдемокрация, като послушни оръдия на Лениновия Комунистически интернационал! Така русофилството сред българите се оказва безсмъртно! Но докато в първите десетилетия след Освобождението предателските български политически шарлатани-русофили са финансирани уж тайно от руските дипломати в България, днешните шарлатани-русофили съвсем открито са насърчавани от най-високо място. Неотдавна самият „Император-самодържец“ Путин награди с орден в Кремъл следствения у нас русофилски шарлатанин Александър Малинов!

Виждаме перманентната груба антибългарска политика на Азиатската империя, на Съветската империя, на Путиновата империя… Виждаме я и по време на Съединението и Сръбско-българската война; и срещу независимата политика на Стамболовото управление, наложена дори с 10 годишно скъсване на дипломатическите отношения с Освободителката; и по времето на Балканските войни, когато Русия толерира „съюзниците“ ни да си поделят изконни български земи; и по време на Първата световна война, когато руски войски нахлуват в Добруджа; и в годините след войната, когато Болшевишката революция унищожила дори и рехавата руска проевропейска интелигенция, ни натрапва през 1919 г. т. нар. БКП — безпрекословен слуга на Лениновия Коминтерн, натрапва ни и Македонизма; и след 1944 г. , когато ни налага Комунистическия режим — безгласен сателит на СССР; и сега, когато уж сме вече дългогодишен член на НАТО и ЕС, отново и отново… Виждаме всичко това и пак си оставаме русофили и на Руската, и на Съветската, и на Путиновата империи! Докога ще шества този малоумен, робски русофилски мазохизъм?! Интересното обаче е, че отрочетата и на спонтанните русофили, и на политическите русофили-шарлатани, кой знае защо предпочитат да емигрират на Запад, в демократичните страни и ни едно не отива в Евразийската империя, макар и непрекъснато да я славослови! Ами ако през Украйна, Молдова и Румъния тя довтаса тук не дай Боже? Ами тогава и последното русофилско отроче ще търти на Запад и ще хлопнем кепенците на многострадалната ни държава. Демографския ни проблем ще се реши от веднъж, щото те и мазохистите душа носят!!!

Разбира се тук сме длъжни да отчетем и огромната роля на руската култура върху формирането на съвременната българска култура от ХІХ век насам, както и руската помощ в устройването на младата ни държава. Все пак в руските училища и университети завършва значителна част от новата българска интелигенция. От руските военни училища излизат повечето от първите български офицери. Временното руско управление 1878-1879 г. формира първите български държавни и административни институции. То създава и въоръжава младата българска армия… Самият пишещ тези редове е повлиян, в процеса на окултуряването си и от Пушкин и Лермонтов, и от Достоевски и Гогол, и от Булгаков, Набоков, Зошченко и Бабел, и от Ана Ахматова, Марина Цветаева и Бела Ахмадулина, и разбира се от несравнимите Владимир Висоцки и Булат Окуджава, и още, и още… И ако благодарността за руското ни окултуряване е русофилство, бих го адмирирал! Но тук става дума за онова безкритично, безмисловно, русофилство, което смесва културното влияние с официалната политика на Империята. Смесва естественото чувство на благодарност за руското културно влияние с раболепното, робско преклонение към всичко руско, че и съветско: с бруталната имперска агресивност; с безпардонното налагане на руските интереси в следосвобожденска България; с грубото установяване на Съветски режим след Втората световна война; с наглото хазяйничене на руски дипломати, убедени в правото си, в страната ни; с арогантното демонстриране на имперското превъзходство дори от последния алкохолизиран слесар, дошъл тук на почивка… Именно това „русофилство“ е в основата на националния ни нихилизъм след десетилетното натрапване на безкритична любов към Империята, каквато и да е тя. С натрапването на т. нар. „пролетарски интернационализъм“ и „безпределна любов към СССР“ върху две-три поколения през втората половина на ХХ век…

Именно това „русофилство“ ни натрапват и днешните политически шарлатани — „копейкаджии“ (едно време поне са били „рубладжии“). Те иждивяват върху това „русофилство“, формират дори „русофилски партии“, използвайки традиционното мазохистично русофилство на все още много безмисловни инертни нашенски създания. Те се възторгват от имперската военна сила, от танковете и ракетите, от тъпите и жестоки мутри на руските маршали и генерали, от бруталната солдафонщина на имперската администрация, дори от откритата агресия на Евразийската империя в Украйна и къде ли не!!! Време е да кажем стига на това раболепно, робско русофилство. Да креснем високо на арогантните руски дипломати, че ни е писнало от наглото им изискване на вечна благодарност към Евразийската империя. Стига вече робска благодарност! България се е формирала като европейска държава — част от Европейската Християнска цивилизация още в Средновековието. Върнала се е категорично и убедено в тази цивилизация след азиатското османско господство. Върна се отново в Европа след евразийското болшевишко господство. Не се опитвайте пак да я дърпате към Азия другари русофилоиди и путиноиди, защото каква е разликата между хитлеровата свастика и путиновия „Z“?!!! А нали уж сте убедени антифашисти, джанъм?!

Литература и бележки