Но да се върнем към политическото шарлатанство. След Освобождението то експлоатира тотално заедно с русофилството, онова естествено обаяние у простите селски хора към Великата освободителна и Православна, че и славянска империя! Малко по-късно много селяни ще гласуват за Руския император като депутат в Учредителното събрание! Това става спонтанно, било поради благодарността на българите добили свободата си с помощта на руското оръжие, било поради писанията и речите на известни българи. Действително преди и непосредствено след Освобождението, големи просветители и дейци на църковната борба като Петко Рачов Славейков, Драган Цанков, Иван Вазов, епископ Климент Браницки и други възвеличават Руската империя като големия покровител на православните и славянските народи! Дядо Славейков пише: „Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв. Русите са наши братя, наша плът и наша кръв… Кат Русия няма втора, най-могъща на света. Тя е нашата опора, тя е нашта висота…“ Вазов възвеличава Русия като защитник на славянството и българите: „О здравствуй ти Русийо мощна, света трепна от твоя глас. Скокни царице полунощна, зовем те ний ела при нас…“ И още: „Русия, колко ни плени туй име свято, родно, мило…“

Но и единият и другият по-късно реагират, осъзнавайки грубия диктат и вероломството на „Освободителката“. Славейков се обявява против Режима на пълномощията, против преврата срещу княз Батенберг, инспирирани от Руската империя. Вазов остро реагира, когато руската преса нарича България „Юда“ през 1915-1916 г., когато тя е в съюз с Германия и Австро-Унгария по време на Първата световна война“: „Нарекоха те „Юда“ народе славен мой — вик злобен на заблуда в заблудите безброй! Как „Юда“ — ти ли, който за права бе борец и на челото свойто трънлив носи венец? Ти „Юда“? Кой живота жертва за роба брат и своята Голгота има на тоя свят?“¹ Дори вечния русофил и политически шарлатанин на руска издръжка дядо Цанков ще изрече люти думи към Русия: „Не ти ща ни меда, ни жилото!“

Впрочем понякога „шарлатаниите“ на дяда Цанкова имат и полезни последици за българите. Защото дори в платеното си русофилство той изхожда от патриотични съображения. Става дума за неговия хитър блъф от края на 60-те години на ХІХ век с приобщаването на българите към Римокатолическата църква. Идването на католически емисари и появата на Униатството сред българите хвърля в ужас Азиатския департамент (външното министерство на Руската империя) и той бързо се отказва от категоричната си позиция против обособяването на Българска църковна институция (Екзархия) автономна от Цариградската патриаршия. За Империята Патриаршията е инструмент на една от двете ѝ основни политически доктрини в източноевропейските ѝ проекти — доктрината за обединяващата ѝ роля на покровител на православните народи! Провокацията на Цанков принуждава новия руски посланик в Цариград прословутият граф Игнатиев, да кандиса и да даде благословия за създаването на Българската Екзархия в началото на 70-те години на ХІХ век! Дядото пък се връща към платеното си русофилство и все пак приема „меда“! Келепир има в тая работа политиката джанъм! Затуй е казано, че Западът се е развил върху „капитала“, а Изтокът — върху „келепира“. Е, и двете почват с „К“, ама все пак има мааалко разлика. Впрочем, Алеко го е анализирал много по-добре!

Ето още един красноречив текст от 1867 г. на член на т. нар. „Добродетелна дружина“ — откровена русофилска общност на заможните българи в Букурещ, създадена през 1853 г. с руска протекция и руско финансиране — Тодор Бурмов: „Кои са русите и кои са българите? И едните и другите славене православни. Първите са народ велик и съставляват велико царство с най-добра будущност, а вторите бедни и презрени роби в Турската империя, обречени, без помощта на другите си братя, да работят като волове и занапред, както са работили досега, за натлъстяването на турските дебели вратове. Зле ли щеше да е за тези измъчени и унижени раи да станат изведнаж граждане на великата славянска империя? Но ще си изгубят българский язик?… Руският днешен язик е старият българский с едно малко изменение. Днес един русин по-лесно разбира старий българский язик, отколкото един българин. Сегашният български язик ся образува с помощтта на руският…“² Ето го платеното шарлатанство на руския агент — той не се свени от откритите лъжи! Веднъж лъжата за същността на Руската империя, която уж ще осигури веднага на българите „граждански“ права, каквито самите руси нямат! Втори път лъжата, че ставайки „граждани“ на славната империя, те ще се върнат към стария си книжовен език! Говоримият български език за три-четири века се е изменил и върви към нов книжовен вариант, който новата българска интелигенция ще обособи бързо след Освобождението. „Връщането“ към Старобългарския в рамките на Огромната империя пък, бързо би обезличило българската национална идентичност. Би превърнало народа ни в безименни и безлични поданици на Империята. Бурмов не може да не е бил наясно с деспотичната същност и безправието в Русия. Но келепирът влече, дори на базата на предателството към народа си!!!

След Освобождението младата Българска държава бързо се сблъсква с бруталната руска политика! Царят-освободител Александър ІІ, повлиян от либерално настроени руски политици като Сергей Лукиянов, нарежда на Временното руско управление да не се натрапва в политическото устройство на държавата. От 1881 г. обаче, новият император Александър ІІІ и заобиколилите го реакционни политици-панслависти грубо се намесват в българската политика. Още през 1881 г. с имперската благословия, първият български княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция и въвежда „Режим на пълномощия“ начело с руски генерали. Страната е разделена на губернии, подобно на Самодържавната империя, в които грубо се разпореждат руски офицери! Младите български политици-либерали като Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, Петко Каравелов, Димитър Петков и други емигрират в Източна Румелия и остро се противопоставят на руския диктат! З. Стоянов и Д. Петков пишат, че „мръсният ботуш на татарския хан е стъпил връз българската свобода“, визирайки новия император-мизантроп! Още през 1883 г. Батенберг е принуден да премахне режима и да върне Конституцията. Бруталният руски натиск върху България обаче, се засилва. Из България безпардонно шетат генералите Соболев и Каулбарс и агитират против княз Батенберг, когото новият император всъщност лично ненавижда. Генералите заплашват с руска военна окупация, ако България не изгони княза и не приеме руския протекторат!³

Така се ражда контрапунктът на русофилството — русофобството! Част от първата Либерална партия, обособила се в Учредителното събрание, се обявява за „непокътната Конституция“. Младите политици-патриоти категорично отхвърлят и руския диктат и защитават суверенитета на България. Противниците им, начело с Драган Цанков пък, изцяло се опират на руската политика и руските пари за да се доберат до властта! Така спонтанното българско русофилство е превърнато окончателно в политическо шарлатанство и това продължава до сега! Документи от руските архиви, публикувани през 1934 г. и издадени на български с предговор на фамозния лидер на БРП(комунисти) Васил Коларов, свидетелстват красноречиво. На едно секретно писмо на руския дипломатически агент в България А. Кояндер от януари 1886 г. до Руското външно министерство, министър Гирс отговаря: „Строго секретно. Имайки предвид притесненото положение на Драган Цанков и предложението му да издава вестник, на Господаря император му бе угодно да разреши да му се предоставят от окупационните суми двадесет хиляди франка.“ Отпускат се също близо 40 000 франка за Д. Цанков, Т. Бурмов и М. Балабанов. Кояндер подчертава, че огромните за времето си суми, задължават политиците-русофили да следват „насоката, отразяваща възгледите на имперското правителство.“ В секретно донесение на Драган Цанков от януари 1888 г. до Руското външно министерство се казва: „1. Да ми бъдат отпуснати: а) на месец двеста и петдесет (250) турски лири за издръжка в България на агенти, емисари, куриери и за семействата на тези лица, които ще се намират в четата на Боянов; б) Едновременно хиляда (1000) турски лири за сформиране и въоръжаване на други чети от страна на Турция. 2. Петнадесетте хиляди (15 000) франка, получени от мен от посолството, вече са изразходени за сформирането и въоръжаването на четата на Боянов, която се състои от седемдесет души. Тази чета премина в България — част (около 50 души) през Бургас, а част (около 20 души) през Адрианопол. Тя ще бъде разделена на няколко части под командата на Боянов, Набоков, Горанов, Дражев, Поп Капичич и др.“⁴

Относно онова политическо шарлатанство на ранните русофили от преди повече от век, подробни сведения има в едно изключително издание от 1935 г. Това всъщност, е сборник документи от руските царски архиви озаглавен „Авантюрите на Руския царизъм в България“. Тогавашното Сталиново управление го издава за заклейми завоевателната политика на царското управление. Малко по-късно Сталин ще се сети, че то е крайно вредно за неговата собствена агресивна политика и го забранява, но то вече е достатъчно разпространено. Тогава то е преведено и на български с предговор на един от корифеите на БКП (БСП) Васил Коларов. Същият, който праща стотици български комунисти в лагерите на Сталин, между които и съратниците на приятеля си Георги Димитров — Благой Попов и Васил Танев! Ето някои показателни пасажи от този предговор: „Архивите разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наречената „освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ… В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всякакви средства на азиатско-византийската дипломация — от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери, до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. Ужасяваща, ненадмината по вулгарния си цинизъм картина разкриват секретните инструкции и донесения на царските министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници… Александър ІІІ е бил в течение на всички престъпни замисли, планове и подвизи на многобройната шайка дипломати и нелегални агенти… И все пак усилията на Александър ІІІ да подчини… България търпели неуспех след неуспех, докато той не бил принуден да признае съществуващото положение на нещата. Мъничкият народ отстоял своята държавна независимост срещу жестоките покушения на могъщия цар…“ Относно българските шарлатани — агенти на царизма в „Авантюрите…“ се казва: „След Цанков към чувала с парите се повлякоха Бурмов и Балабанов. От името на този „троен съюз“ до руския дипломатически агент в България бе подадено изложение с „клетвени обещания“ да действат „съгласно плановете на императорското правителство“. След това Министерството на външните работи започна да отпуска по 40 хиляди рубли на година. От своя страна триумвирите се задължаваха да провеждат русофилска агитация в България и за всичко да се отчитат пред руското дипломатическо агентство…“⁵

Литература и бележки