Руското влияние обаче, ескалира в брутална политическа намеса и заплахи от военна инвазия в развитието на младата ни държава в последните десетилетия на ХІХ век, пък и нататък! След като българите показват учудващ нюх към модерната Европейска стопанска и политическа система и с благословията на Царя-Освободител Александър ІІ сами създават парламентарната си система и Конституцията си, те естествено отстояват своя суверенитет. С възцаряването на новия Руски император Александър ІІІ обаче, руският натиск върху „неблагодарна“ България рязко се засилва. Императорът и заобикалящият го кръг от крайно реакционни политици (Катков, Победоносцев и други), най-напред насърчават първия български княз Александър Батенберг още през 1881 г. да суспендира Търновската конституция и да наложи Режим на пълномощия. Начело на управлението са наложени руски генерали и губернско управление с пълен полицейски произвол на руски офицери. Целта е да се компрометира младия български княз, който Императорът ненавижда. Батенберг да бъде изгонен, а начело на България да се наложи руска креатура, която безропотно да прокарва руската политика чрез декрети, като в „задунайская губерния“!¹

Тогава Захарий Стоянов ще напише остри слова против тази руска политика: „Царуването на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право, може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее правят ни всичките злини и пакости, които ни една държава не е направила на България, възможно ли ще за бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка?!“ Впрочем има сериозни подозрения относно евентуална руска намеса във внезапната смърт на З. Стоянов, заминал по-късно в цветущо здраве за Франция и починал внезапно в парижкия хотел „Отел дьо Суез“! Възниква въпросът: „Русия ли уби автора на думите: „Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя.“²

За жалост политическото шарлатанство също ескалира, подпомагано най-активно финансово и политически от руските дипломатически агенти! Така в политиката на младата ни държава се развиват онези фатални понякога, политически течения на „русофилство“ и „русофобство“ с цялата им нетърпимост, които се проявяват и до сега! Всъщност т. нар. „русофоби“ в онези времена са млади български политици като Ст. Стамболов, З. Стоянов, Д. Петков, В. Радославов и др. Те се стремят да осигурят максимална независимост на България в развитието ѝ като модерна европейска икономика и парламентарна демокрация и отхвърлят бруталната руска намеса дори с цената на скъсване на дипломатическите отношения с Освободителката! Те не хранят омраза към самите руси и руската култура а се противопоставят на грубата и агресивна имперска политика. В този смисъл те категорично са и против раболепното русофилство на т. нар. „рубладжии“ — платени български политици прокарващи официалната руска политика за подчиняване на България.

Всъщност корените на политическото шарлатанство у нас се проявяват още в първата половина на ХІХ век. Тогава, в поредните руско-турски войни от 1806-1812, 1828-1829 и 1853-1856 години, руското имперско правителство организира преселването на десетки хиляди българи в причерноморските територии на Империята. Това са огромни степни земи, които са кръстосвани от чергарски племена — татари, черкези, калмици… Те воюват помежду си, както и с донските и запорожките казаци. Затова, както пишат писателите Гогол и Сенкевич, това са „ничии земи, в които не бива да замръкваш“. Имперското руско управление бързо осъзнава, че на мястото на тези грабителски народи, които нищо не произвеждат, могат да се заселят кротки и трудолюбиви български селяни, които ще обработят „ничиите земи“. Така започва осъзнатото преселване на хиляди и хиляди българи, често и насилствено. Грабителите черкези и татари пък, се преселват на юг от Дунава — в българските земи. Така се появяват т. нар. „бесарабски български райони“ в югозападните земи на Русия, Украйна и Молдова.

За тези пагубна за българите руска политика пише още през 1861 г. идеологът на Българската национална идеология Георги Раковски в брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“! „Всякога проклета Русия, пише Раковски, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по малко в земите си… Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо… С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплатите вие и потомците ви с кръвта и живота си! А ето как ще ви настанят щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си построите по-бедни колиби и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бича по руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и една прехрана… вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне…“ Раковски заклеймява и нашенски хитреци-шарлатани, които агитират сред българите да се преселват в Русия: „Руското правителство, пише той, с предателски начин е успяло да издейства ферман с Портата“ за размяна на население. „От него подкупени безчувствени некои си българи скитат се по бедна България и мамят простодушного народа да се пресели в Русия…“.³

Той посочва два вида русофили: такива, които безрезервно вярват в руската освободителна мисия и други — руски агенти „рубладжии“ — иждивенци на руската политика. Именно те са платените агитатори. В предговора си към второто издание на брошурата на Раковски, Захарий Стоянов пише: „Поклон върху прахът на великий български мъченик, че и в днешните времена можем да си послужим с неговото име. Като народ, ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Георги Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турский…“⁴

Не само Раковски, но и всички негови наследници в революционната ни идеология, като образовани хора и убедени демократи-европейци, осъзнават и заклеймяват агресивната и диктаторска политика на Руската империя. Ботев например, във вестника си „Дума на българските емигранти“, ще посочи: „Няма славянин южен или западен, няма свестен човек, който би можал да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на която се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цяло столетие болната Полша!“ По-късно, във в-к „Знаме“, големият поет и революционер пише: „Россия тая мнима защитница на славянството, днес тя употребява още по-радикални средства за да изтрие от лицето на земята българските колонии…“⁵ Поетът визира българите в Югозападните предели на огромната Империя.

Тези стотици хиляди българи, преселвани насилствено или чрез измама в югозападните предели на огромната Руска империя, създават най-добрите аграрни райони в Русия, заменили дивите степи. Грабителите черкези и татари пък, Империята преселва в североизточните български земи и те ги опустошават! Днес в областите „Бесарабия“, „Тараклийска“, „Херсонска“, „Таврическа“… Впоследствие преселените българи преживяват тежки времена, когато след Първата световна война голяма част от тях (бесарабските) попадат под румънска власт. Румънците ги подлагат на същата жестока денационализация, на каквато подлагат и българите в Добруджа чак до 1940 г. Съдбата на останалите в територията на Съветска Русия пък, стават жертва на Сталиновия „Гладомор“ и репресиите през 30-те години на ХХ век заедно с милиони украинци! В началото на Втората световна война, когато Сталин и Хитлер си поделят Източна Европа, „Бесарабия“ отново е присъединена вече към СССР. И отново българите са подложени на жестоки репресии, защото видите ли „сътрудничели на Хитлер“! Сега те отново са жертва на Путиновата убийствена агресия, заедно с украинците!

Впрочем дори създателят на Българската социалдемократическа партия (не на БСП, а на БСДП) през 1891 г. Димитър Благоев – Дядото категорично отрича безкритичното русофилство! Наричащата се нахално 100-летница е такава, но чак от 1919 година, когато става послушна секция на Лениновия Коминтерн наричайки се БКП! Затуй БСП-то (БКП-то) не може да се идентифицира с този достоен човек и неговата БСДП и БРСДП (т.с.)! Та Д. Благоев още в началото на ХХ век, заявява: „Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите!“⁶ Чететеее, четете другари русофили, болшевикофили, путинофили, евразийци!

Литература и бележки