А каква е България в хилядолетната си история? Това е една от първите утвърдили се европейски държави в Средновековието. Такава става още преди утвърждаването на повечето други държави на континента освен Ромейската (Източната Римска империя), наричана Византия — през втората половина на VІІ век! Именно могъщата империя признава официално Българската държава, въпреки стремежите си да я унищожи. Именно България става и първата, след Византия, християнска държава в Източна Европа — част от Европейската християнска цивилизация — още в 60-те години на ІХ век! Нещо повече, в нашата и само в нашата държава делото на великите славянски братя Св. св. Кирил и Методий се утвърждава. Само тук се създава и развива истинска книжовна култура, основана на т. нар. „Кирилска азбука“ — Старобългарската книжовна култура. България преживява истински „Златен век на Българската християнска култура“. Всъщност тя, нашата средновековна държава, става първият център и на цялата Славянска книжовна и културна традиция — една от трите основни в Европа. Оттук българската книжнина отива в другите православни славянски държави. Съветската историография наложи понятието „Църковно-славянски език“! Не е имало и няма такъв език! Има само и единствено Старобългарски език! Запомнете това другари русофили! Защото безличният КГБ офицер, издигнал се до президент на Руската империя, заяви неотдавна в Скопие, че видите ли оттам, „от Македония“, някога дошла Кирилската книжнина в Киевска Рус. Но не друг, а големият славянолог и учен академик Дмитрий Лихачов до края на живота си подчертаваше, че малката сега България в Средновековието е била могъщо царство и пръв център на Славянската книжовна култура в Европа! Що се отнася до областта „Македония“, тя е била неразделна част от него! Но какво значи за Евразийската империя мнението на собствената ѝ академик, макар и признат за световен капацитет? Важно е „мнението“ на сегашния ѝ „император“!

За жалост Българската средновековна държава изпада в криза през втората половина на Х век и става плячка на Византийската империя, която най-после я завладява през 1018 г. Впрочем една от основните причини за кризата е нахлуването на Киевския княз Святослав, който според изворите, унищожава 80 български крепости и на практика прави България беззащитна пред византийската агресия! Комунистическата историография обаче, раболепно представяше този печален факт като „начало на българо-руската бойна дружба“, защото видите ли, руският гарнизон в Плиска и българите се били заедно срещу византийската обсада на българската столица?!

Въпреки 170-годишното византийско господство, Българската средновековна държава успява да се възроди и при династията на Асеновци — от последните десетилетия на ХІІ до средата на ХІІІ век отново да преживее политически и културен възход. Западни историци-медиевисти наричат държавата ни Империя, която господства в Европейския югоизток! Средновековна България отново е равностойна сила и фактор в Европейската Християнска цивилизация — една от значителните европейски държави. Тя, заедно с Византия, е основен фактор в източната ѝ част — Православното Християнство и култура. Културното развитие на страната ни отново преживява разцвет и има всички предпоставки да стане съществен фактор в предстоящия Европейски Ренесанс! Историческата съдба обаче, решава друго. В края на ХІV и първите десетилетия на ХV век Второто Българско царство, заедно с Византия и целите Балкани, става обект на завоевание от изгряващата Османска империя! За пет века българската земя и народът ни стават част от чужда азиатска деспотична империя. Унищожени са държавата, институциите, основната част от елита на българското общество, високата българска средновековна култура!!! Налагането на Исляма като официална религия в новата империя свива Християнската култура на българите само в оцелелите манастири и черкви! Сред обществото ни, лишено от политически и културен елит, оцелява само народната култура, основана на съхранения народен език и Православието. Българската книжнина остава само в рамките на манастирите, в житията и апокрифите. И трябва да минат три века за да се появи големият просветител и родолюбец отец Паисий Хилендарски с неговата „История словеноболгарская“ за да възроди народната памет за българската държавност и култура! Известният познавач на Българското възраждане професор Николай Генчев наричаше Паисиевата история „истинска програма“ на националното ни Възраждане.

Българското национално възраждане е израз на новия възход на българите още в условията на османското господство. То е епоха на силен стопански и културен подем на народа ни, довел до формирането на българската нация, на новата буржоазна българска интелигенция и новата Българска държава! Това е най-българската епоха в историята ни, показваща жизнеността и устойчивостта на народа ни. Именно българите в най-голяма степен осъществяват основното промишлено и аграрно производство в Османската империя в последните два века на нейното господство на Балканите. В буквалния смисъл българите хранят и обличат Империята. В архивите могат да се видят стотици документи за държавни поръчки към българските занаятчии. Български предприемачи създават едни от първите фабрики на Балканите. Българите са основен фактор и в търговията на Империята, наред с гърците, въртящи морските ѝ търговски връзки. Богати български търговски фамилии като Богоридите, Тъпчилещовите, Чомаковите… живеят в най-престижните квартали на Истанбул, а търговските им кантори се простират от Ница и Марсилия до Бомбай и Калкута! Не по-малко богати търговски фамилии са концентрирани и в Букурещ, и в Одеса, и в Болград. Българските еснафи и манифактури са под защитата на Високата порта. Под държавно покровителство са и т. нар. джелепкешани, снабдяващи Истанбул, Одрин и другите големи градове на Империята със стотици хиляди глави добитък и месна продукция.¹

Много предприемчиви селяни поемат управлението на османските имения и също забогатяват. Така се появяват селските чорбаджии и откупвачи на данъци. Те използват протекциите на османската администрация за лично обогатяване за сметка на сънародниците си. Така се развива нагласа у замогналите се български производители и търговци, при липсата на български институции, да се нагаждат към господстващите османски институции. Оттук идва и онова сервилничене към властите, което понякога граничи с предателства!

Същата нагласа имат и тежките български търговци в Цариград, които са и в преки отношения с османските институции в столицата. Не случайно те са противници на революционното или военното решаване на Българския въпрос. Това решаване с Руско-турската война и последвалите я договори в Сан Стефано и Берлин, ги лишават от огромния османски пазар и държавните протекции. В крайно стеснените граници на малкото Княжество и Източна Румелия те загубват значението си и са заменени от нова промишлена и търговска класа, свързана с нахлуващите европейски капитали и инвестиции. Именно това е новата модерна икономическа класа на Нова България. Именно тя е и социалната база на новата ни политическа класа, изградила демократичната ни политическа структура. Обеднелите наследници на богатата търговска класа от Цариград губят позициите си но донякъде остават традиционно свързани с Османския пазар макар и със затихващи функции.

Не по-различна е съдбата и на доосвобожденските тежки български търговци от Букурещкия и Одеския кръг — прословутите „Добродетелна дружина“ и „Одеското настоятелство“. Впрочем двете организации имат и политическо значение, доколкото търговските им интереси повече или по-малко са свързани с официалната Близкоизточна политика на Руската империя. И тук, както при цариградската богата търговска класа, политическото шарлатанство върви с пълна сила и преди и след Освобождението. Едните подкрепят османската политика и остават нейни почитатели. Другите остават свързани с Руската имперска политика и я натрапват упорито на българите, заклеймявайки революционната интелигенция. След 1878 г. главно от техните среди се пръкват русофилските политически шарлатани. Онези като Драган Цанков, Тодор Бурмов, Марко Балабанов и други. Те, с периодично отпускани значителни финансови средства и брутална подкрепа от руските дипломатически агенти, ревностно прокарват руските интереси в младата ни държава! Османското влияние в България все пак закономерно намалява било поради упадъка на Империята, било поради стабилизирането на България към края на ХІХ век, било поради ентусиазма на българите да възстановят националното и териториалното единство на нацията си отхвърляйки османското господство в Македония и Одринска Тракия.

Литература и бележки