Експанзивната и деспотична същност на Азиатската империя и измамното чувство за нейната освободителна мисия
Всъщност именно Иван Грозни слага началото на една последователна политика на експанзия на Руското царство във всички посоки: към Сибир и Кавказ и главно към Балтийско и Черно море. Та нали същия този цар унищожава Волжка България?! В следващите векове тази политика категорично се налага и достига своите върхове в имперските стремежи на първия руски император Петър І Велики и императрица Екатерина Втора. Тогава Руската империя става най-голямата по територия държава в света. Разпростира се върху повече от 1/3 от Азия и 1/4 от Европа, че и в Северна Америка — от Аляска до Прибалтика, от Северния ледовит океан до Памир, Кавказ и Черно море! Същевременно гигантската Евразийска империя става една от Великите световни сили, решавали и решаващи съдбата на света в последните 4-5 века. И, както се казва: „апетитът идва с яденето“. С упадъка на Османската империя към края на ХVІІ век, възниква т. нар. „Източен въпрос“ — борбата на Великите сили за османското наследство. Защото в своята експанзия на запад към Европа, османлиите заемат най-важния стратегически център, определящ международните отношения още от края на Старата ера — Източното Средиземноморие и проливите, разделящи и същевременно свързващи Европа с останалия свят. Център, в който се пресичат повече от две хилядолетия световните търговски пътища. Център, който обаче дава и военностратегически предимства на този който ги владее. Руската империя се превръща сега в един от основните претенденти за контрол над центъра. Това продължава с пълна сила и по време на Съветската епоха, а сега се възражда в политиката на Путин! Нещо повече, в руските експанзионистични претенции вече влиза и цяла Източна Европа!1
В този смисъл иначе дребничкият сив и безличен бивш КГБ офицер, издигнал се случайно от събитията начело на Евразийската империя, има наглостта да се сравнява с огромната в прекия и преносния смисъл фигура на Петър І Велики?! Всъщност сравнението е нелепо. Защото Петър Велики осъзнава още като престолонаследник азиатската изостаналост на Русия и основните му усилия като император са да я модернизира икономически и да я приобщи към модерната Европейска икономика и култура. Лошото е, че той прави това отгоре надолу — като император-самодържец. Мъчи се да го постигне със системата и средствата на Самодържавието. Действително той създава модерния руски капитализъм, но запазва максимално имперския контрол над него. Същевременно крепостното право остава и дори ескалира в индустрията, където работниците всъщност са закрепостени като селяните към предприятията. Петър реализира дори големите си архитектурни проекти в европейски стил с робския труд на десетки хиляди крепостни. Както пише големият руски писател Исак Бабел: „Петър построи новата си модерна столица върху мужишки кости“. Всичко това ще стане огромна причина за кървавите руски революции от края на Първата световна война! Тогава в гнева си безземните руски селяни и гладната градска беднота ще повярват на вероломните болшевишки агитатори и ще ликвидират окончателно не само Руското имперско самодържавие, но и филизите на крехката руска буржоазна демокрация, на Петровите мечти за европейска модернизация на азиатската империя! В крайна сметка ще ликвидират Руската култура, истинската руска интелигенция! Четете трагичните „тайни тетрадки“ на Зинаида Гипиус, другари русофили, за да проумеете (евентуално) руската трагедия!!!2
По-късно Сталин, също подражавайки на Петър І-ви, щеше да осъществи индустриализацията си с робския труд на милиони „зеки“ (политически затворници от огромната система ГУЛАГ)! Но все пак Петър Велики модернизира Русия и я приобщи, в някаква степен, към Европа. Сталин пък я индустриализира. Путин с пълна сила я връща към Азия, но не към модерната съвременна Азия на японците, южнокорейците, че и на китайците от последните десетилетия на ХХ век. Връща я към някогашната деспотична и мистична Азия — на абсолютните сатрапи, подчинили дори религиите на едноличните си диктатури! Путин дори негласно лансира една идея за някаква мистична мисионерска роля на Русия, на „руската душа“ в съвременния свят! В този смисъл той традиционно залага на бруталната военна сила. С какво превъзхожда Путинова Русия другите големи съвременни сили? С модерни технологии и висок жизнен стандарт, с развитие на политическата демокрация и свободното общество? Не, само и единствено с износ на суровини, с огромно военно производство и огромна армия. Но дори и съвременните му свръхмодерни оръжия зависят изцяло от западни технологии и производства. Това категорично доказва сегашната руска агресия в Украйна. Евразийската империя си остава всъщност азиатска и то в смисъла на примитивните азиатски деспотии. Тя не може да съществува без агресия, без външен враг, но и без вътрешен враг. Появата на опозиционни лидери веднага се елиминира. Борис Немцов беше разстрелян под прозорците на Кремъл! Алексей Навални беше тровен, затворен и накрая убит!!! Всяка проява на инакомислие, всяко журналистическо свободно слово се преследва жестоко! Избити са стотици журналисти сред които и големи имена като Ана Политковская, Станислав Маркелов, Наталия Естемирова…3 Към тази азиатска деспотия за дребни копейки ли ни тласкате другари русофили-шарлатани? Или може би към нейния абсолют — Северна Корея на Ким Чен Ун?!! Сохрани Господи многострадалного болгарского народа!
Пак в този смисъл Империята не търпи и свободни и независими държави до границите си. Тя се чувства длъжна да ги подчини или да ги унищожи! Така Руската империя завладя някога половината от Полша, поделяйки я с империите в Централна Европа. Завладя Прибалтика, Финландия, Бесарабия, Сибир, Централна Азия, че и Аляска даже… В началото на Втората световна война Сталин и Хитлер отново си поделиха Източна Европа. След войната пък, цяла Източна Европа остана под тоталния контрол на СССР с всички фатални последици от това особено за нас — българите! Всеки опит в някоя от подчинените на Съветската империя държави да променят дори козметично натрапената им болшевишка система, беше брутално смазван с груба военна сила! Защо източноевропейците и особено ние имаме толкова къса памет дори за съвсем скорошните прояви на перманентната руска агресивност?!! Някога като първокурсници в Софийския университет, точно след погрома на „Чешката пролет“, попитахме курсовия си ръководител — известния интелектуалец и ерудит Александър Фол какво е Русия, той отговори: „Русия колеги, това е една империя“. „Ами сега — СССР“, питаме ние, „Една империя!“ Та това е Русия през вековете и до сега, другарки и другари русофили, болшевикофили и путинофили — една самодържавна, деспотична и агресивна империя и „филството“ към нея е безмозъчен мазохизъм.