Поводът

Статията всъщност, е писана преди 3 години, но поради една или друга причина остана в документите на автора. Тогава той се поддаде на типичния нашенски скептицизъм — струва ли си джанъм? Кой ще го чете и какъв ще бъде резултатът в сегашното постсоциалистическо безвремие, когато никой на никого не дири сметка за нищо?!

Повод за написването на статията всъщност, са два материала, които прочетох тогава, на пръв поглед несвързани един с друг. Всъщност обаче, връзката се наложи сама при осмислянето на текстовете. Единият е една чудесна книга, написана преди края на Втората световна война от първият посланик на Независимата държава Хърватия между 1941 и 1943 г. Владимир Жидовец за България и българите. Другият — една статия във вестник „Дума“ от 10. 09. 2019 г. на някой си Анко Иванов, чието име след прочитането на статията, събуди у мен асоциация за дядо Вазовия герой Анко Разпопчето, който все се свивал от срам и се „гушел“ пред хората.

Книгата на посланик Жидовец „България през вековете и днес“ е написана с топлота и обич към българите и страната ни.¹ Статията на Анко „Съветска „окупация“ на България ли?“ обратно, написана с безсъвестност и безчувствие към съдбата на собствения си народ и меко казано, с некоректност към професионалните български историци!

Литература и бележки

Двете гледища за българите

Освен, че познава много добре Българската история и умело я свързва с Хърватската, изтъквайки историческите връзки между българи и хървати, посланик Жидовец успява за три години да обиколи и опознае България и българите.² Особено внимание обръща авторът на упоритият стремеж на България за независимо и модерно развитие след Освобождението.³ Той подчертава изключителното трудолюбие и високата стопанска мотивация на българите, превърнали само за няколко десетилетия страната ни в най-добрата икономика на Балканите.⁴ Посочва, че дори след Ньойският диктат и националната катастрофа, България бързо се съвзема и през 30-те години на ХХ век отново стои най-добре икономически на полуострова.⁵

Вл. Жидовец е особено впечатлен от широкото кооперативно движение в България от последното десетилетие на ХІХ век до момента, в който пише книгата си. Той подчертава, че в свободните кооперации са включени основната част от българските селяни-стопани и препоръчва това като пример за хърватите.⁶

И точно тук направих връзката между двата материала. Един чужденец изтъква с възторг едно от най-ярките постижения на българската икономика между Освобождението и 1944 г. — свободните кооперации, направили българското аграрно стопанство и не само него най-доброто на Балканите. Един българин се опитва да замаже, да прикрие, да отрече най-голямата трагедия сполетяла страната ни именно следствие на съветската окупация — ликвидирането на традиционното българско селско стопанство и насилственото налагане на отдавна компрометирания съветски колхозен модел! Защото както подчертава Ст. Дечев, самото завземане на властта от БКП и ОФ едва ли би станало с „нищожните сили“ на Партията. Станало е само след навлизането на съветските окупационни войски в страната и пасивността на българската армия!⁷

За жалост чудесната книга на Владимир Жидовец, написана за хърватите за да опознаят България и българите, е унищожена след налагането на Титовия тоталитарен режим и са се запазили само отделни екземпляри. И трябва да сме благодарни на преводачката Румяна Божилова, че е открила такъв екземпляр и на „Военното издателство“, че я е отпечатало и публикувало. Защото е важно за нас — българите да видим един страничен поглед към нашата история и народностна същност, който укрепва националното ни самочувствие. И, пак за жалост, статията на Анко тържествено шества на страниците на органа на същата онази партия, която беше натрапена на власт именно от съветската окупация!

Литература и бележки

Едната истина

Всъщност — две са най-големите трагедии на България и българите следствие на тоталната съветска окупация на страната ни след 9. 09. 1944 г. Едната започва непосредствено с налагането на натрапената под диктата на СССР и лично на Йосиф Сталин нова власт, доминирана от Комунистическата партия и завършва към 1947 г. В този доста кратък период е ликвидиран елитът на българската нация.

Ликвидирането започва още в последните месеци на 1944 г. Още тогава са избити, затворени или прогонени без съд и присъди десетки хиляди български интелектуалци, политици, офицери, общественици, духовници, учители, журналисти, писатели… Те произволно са обвинявани като „фашисти“, а всъщност много често е ставало въпрос за лично отмъщение! Ето две показателни телеграми на Вълко Червенков до Георги Димитров — в Москва, пратени непосредствено след преврата от 9. 09. 1944 г.

Телеграма от 13. 09. 1944 г.: „…В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи… От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи…“

Телеграма от 17 . 10. 1944 г.: „Предателите, провокаторите, враговете се наказват безпощадно. На врага е нанесен много сериозен удар. Нашите другари не са съумели да обезглавят враговете в първите дни. Затова чистката бе извършена в течение на последните две недели масово…“ ⁸

Именно „стихийно“ и „масово“, произволно, без съд и присъда, са ликвидирани близо 30 000 души!!! Кои? Ами най-интелигентните, най-способните, тези които могат да се противопоставят на окупацията и налагането на съветския тоталитарен модел!!! На тяхно място Сталин и доминиращата БКП ще наложат тантурести полуграмотни селяндури — послушници на Партията и Съветската метрополия!

Скоро обаче, унищожението става целенасочен процес, диктуван директно от Москва и осъществяван от послушните нови държавници-комунисти, главните от които са и съветски поданици. С „Наредба-закон“ от 30. 09. 1944 г. е сформиран т. нар. „Народен съд“, съставен не от юристи, а от политически лица, наложени от БКП пак под стриктния контрол на Москва. За целта в България присъства главния прокурор на СССР — Вишински. Съдът заседава от декември 1944 до април 1945 г. Целта е да се лиши българското общество от истинска интелигенция и начело на държавата да се наложат послушни полуграмотници, които да осигурят пълно подчинение на България и българите на Съветската метрополия! Осъдени са на смърт повече от 2700 души, на доживотен затвор 1305, на продължителен затвор още хиляди хора — основната част от политическата, стопанската и културната интелигенция на България! За сравнение „Международният трибунал“ в Нюрнберг (1945-1949 г.) осъжда 18 души от елита на Нацистка Германия, от които 12 на смърт!!!⁹ Но страната ни трябва да стане и стана част от една територия между Балтика и Адриатика, която да бъде буфер пред Съветската империя срещу Запада. Буферна зона, която трябва да поеме евентуален военен удар оттам. Затова трябва да бъде унищожен елитът й, за да няма кой да се противопоставя! Не е ли това окупация Анко?

Другата трагедия — следствие от съветската окупация е ликвидирането на традиционното българско аграрно стопанство. Не че това стопанство е било на високо и модерно ниво, но е било най-доброто на Балканите. Дори след Националната катастрофа българският селянин - собственик и стопанин на земята успява да се съвземе и само за около три-четири години възстановява своето и националното стопанство. Бидейки собственик и стопанин на земята си, той бързо се ориентира към технически култури, зеленчуци и плодове, грозде…¹⁰

Така той компенсира спадането на зърнопроизводството след загубата на Южна Добруджа. Страната заменя износа на зърно с този на тютюни, грозде, вина, спиртове, растителни и животински масла… Съживяването на аграрното стопанство още към средата на 20-те години на ХХ век дава тласък и на индустрията ни, която тогава е свързана основно с аграрното производство. Силно се увеличава преработката на тютюни и тютюневите фабрики „никнат като гъби“ и дори се картелизират. Така е и с т. нар. „маслобойни“. Към 1925 г. фабриките в България се увеличават повече от 2 пъти в сравнение с довоенната 1912 г. и достигат 1254. Появяват се три значителни винарски центрове… През втората половина на 20-те години икономиката на страната достига довоенното си ниво! Това се дължи основно на мотивацията и труда на българския селянин-стопанин на земята.

И тук следва да обърнем отново внимание на книгата на Вл. Жидовец. Той, както бе посочено, е особено впечатлен от развитието на свободното кооперативно движение в България — един от най-значителните фактори за подема на аграрното ни стопанство и не само на него. Впечатлен е от политиката на БЗНС и други партии за насърчаване и организиране на кооперативното движение. Именно при управлението на БЗНС от началото на 20-те години на ХХ век кооперативното движение достига голям размах и обхваща значителна част от българското селско население. Жидовец обаче се е запознал с него още от самото му начало — с първата селска кооперация „Орало“ създадена в с. Мирково още през 1890 г. Тя е създадена по принципите на западноевропейските кооперации от типа „Райфайзен“. Впрочем българските селяни имат известен опит във взаимното подпомагане още от края на османското господство. Тогава самият валия на „Туна вилает“ Ахмед Мидхат паша подкрепя формирането на земеделски каси в огромния си вилает. Само за две десетилетия след създаването на първата селска кооперация — към 1912 г. кооперациите вече са повече от 700. От началото на 20-те години на ХХ век кооперативното движение в България добива най-широки размери и вече е организирано и управлявано от кооперативни централи.¹¹ Те са свързани с целенасочената политика на някои от левите партии — БЗНС, БРСДП (ш. с.), радикалите… Само между 1919 и 1923 г. броят на кооперациите нараства почти двойно: от 994 през 1918 г. до 1379 през 1919 г. и 1812 през 1923 година.

„Днес, пише Жидовец в началото на 40-те години, България разполага с огромна мрежа добре организирани кооперативи, с кооперативно законодателство, с други подобни на кооперациите институции, които се организират в отделни кооперативни съюзи.“¹²

Управлението на БЗНС в началото на 20-те години на ХХ век издава закони, които засилват кооперативното движение. И дори след обезсилването на тези закони от първото правителство на Демократическия сговор след 1923 г. здравата основа, която са получили кооперациите не позволява те да изпитат особени затруднения. Второто правителство на Сговора дава възможност за нов ръст на кооперациите и към 1929 г. броят им достига 5882 с близо 727 000 членове. Основната част от тях са селски. През 30-те години на ХХ век, въпреки последиците от Световната стопанска криза и непоследователната политика на различните правителства, кооперативното движение укрепва и към 1943 г., когато Вл. Жидовец е посланик в България, кооперациите са близо 4100 с 1 523 932 члена. Над 30% от активните селски стопани са ангажирани в кооперациите, а повече от 80% от общото население на страната повече или по-малко използва кооперативните кредитни и застрахователни дружества, както и т. нар. популярни банки.¹³

Смята се, че до 1944 г. България е на 2-ро място в света по размах на свободното кооперативно движение след Дания! Затова и Жидовец е силно впечатлен и препоръчва българския кооперативен опит на сънародниците си хървати. Именно това половинвековно развито свободно коопериране е тотално унищожено в края на 40-те години на ХХ век и е заменено с компрометирания и античовешки съветски „колхозен“ модел!!! И това, както бе посочено, е една от най-трагичните последици от съветската окупация на България!

Тоталната комунистическа пропаганда в началото на 50-те години на ХХ век, натрапваше дори на нас — децата дивашкия пример с някой си съветски пионер Павлик Морозов. Онзи същият, който предал баща си и дядо си на болшевишките реквизиционни команди, защото укрили зърно за да оцелеят! Те били убити, а „пионерът“ — обявен за „герой“ и на нас ни препоръчваха да го следваме! Ние пък, слава Богу, не схващахме в какво се състои подобен „героизъм“! И това Анко, е „шедьовър“ на съветската окупация.

Литература и бележки

Аргументите

Аргументите на Анко, са повърхностни и подбрани целенасочено. Видите ли — България не била ли окупирана от Нацистка Германия? Ами не е, защото е съюзник на Райха и войските й преминават през съюзна страна без да оставят сериозни контингенти в нея. Когато СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г. в България има около 22 000 немски военни.¹⁴

При това трябва да посоча тук, че всички съвременници с които съм говорил са ми казвали че германците редовно се миели и къпели, докато съветските „освободители“ вонели нетърпимо на махорка и многоседмична мръсотия. Няма и нито едно сведение, че германски войници са грабили или изнасилвали в България. В същото време фактите за грабежи, мародерства и изнасилвания от страна на съветските „войни-освободители“ са стотици. Самият „вожд“ и „учител“ на българския народ Г. Димитров пише жалки умолителни писма до Сталин срещу издевателствата на неговата окупационна орда в България! Впрочем тези издевателства са повсеместни навсякъде където стъпват тези орди!

В Германия изнасилванията на жени от детска до преклонна възраст са повече от 2 млн. Само в Будапеща са близо 50 хиляди! Когато докладвали на Сталин, той казал че просто момчетата се „позабавлявали“!¹⁵ Всъщност Анко, това са милиони човешки съдби, но за любимия Ви „вожд на световното прогресивно човечество“ те са просто бройки от военната статистика!!! Дори в Югославия, която СССР освобождавал, „освободителите“ извършили повече от 1200 изнасилвания и още стотици грабежи и издевателства. Това установила югославската УДБА по поръчка на Тито.

Когато пиша тези неща Анко, освен собствените си знания на историк, се основавам и на други доказани професионални български историци и изследователи като Стефан Дечев, Даниел Вачков, М. Груев, М. Дойчев… От майка си и от роднините си пък знам, че русенци запомнили съветските „освободители“ главно с това, че когато влезли в Русе на 8 септември 1944 г. най-напред потрошили с приклади витрините на парфюмерийните магазини на главната улица и изпили литровите шишета с одеколон! Нас пък, като пионерчета, ни водеха на градските гробища да поднасяме цветя на гробове на съветски войни „загинали в битка с германците“?! Когато поотраснахме и понаучихме това-онова, се питахме къде аджеба, са били тези батални битки в близост с България, където са загинали „героите“. И тогава сведущи възрастни, под сурдинка ни обясниха, че те просто били сифилистици и мародери, които самото съветско командване заповядало да бъдат разстреляни! Да, ама нас ни караха да им поднасяме цветя, Анко! Ето и това е вариант на съветската окупация!

Други Анкови аргументи: „Дали Багрянов е денонсирал присъединяването на България към Тристранния пакт…“ Не е, Анко, ама Муравиев го е денонсирал още на 2 септември и е обявил война на Германия още на 8 септември 1944 г. Естествено Сталин е знаел много добре това, но то не е имало никакво значение за него. Защото далеч преди това съдбата на България вече е решена и още на 26 август „бащата“ е дал заповед за нахлуване в страната ни. Да си припомним и „салфетката“ на Чърчил, където зоните на съветското и западното влияние на Балканите са поделени в проценти и ние сме 75% в полза на „Дядо Джо“ (Сталин)!¹⁶

Друг „аргумент“: През 1940 г. СССР предложил на България Пакт за приятелство, който тя отхвърлила и година по-късно — на 1 март 1941 г. подписала Тристранния пакт. Така е, Анко, ама май не Ви е удобно да си спомните факта, че по това време още е в сила и Пактът „Рибентроп – Молотов“ от 23 август 1939 г. за сътрудничество и подялба на Източна Европа между Нацистка Германия и СССР. И през 1940-41 година тя вече е поделена и скъпият на Анковото сърце Съветски съюз е окупирал Източна Полша, Прибалтика, част от Финландия, Бесарабия… Съветските и германските офицери се прегръщали, когато се срещнали по средата на заграбената от тях Полша! Сталин и Хитлер още са първи приятелчета.

За сведение Анко, тогавашна България още не била социалистическа държава, а Германия и Италия вече доминирали в Югоизтока на Европа. Затова и тя предпочела тях, надявайки се, че ще осъществи най-сетне националното си обединение. Илюзия? Да ама тогава изглеждало, че може и да стане! И видите ли, според Анко българските войски „под мощни фанфари“ окупирали Поморавието, Македония и Тракия! Анко явно е забравил или по комунистически не иска да си спомня, че точно тези земи са отнети от България след „Букурещкия“ и „Ньойския“ договори. Не „знае“ Анко и това, че повечето македонски българи са посрещали през 1941 г. цар Борис ІІІ като цар-обединител! Ами как да го знае, когато любимият му „вожд“ и „учител“ Г. Димитров е принуждавал дори българите в Пиринско да „станат“ македонци?! Видите ли — окупирали сме Сърбия. Ами Сърбия не окупира ли Македония, Пиротско, Босилеградско, Царибродско, Струмишко… След 1937-38 г. Анко, Версайската система от договори практически е анулирана, включително и от споменатия Съветско-Германски пакт. България просто се възползва от този факт, точно както и СССР, и Германия, и Италия, и кой ли не?!

Що се отнася до участието на България във войната, страната ни не допуска нито един българин да воюва на Източния фронт — срещу СССР. Като изключим англо-американските бомбардировки над България, реалното участие на българската армия е в заключителната фаза на войната — срещу Нацистка Германия и страната ни дава повече от 35 000 жертви. СССР обаче, не я признава за съвоюваща държава, а я третира именно като окупирана Анко! И докато 470 хиляди български войници се бият срещу германците в Югославия, Унгария, Австрия до края на войната, значителен съветски военен контингент хазяйничи и граби в окупирана България! Има ли по-голям парадокс — армията ни воюва в състава на Трети съветски украински фронт, а в същото време съветски войски окупират страната ни и част от тях (37-ма съветска армия) остават до 1947 година! Факт е и това, че когато СССР ни обявява война, ние още сме в дипломатически отношения с него и те дори не са прекъснати. Но Сталин не се съобразява с никакви международни норми, точно както сега неговият верен наследник Путин не се съобразява. Всъщност това е вековната безпардонна окупаторска политика на Евразийската империя.

Според Анко видите ли, съветските войски се изтеглили веднага след войната от България. По-горе вече посочих, че те всъщност остават до 1947 г. В България при соца нямало съветски военни бази, а сега в Западна Европа имало американски. Първо, драги ми „философе“, от края на 40-те години на ХХ век цялата българска армия, по-нататък увеличавана произволно, е напълно комунизирана. Най-напред е унищожен или разгонен целият команден кадър и за „офицери“ и „генерали“ са назначени бивши партизани и няколко военни-комунисти от низшия състав на бившата българска армия. Към всички армейски подразделения са назначени и политически офицери-комунисти. Те се грижат за постоянната идеологизация на войниците, знам го от собствен опит. Армията става комунистическа — част от армиите във военната структура на „Социалистическия лагер“ — „Варшавския договор“, контролирани постоянно от съветското военно командване. Затова и нямаше нужда от присъствието на съветски войски. Но това беше в България — най-верният и безпрекословен съюзник на СССР. В другите източноевропейски сателити имаше съветски контингенти, защото за разлика от нас при тях съпротивата срещу комунистическите режими постоянно тлееше. Периодично обаче, избухваше и в бунтове: в ГДР — през 1953 г., в Унгария — 1956 г., в Чехословакия — 1968 г., в Полша — от края на 70-те години… Колкото до съветските бази у нас, от познати офицери по „татово време“ съм слушал разкази за подземия в Стара планина, където имало ракетни хангари!

Колкото до факта, че западните съюзници на СССР в края на войната и непосредствено след нея са правили значителни компромиси на Сталин, той отдавна е изяснен от историците. Съюзниците признават правото на СССР да обезпечи границите си на Запад, но западните държави не само „сега“ но винаги са били „антикомунистически“. И те бързо проумяват опасността от експанзия на комунизма и създават свой военен алианс за защита — НАТО през 1949 г. Салфетколюбецът Чърчил пък, който до 1945 г. е склонен на компромиси с „Дядо Джо“, още на 5 март 1946 г. в речта си в Уестминстърския колеж във Фултън, вече говори за „Желязна завеса“ срещу комунизма! Но фактът, че Източна Европа е предадена на Сталин и Болшевишката империя и остава там за половин век — факт с всичките последици на бруталната съветска окупация, остава на съвестта на Запада! Може би Анко и Източна Германия, и Полша, и Чехословакия, и Унгария, и Румъния, и отново Прибалтика не бяха под съветска окупация? Или смятате, че само България не е била „окупирана“? Окупирана е и още как!!!

Литература и бележки

Истините

Та така Анко, освен че мародерстват и изнасилват, съветските окупатори безмилостно ограбват България. Най-напред те отнасят златния резерв и архивите на страната, които едва ли някога ще ни бъдат върнати, освен ако традиционния азиатско-деспотичен модел в Евразийската империя не се промени. Това обаче, едва ли ще се случи, защото вековната имперска политика на експанзия и мачкане на съседните страни едва ли ще се промени!

Но това не е всичко. Шефът на съветските окупационни власти генерал Бирюзов, както посочва историкът професор Даниел Вачков , налага огромни и безвъзмездни доставки за съветските окупационни войски. Те продължават дори след подписването на Мирния договор с България на 10 февруари 1947 г. Момчил Дойчев пък, посочва, че стопанските загуби на България от съветската окупация само за 1945 г. са близо 75% от националния доход на страната! Белоруският писател Василий Биков свидетелства, че съветските военни и разузнавателни служби в България са изпратили към СССР няколко самолета със заграбени ценности!

Едва ли може да се изчислят обаче, всички последици от съветската окупация. Раболепното комунистическо управление преди и сегашните наследници на уж преименуваната БКП обявяваха и продължават упорито да обявяват окупацията за „освобождение“!!! „Освобождението“ на България е освобождение от държавата й — превръщането й в колония на Москва“, пише М. Дойчев. Близо половин век страната всъщност е управлявана от „колониална администрация“ на Съветската метрополия! Лошото е, че тази именно просъветска администрация, доминирала половин век и притежаваща напълно икономическите и финансовите ресурси на подчинената страна, успя да се абсорбира в посттоталитарния политически живот на България. Успя да се промъкне във формиращите се демократични партии с рутината на бюрократичните и репресивните си тоталитарни кадри.

Основните причини за тоталното господство на тази колониална администрация са посочените две трагедии сполетели българите в края на Втората световна война и след нея: почти пълното ликвидиране на стопанския, политическия и интелектуалния елит на българското общество от наложената от съветската окупация комунистически тоталитарен режим — копие на съветския; пълното и брутално ликвидиране на основата на българската икономика до края на 40-те години на ХХ век — традиционното аграрно стопанство — пак под съветски диктат!

Следствие на това със съпътстващия постоянен и стриктен съветски контрол, се установяват еднопартийната тоталитарна политическа система от съветско-болшевишки тип и държавно-плановата икономика. Налага се пълно ликвидиране на частната собственост и индивидуалната мотивация на българите за половин век! Поне две поколения фактически са лишени напълно от лично участие в икономиката. Те са превърнати изцяло в иждивенци на партията-държава: работят в държавни предприятия; получават държавна заплата; пазаруват (не търгуват, защото изобщо няма реален пазар и конкуренция) в държавни магазини по държавни цени… Оттук те не могат да бъдат и граждани, защото нищо не зависи от тях а всяко тяхно действие дори всяка мисъл, се определят категорично от партията-държава. Те нямат право да проявяват лична инициатива, не могат да притежават реални пари (валута) и използват левове, които нямат никаква стойност извън България, дори в т. нар. социалистически държави. Те не могат да развиват каквато и да е индивидуална стопанска дейност, защото нямат право на собственост и икономическа инициатива…

Оттук и постсоциалистическото поколение не може да се реализира лесно в новата пазарна икономика, защото никой не го е подготвил за това. Оттук и установената „демокрация“ не е истинска, защото не е дело на истински граждани с установено гражданско самосъзнание. Тя отново е дирижирана от кадрите на „бившата“ тоталитарна държава — бивши партийно-държавни бюрократи и служители на прословутата ДС — възпитаници на съветските репресивни органи. Използват се и подставени лица — бивши спортисти, предимно от силовите спортове. Те създават т. нар. „застрахователни дружества“, които всъщност са силови структури, тероризиращи всеки, който се опитва да създаде свой бизнес, но не е от хората на бившата партия-държава!

Така кадрите на тази уж преименувана партия успяват да сменят тоталитарното политическо господство с икономическо. Бившите държавни пари са изпрани от изкуствено създадени „частни банки“ или фалшиви офшорки у нас и в чужбина и отново се връщат „чисти“ в ръцете на бившите тоталитарни кадри, префасонирани в нови капиталисти! Именно това са спряганите вече три десетилетия „олигарси“ и „мутри“ — отрочета на бившата партия-държава. Такива са всъщност и новосформираните партии на постсоциалистическата „демокрация“. В повечето от тях още със създаването им, са внедрени пак рутинирани кадри на тази партия!

Така за 35 години се формира едно затворено ядро от политически лица — депутати, министри, общински съветници, които под различни партийни и коалиционни структури управляват постоянно, поддържайки илюзията за „Демокрация“. Те демонстрират в парламента и в медиите уж различни партийни програми и спорове, но всъщност ядрото си остава, защото зад него стоят олигарсите, които контролират икономиката и финансите на държавата! Основната час от населението на страната се поддава на манипулацията, защото както посочваше покойният български интелектуалец Петър Увалиев, то „не е прецедило трижди през съзнанието си (за векове и стотици поколения) истинската демокрация, нейните принципи и закони, както западноевропейците“! При нас тя е формирана в рамките на 70-тина години — от Освобождението до средата ХХ век и е твърде сурогатна. Не успяла да се утвърди сред преврати и опити за авторитарно управление, тя е напълно ликвидирана след болшевишката окупация, Анко! И как да се възстанови след половинвековното болшевишко управление на родната Ви БКП?! Тези, които са я правили от края на ХIХ и първата половина на ХХ век са физически унищожени или смазани във времето на поне две поколения! Как сега да я градят постсоциалистическите ни поколения, като не я познават?! Затова и сега тя — демокрацията ни де, си остава сурогатна, фалшива, рехава.

Освен посочените два основни фактора за наложения от съветската окупация болшевишки тоталитарен модел в страната ни, има още един фактор, господстващ вече два века в съзнанието на голяма част от българите — мазохистичното русофилство. Онова чувство наложено май най-силно от Дядо Вазов, за което той съжалява в края на живота си. Съжалява както и другия краен русофил — Дядо Драган Цанков, който също ще каже на Освободителката: „Не ви ща ни меда, ни жилото!“ И само Стамболов упорито и последователно води политика на независима и свързана с модерна и демократична Европа България, дори с цената на скъсани за 10 години дипломатически отношения с Освободителката! Разбира се за това е зверски посечен не без руско внушение!

Голяма част от българите обаче, поколения наред продължават да изповядват този русофилски мазохизъм — с Русия, с могъщата империя, с „двойната освободителка“, независимо дали е Царска, Съветска или Путинова империя. Русофилство завинаги! И то се възпроизвежда и възпроизвежда от нови и нови Анковци и тям подобни. И как да е иначе, като в центъра на столицата ни София например, няма паметник на основателя на Българската държава — кан Исперих, но има паметници на руския цар-освободител и на съветската „армия-освободителка“!!! Дори името на катедралния храм — най-големият на Балканите, под руски натиск вместо „Св. св. Кирил и Методий“, както е назован първоначално, е преименуван в „Св. Александър Невски“! Всъщност такива паметници доминират и в други големи български градове. Та нали бяхме назовали емблематичният си град Варна, че и най-високия си връх — „Сталин“! Не беше ли друг наш исторически град Добрич — „Толбухин“. А колко наши булеварди бяха „Бирюзов“, „Толбухин“, „Ленин“…?

Как тогава този народ да има патриотично самосъзнание и самочувствие, когато непрекъснато му се внушава, че е „освобождаван“ не веднъж, а два пъти?! Как да му обясниш, че Империята е водила винаги завоевателна а не освободителна политика, защото просто е империя, която следва имперските си агресивни интереси?! Как, когато Анковците постоянно се възпроизвеждат и натрапват в съзнанието на поколения това мазохистично русофилство?!

Как да приемем истините?

Как да убеждаваш този народ, дори с безспорни исторически документи, че в Средновековието е имал могъща държава, наричана от западни историци империя. И в тази империя при владетелите Борис І и Симеон Велики е създаден един от трите литературно-културни фактора на единната Европейска християнска цивилизация — славянският.

Путин може да дрънка каквото си иска за днешно Скопие — че оттам дошла в Русия „славянската писменост“. Путин просто следва имперската руска политическа линия. Като бивш КГБ-офицер той е възпитаван в принципите на тази политика. Сега пък, след десетилетия начело на властта в огромната Евразийска империя, Путин вече се изживява като поредния й едноличен владетел. Вечният едноличен владетел — независимо дали е „царь-батюшка“, свещен император на „Третия Рим“, всевластен генерален секретар на КПСС или президент-диктатор.

Но ако се абстрахираме от диктатора Путин, за когото истината е винаги „имперската истина“ и се обърнем към един от великите руски интелектуалци покойният академик Дмитрий Лихачов , той именно, ни казва историческата истина! До самия край на живота си големият учен се опитваше безнадеждно да набие в бетонните великоруски имперски глави, че тази днес малка България в разцвета на Средновековието е била могъща империя и именно в нея е създадена първата истинска книжовна традиция утвърдила делото на светите братя Кирил и Методий — Старобългарската!

Тук, в Българската средновековна държава се развиват двете основни книжовни школи (Плисковско-Преславската и Охридската) създали и развили „Кирилската книжнина и култура“ — именно като старобългарска. Тогава днешната Северна, че и южна Македония е неразделна част от Империята на Бориса І и Симеона Велики, както и от „Златния век на българската култура“. И когато източната част на Българската империя падала под византийска власт (971 г.), български духовници и книжовници заминали в Киевска Рус и занесли там книгите на старобългарски език, с които се покръстила. Много от тях станали и първите християнски духовници на Киевска Рус.

Впрочем според някои източници като „Йоакимовската летопис“ , още предшествениците на княз Владимир І — Покръстителят на Киевска Рус през 988 г. — князете Олег и Игор І са приемали свещеници и книжовници, изпратени им от българския цар Симеон Велики… Това са историческите факти, но за Анковците — съвременните русофилоиди, това няма значение. Значение има какво казва чичко им Путин!

Разбира се не прокламирам както някои сегашни пишман патриоти и фашизоиди овенско противостояние на сегашната Руска империя. Това е безсмислено и глупаво, но ако сме българи с голямо историческо минало, следва да го знаем, защото който не си знае миналото няма бъдеще! Пък и вече второ десетилетие сме държава-член на ЕС и НАТО. С други думи след половинвековен сателит на Евразийската империя се върнахме там, където исторически ни е мястото Анко — в Европейската християнска цивилизация. В демократичната част на света.

Защото големите ни възрожденци и първите ни модерни политици и икономисти след Освобождението, категорично са приели принципите на европейската парламентарна демокрация и пазарната икономика. Слава Богу и основната част от сегашните българи са убедени европейски демократи. Дори отрочетата на уж преименуваната ви Компартия Анко, в голямата си част са на Запад и даже синчето на бившата ви лидерка ви Корнела, е там а не при Путин! Не е необходимо и да се вихри шпиономания, че нашенци шпионирали в полза на Русия. Защото и без това цялата белоглава част от електората на тази партия, барабар с бивши и настоящи военни и „разузнавачи“, са си по наследство, обучение и манталитет руски шпиони! Те си мечтаят да се върнат към Евразийската империя и да станат вечни, макар и мънички губернаторчета и чиновничета в българската й губерния.

Да ама има и едни други, които пък си мечтаят да станат валийчета и бейчета на една друга, мечтана от Ердоган и подобни Неоосманска империя в Неорумелийския й бейлик! Какво ще остане от нас тогава? „Миг след грабежа ще бъдем ний нищо!“ А в т. нар. Западен свят все пак запазваме някакъв суверенитет. Имаме някакъв глас като държава и нация, като що годе свободни индивиди. Можем да ходим навсякъде в Европа и света. В империите ще бъдем безгласни поданици и само Анковците или Ахмедовците ще имат право да определят „общественото мнение“. Ще бъдем пак в окупация! Затова трябва не да мълчим, а на висок глас да изтъкваме в Европа и света името и значимостта на държавата си в историята, за да имаме значимост и днес!

Чужденецът за България и българите

Да се върнем обаче, към книгата на Владимир Жидовец за България и българите. По-точно към неговото описание на Българското кооперативно движение. Авторът извежда началото на кооперативното дело в българското село още от последните десетилетия на ХІХ век. Тогава старата селска родова задруга в страната вече изчезва и към началото на ХХ век все по-категорично се налага частното аграрно стопанство. Но тъй като основната част от българските селяни-собственици са дребни и средни, те бързо изпадат в несъстоятелност и попадат в тежка зависимост от лихвари и зеленичари. И тук именно се явява свободната кооперация още в началото на 90-ге години на ХІХ век. Жидовец смята, че още неизчезналите традиции на родовата задруга, запазила се по-дълго при хърватите, са улеснили създаването на първите свободни кооперации.

Всъщност подобно схващане почти по същото време изказва в своите чудесни анализи на бита и душевността на дребния собственик в книгата си „Бит и душевност на нашия народ“ незабравимият български социолог и народопсихолог Иван Хаджийски:

„Средните и дребни селяни не воюват помежду си. Напротив, чрез своите кооперации и други организации те водят борба против селския център. За засилването на тази обществена солидарност влияе безспорно и старото стопанско и нравствено наследство. В задругата никой не беше експлоатиран и всеки трябваше с честен труд да изкарва хляба си. Чувствата за равенство, за честност, за социална справедливост и днес изпълват селската душа и определят нейното политическо поведение. В селото има естествено отвращение от тези, които искат да паразитствуват, да живеят от чужд труд“.¹⁷

Това последното впрочем, ми напомня моя дядо, самият той активен участник в свободното кооперативно движение. Той не искаше да влезе в т. нар. ТКЗС, където ще го приравнят с „хайлазите“ и „пройдохите“ от селото! А именно те ставаха обикновено „ръководни кадри“ в ТКЗС. Истинските стопани биваха лишени не само от собствеността, но и от мотивацията си на истински стопани. Защото ТКЗС — огледален образ на съветския „колхоз“, няма нищо общо с вековните европейски свободни кооперации, намерили най-широко развитие и в България като истинска европейска държава.

В ТКЗС не се влиза доброволно, а чрез масова насилствена кампания за „колективизация“ на тоталитарната партия-държава, изпълняваща стриктно инструкциите на болшевишката метрополия — Москва! И в рамките на десетина години, почти точно както в СССР, цялата земя е „колективизирана“, както и огромната част от селското население. В комунистическата „кооперация“ вече бившият собственик-стопанин на земята вече няма нищо общо с нея. Той вече не определя нито какво ще се произвежда, нито как ще се реализира продукцията. Това го определя партията-държава. От него не зависи нищо. Напротив, той е напълно зависим от държавните планове. Бившите собственици-стопани вече получават изравнена рента с хайлазите и пройдохите — колкото определи партията-държава, толкова! Още по-малко бившите стопани на българската земя имат думата в реализацията на продукцията. Това също е пълен монопол на партията-държава, а те — бившите стопани-собственици, са само прости изпълнители на държавните планове без никаква роля в стопанските решения.

Какъв е резултатът от болшевишкия тип „колективизация“? Най-напред пълна демотивация на бившите собственици-стопани, които губят интерес към земята.¹⁸ Защото има огромна разлика между бившия руски мужик в Съветска Русия след т. нар. „Велика октомврийска революция“. В голямата си част той е бивш крепостен без отношение към земята на собственик и стопанин. Това е така, защото когато Императорът-освободител Александър ІІ премахва крепостното право през 1862 г., освободените селяни в огромната си част не получават земя. И това е един от глобалните проблеми на Царска Русия, довели до революциите от 1917 г. — проблемът за земята. Затова тези селяни подкрепят болшевиките в Гражданската война 1918-1921 г. и формират частите на Червената армия. Обратно онази част от руските селяни, които са били собственици на повече или по-малко земя, особено в казашките региони, влизат масово в Бялата армия, защото защитават собствеността си, а казаците - и т. нар. „царская вотчина“. Пак по тази историческа причина основната част от руските селяни — бивши крепостни, без земя, възприемат болшевишката „колективизация“ като политика в тяхна полза. Едва след завършването на „колективизацията“ те ще разберат, че всъщност са вкарани в нова крепостна система, още по-крайна от царската. Защото болшевишката партия-държава за десетилетия ги лишава дори от самоличност — чак до края на 40-те години на ХХ век те нямат паспорти и не могат да ходят никъде извън колхозите! Съветската „колективизация“ е съпроводена от чудовищни репресии и тотален глад, довели до десетки милиони жертви и тотална депресия!!!

Българският селянин преди установяването на болшевишкия тип тоталитарна държава в огромната си част е наследствен собственик и стопанин на земя — повече или по-малко. Той, както беше посочено, има опит и в свободното коопериране и да му издърпаш „чергата“ (собствената земя) изпод краката, означава да го унищожиш! Да унищожиш основната част от населението на България, разбира се не съвсем - физически, а социално и морално. Да го декласираш и от трудолюбив собственик-стопанин да го превърнеш в безгласен иждивенец на партията-държава, само и само да угодиш на Съветската метрополия, това е огромно престъпление към народа ти, към историята и бъдещето на страната ти!!! Ето това е най-трагичната последица от половинвековната съветска окупация Анко! Нацията ни преживя рязка и фатална демографско-социална трансформация. Огромната част от селското население — основа на българската икономика до края на 40-те години на ХХ век, беше демотивирана, обезличена, смазана морално и психологически само за едно десетилетие!

Тези хора бяха натъпкани в панелни комплекси в градовете. Те трябваше да попълнят „пролетарската армия“ в грандоманските промишлени гиганти — другата тотална дивотия на просъветската партийно-държавна олигархия. Защото България нито имаше традиции, нито имаше достатъчно природни ресурси за голяма металургия, за голямо машиностроене, за тежка химия, за голям нефтодобив… Но трябваше да се изпълняват инструкциите на Метрополията за „социалистическо разделение“ на производствата в рамките на СИВ. И къде са сега грандиозните социалистически промишлени предприятия Анко? Те не са „унищожени“ от демокрацията, както твърди арогантната Ви лидерка. Те бяха обречени, защото качеството на продукцията им беше на нивото на първата половина на ХХ век. Основният пазар за продукцията им пък, беше съветският и от части този на останалите соцдържави и държави от Третия свят. Да, ама „Социалистическият ни лагер“ се разпадна. Разпадна се (дали) и СССР. А нямахме място на основните пазари на света, където конкуренцията изискваше непрекъснато гонене на качество! Ето още един „прелестен“ резултат от съветската окупация Анко!

Най-тежкият резултат обаче, е тоталната демотивация на близо три поколения българи! Някога трудолюбивият българин — собственик и стопанин, превърнал икономиката си в съществен фактор в Югоизточна Европа, се е превъплътил в безгласен и бездеен иждивенец на партията-държава. От него не зависи нищо. Той фактически не участва в държавно-плановата икономика, защото не притежавайки нищо, той и не определя нищо в тази икономика. Той е прост изпълнител на държавните решения. Няма отношения към реалните пари. Не участва в никакви пазарни отношения, защото такива няма. Не може да реализира лични инициативи пак поради горните причини. Забравил е какво е собственост и управление на собственост. Забравил е какво е лична икономическа мотивация в конкурентна среда, защото такава няма почти половин век! Забравил е какво е гражданско самосъзнание, защото у близо три поколения то е унищожавано съзнателно. Забравил е и какво е национално самочувствие и нормален патриотизъм, защото те са отричани методично от комунистическата идеология. Натрапени са му изкуствени чувства на „социалистически интернационализъм“ и, още повече — любов към СССР! Е, как тогава да се адаптира веднага след разпадането на изкуствената болшевишка система във внезапно нахлулите пазарни отношения и конкуренция и в страната, пък и в чужбина?!!! Как от безгласен поданик на тоталитарната партия-държава изведнъж да се превърне в обществено активен гражданин? Как, когато постсоциалистическата среда е тотално заразена с последици от съветската окупация?

Страната ни отново копираше постсоциалистическия модел на бившия СССР. Така както там бившата партийно-репресивна олигархия си подели държавните пари и държавните материални активи, така постъпи и нашата. Така и там и тук натрупването на капитали не стана естествено — чрез нормална конкуренция и пазарни отношения, а чрез подялба на държавните пари (то други нямаше) пак между издънките и протежетата на същата онази комунистическа олигархия. Партийните олигарси станаха икономически олигарси…

Сякаш окупацията продължава! Ами продължава и затова, защото въпреки присъединяването ни към ЕС и НАТО, мазохистичното ни русофилство все ни тегли на изток! И това е следствие на окупацията. Защото другите бивши сателити и даже някои републики на Съветската империя, решително скъсаха с нея и нейния наследник Путиновата азиатска империя. Скъсаха и с комунистическите си олигархии и се върнаха в Европа, там където им е мястото, макар че горчилката от предателството на западните демокрации след Втората световна война донякъде остана! Оттам идва и особената позиция на т. нар. „Вишеградска четворка“, както и опърничавостта на В. Орбан или на поляците и чехите. Но, за „жалост“ те са били векове на ред в Австрийската а не в Османската империя. Русия не ги е „освобождавала“ а ги е мачкала. Те едва ли ще кажат някога, че СССР не ги е окупирал след Втората световна война, че и през 1956, и през 1968… Впрочем и ние бяхме окупатори през 1968 г. и дори нашият правешки диктатор беше най-ревностния радетел за военна интервенция в Чехословакия, дори когато Брежнев се е колебаел! И как иначе, та нали същият селски хитрец искаше на два пъти да ни направи направо съветска република. Ето ви още нюанси на съветската окупация Анко.

Всъщност раболепното отношение на БКП към Съветската метрополия има своето начало още от пролетта на 1919 г., когато тя получава името си — БКП като секция на новия ІІІ-ти Комунистически интернационал. А този Коминтерн още със създаването си става инструмент на външната политика на Съветска Русия и нищо повече. Инструмент на основната цел на новата държава — „световна комунистическа революция“ и всяка партия-секция е просто длъжна да следва тази политика! В този смисъл БКП действително се декларира в новата си програма като различна партия от БСДП - тази, която е създал Димитър Благоев и наистина е „столетница“ — защото съществува именно от 1919 г. И защото Д. Благоев е достоен човек и категорично се противопоставя на „новата линия“ на БКП — пълно подчинение на Коминтерна, респективно на Съветска Русия и Болшевишката партия! Защото именно по заповед на Коминтерна т. е. на СССР, новите водачи на БКП — Георги Димитров и Васил Коларов подготвят и извършват т. нар. „Септемврийско въстание“ от 1923 г. пряко волята на Д. Благоев. Доказаният голям български историк академик Георги Марков посочва, че „45 години се криеше, че Димитър Благоев е бил против Септемврийското въстание“! Последиците от това злополучно „въстание“ са нови хиляди убити и репресирани български селяни след онези от истинското спонтанно въстание на селяните след Деветоюнския преврат. Организаторите на въстанието — комунистите Димитров, Коларов, Генов и други, своевременно се измъкват и бягат в новата си родина СССР. Вероятно това е ускорило болестта на Димитър Благоев и през 1924 г. той умира. Затова другари комунисти не се кичете с името му! Ето всъщност, от къде идват предпоставките за бъдещата съветска окупация Анко — от раболепната политика на БКП към своята нова болшевишка родина още от създаването й!

Литература и бележки

Националното предателство

Два сериозни проблема завещаха на страната ни „вождът и учителят“ Г. Димитров и неговият правешки наследник — Т. Живков, които още десетилетия няма да разрешим: прословутият „Македонски въпрос“ и проблемът ДПС и Ахмед Доган!

„Македонският въпрос“ има началото си още от края на ХІХ век — с нарастващите шовинистични амбиции на Сърбия, но истинската му проява е от средата на 20-те години на ХХ век, когато споменатият Коминтерн издига тезата за „отделна македонска нация“ в рамките на бъдеща „Балканска социалистическа федерация“. Говори се дори за „добруджанска“, „тракийска“ и още измислени нации! Ами да, „великият вожд“ на прогресивното човечество Сталин вече търси начини за дестабилизация на Източна Европа и Балканите и за бъдеща съветска окупация, пардон — за местна и световна „социалистическа федерация“!

За целта Коминтернът излиза с официална резолюция по „Македонския въпрос“ от януари 1934 г. В нея вече официално Световната комунистическа централа (всъщност Сталин и Москва), обявява „македонската нация“ а също и „книжовния македонски език“ за отделни от България и другите балкански държави и нации! А кой е генерален секретар на Коминтерна малко след Резолюцията, ами „вождът“ и „учителят“ Г. Димитров. След 9 септември 1944 г. същият вече в качеството си на основен фактор, който дирижира политиката на БКП в окупираната от СССР България, а малко по-късно и като министър-председател на страната, е готов да хариже Пиринска Македония на югославския комунистически диктатор Йосип Броз Тито. През 1947 г. двамата с Тито подписват и т. нар. „Бледски споразумения“, с които пък едва не харизва и цялата ни многострадална родина на Тито! Един мой колега историк ги наричаше „Блядски споразумения“, а кой от двамата е „бляд“ веднага можем да се сетим!

По това време Сталин кани Тито в Москва, но балканският хитрец не отива, защото знае какво може да му се случи и праща един от заместниците си — Милован Джилас. По-късно, в мемоарите си Джилас ще спомене как „героят от Лайпциг“ Г. Димитров се свивал като кученце, а грузинският тигър го чукал с лулата си по главата и му казвал: „Ще ви дам аз на вас с Тито една балканска федерация…“! Малко след това Тито успява да се измъкне от сталиновата опека и Сталин го обявява за слуга на империализма и дори за фашист! Така го представяха и рисуваха с пречупен кръст на ръкава и в раболепната наша комунистическа преса!

Но това е все пак „бял кахър“. Трагедията е че през тези 4-5 години по заповед на „вожда“ и „учителя“ българите в Пиринско веднъж бяха бити и репресирани за да станат „македонци“ и им натрапиха такива паспорти. Втори път пък, бяха принуждавани отново да станат българи! Сега братята от т. нар. „Северна Македония“ с основание ни трият на носа този позорен факт! Освен това комунистическа България близо половин век си мълча раболепно в името на пролетарския интернационализъм, натрапен ни от Московската метрополия, вместо да защитава историческата истина. През това време Титовата Социалистическа федеративна република Македония проглушаваше ушите на Европа и света с измислените си история, език, литература…! Сега те вече са факт!!! И това също е нюанс от окупацията.

Що се отнася до втория проблем, той беше създаден от идиотската идея на правешкия държавник да посегне на изконните религиозни и морални традиции на българските турци с т. нар. „възродителен процес“ и смяната на имената им. И това стана в последните десетилетия на ХХ век, с брутални репресии, последвани от масово изселване. Всичко това предизвика протести в Европа и света и постави България в изолация! Резултатът беше създаване на етническа турска партия - ДПС начело с Ахмед Доган — всъщност най-умният и хитър политик на 35-годишния ни злополучен преход! Партията му стана нещо като постоянен арбитър в объркания политически живот на постсоциалистическото ни общество. Доган пък, се оказа ловък манипулатор и умел играч в процесите на натрупване на капитали, във формирането на олигархичните групировки и политическите комбинации на „новата“ политическа класа в полудемократичната ни родина! Упорито се пишеше в медиите, че Доган бил агент на прословутата Държавна сигурност, но кой го е грижа?! Ама ще кажат някои — в ДПС има и българи. Ами да, в Дядо Вазовото „Под иго“ освен Анко Разпопчето, фигурира и Стефчов!

Бележки