И така, един хърватски интелигент — посланик у нас по време на войната, се възхищава от България и българите, от красотите на родината ни, от стопанската мотивация и трудолюбие на хората, от постиженията им в икономиката и кооперативното дело… Изтъква българския патриотизъм и стремеж към възстановяването на териториалната и националната цялост на страната. Посочва българския характер на Македония. Пише с топлота и обич за страната ни. Сочи я като пример за сънародниците си. Надява се, че връзките между България и Независимата Хърватска държава ще укрепват…

И макар че понятието „Ако“ не е историческо, ако България беше продължила и след Втората световна война да се развива по този път: с нормалното си частно стопанство, постигнало голямо развитие на свободната кооперация и доказало се като основа на българската икономика; с традиционното си фабрично производство, основано на селското стопанство и ресурсните възможности на страната; с парламентарна демокрация, основана на Търновската конституция, макар и нарушавана и още неукрепнала; с доказаната си вече европейска културна традиция; с политика свързана с развитите западни демокрации и икономики…, тя към първите десетилетия на ХХІ век щеше да бъде поне на нивото на съседката си Гърция. Страната ни още през 80-те или най-късно в началото на 90-те години на ХХ век щеше да е член на Европейската общност. Стопанският й растеж и демокрацията щяха да са гарантирани и утвърдени. Общественото и културното ни развитие нямаше да бъде фатално прекъснато, а щеше също да бъде утвърдено в Европейската християнска цивилизация. Вековните ни връзки с тази цивилизация, чиято славянска част ние сме формирали първи, щяха също да се утвърдят… Днес България нямаше да „прехожда“, да „догонва“, да „настига“ нормалните пазарни икономики и демокрации, а щеше да е неразделна част от тях. Щеше вече да се отърсила от ориентализма и азиатщината! Щеше, но не би, именно заради половинвековната съветска окупация! Тези възможности на родината ни е описал хърватският интелигент Владимир Жидовец като пример за сънародниците си.

Един българин обратно — оправдава съветската окупация, довела до фатални промени в българската икономика, политика, общество, култура… Опитва се да представи тези фатални промени като „освобождение“!!! Освобождение от какво? От нормалния път на пазарната икономика и политическата демокрация? От традиционната европейска същност на общественото и културното ни развитие? От нормалното българско патриотично самосъзнание? От относително суверенното ни развитие, макар и грубо нарушавано понякога от преврати и режими, от външни влияния, но все пак оцеляващо въпреки тях…? „Освобождение“, което ни натрапи брутално един азиатско-болшевишки модел, който още към Втората световна война вече беше доказал своята изкуствена и нечовешка, основана на едностранчива идеология същност!

Още тогава в СССР вече бяха избити, целенасочено уморени от глад, затворени в ужасни лагери милиони и милиони хора! На Запад обаче, още не знаеха много за това и подкрепяха Съветската империя в общата борба срещу вече добре познатия мракобесен Нацизъм. На Запад бяха забравили дори неотдавнашната безпардонна подялба на Източна Европа между тоталитарните империи в името на победата над Нацизма. Забравили до такава степен, че подариха тази многострадална източна част от континента на Сталин! И когато само година след това той започна да налага болшевишката система с цената на унищожаване на интелектуалния и стопанския елит на източноевропейските държави, те разбраха какво всъщност са направили. И може би не случайно точно тогава Джордж Оруел описва абсолютния вариант на тоталитарна система за да покаже на демократичния свят какво може да стане ако този свят се примири с комунизма! Но трябваше да измине още половин век. Трябваше да стане напълно ясна трагедията на народите в тези окупирани държави. Трябваше да стане напълно ясна човеконенавистната същност и на Болшевизма — дал всъщност пример и на Фашизма, и на Нацизма в установяването на тоталитарна система.¹ Трябваше да стане известна ужасната система за унищожение на хора „ГУЛАГ“. Трябваше да стане напълно ясна цялата мракобесна азиатско-деспотична система на Съветската империя, за да може Западният демократичен свят да осъзнае какъв фатален компромис е направил…

И тогава, към 70-те години на ХХ век, когато тази империя отново беше проявила окупаторската си същност и в ГДР, и в Унгария, и в Чехословакия, западните комунистически партии се стопиха. Избледняха илюзиите за СССР, заедно с възторжени дитирамби за него от хитреци като прословутия Арманд Хамър. Той, видите ли, бил възхитен от Ленин и политиката му! Всъщност той прави огромна далавера с болшевишките лидери по износа на руските съкровища и натрупва огромно състояние, за сметка на гладната смърт на милиони в болшевишката империя! Лидерите пък се сдобиват с тлъсти депозити в швейцарски банки — за зор заман! Казват, че затова и „Дядо Джо“ ги изтрепал след смъртта на Ленин, щото не щели да кажат къде са сметките!

Но сега наш Анко възпява „освободителната мисия“ на тази империя и то след като нейната азиатско-деспотична същност отдавна е известна на света! Нещо повече — той с безпардонна наглост нарича истински български учени-историци „соросоиди“, „комунистофоби“, а на него май така му се иска да са „путиноиди“!!! Защото Путин бавно, но сигурно възстановява еднопартийната и авторитарната система в Империята. Той възстановява в пряка форма и агресивната политика на империята — в Чечня, в Грузия и Абхазия, после в Крим, после в Източна Украйна, после…? През втората половина на 30-те години на ХХ век впрочем, така почна и Хитлер — нахлуване в „Рурската област“ (1935 г.), аншлус на Австрия (1937 година), окупация на Чехия (1938 г.), нахлуване в Полша и така до начало на войната (1939 г.) и подялбата на Източна Европа със Сталин! Е, Путин не прилича съвсем на Хитлер, но кой знае?!! Може и той да тръгне отново насам да „освобождава“, така и така е започнал. А дано, ще кажат Анковците. Но България отново, за трети път в историята си се върна в Европа, където й е мястото. В Азия я присвояваха два пъти две азиатски империи — Османската и Съветската, ама все пак оцеля!

Е, стига толкова. Та така Анко, по добре се свийте, „гушнете се“ някъде като съименника си „Разпопчето“. Може би в лоното на философията, от която може и да разбирате нещо. Не се врете в историята. Оставете я на истинските учени-историци! И не ги обиждайте!!! Защото те са за истинската истина!

Литература и бележки