Два сериозни проблема завещаха на страната ни „вождът и учителят“ Г. Димитров и неговият правешки наследник — Т. Живков, които още десетилетия няма да разрешим: прословутият „Македонски въпрос“ и проблемът ДПС и Ахмед Доган!

„Македонският въпрос“ има началото си още от края на ХІХ век — с нарастващите шовинистични амбиции на Сърбия, но истинската му проява е от средата на 20-те години на ХХ век, когато споменатият Коминтерн издига тезата за „отделна македонска нация“ в рамките на бъдеща „Балканска социалистическа федерация“. Говори се дори за „добруджанска“, „тракийска“ и още измислени нации! Ами да, „великият вожд“ на прогресивното човечество Сталин вече търси начини за дестабилизация на Източна Европа и Балканите и за бъдеща съветска окупация, пардон — за местна и световна „социалистическа федерация“!

За целта Коминтернът излиза с официална резолюция по „Македонския въпрос“ от януари 1934 г. В нея вече официално Световната комунистическа централа (всъщност Сталин и Москва), обявява „македонската нация“ а също и „книжовния македонски език“ за отделни от България и другите балкански държави и нации! А кой е генерален секретар на Коминтерна малко след Резолюцията, ами „вождът“ и „учителят“ Г. Димитров. След 9 септември 1944 г. същият вече в качеството си на основен фактор, който дирижира политиката на БКП в окупираната от СССР България, а малко по-късно и като министър-председател на страната, е готов да хариже Пиринска Македония на югославския комунистически диктатор Йосип Броз Тито. През 1947 г. двамата с Тито подписват и т. нар. „Бледски споразумения“, с които пък едва не харизва и цялата ни многострадална родина на Тито! Един мой колега историк ги наричаше „Блядски споразумения“, а кой от двамата е „бляд“ веднага можем да се сетим!

По това време Сталин кани Тито в Москва, но балканският хитрец не отива, защото знае какво може да му се случи и праща един от заместниците си — Милован Джилас. По-късно, в мемоарите си Джилас ще спомене как „героят от Лайпциг“ Г. Димитров се свивал като кученце, а грузинският тигър го чукал с лулата си по главата и му казвал: „Ще ви дам аз на вас с Тито една балканска федерация…“! Малко след това Тито успява да се измъкне от сталиновата опека и Сталин го обявява за слуга на империализма и дори за фашист! Така го представяха и рисуваха с пречупен кръст на ръкава и в раболепната наша комунистическа преса!

Но това е все пак „бял кахър“. Трагедията е че през тези 4-5 години по заповед на „вожда“ и „учителя“ българите в Пиринско веднъж бяха бити и репресирани за да станат „македонци“ и им натрапиха такива паспорти. Втори път пък, бяха принуждавани отново да станат българи! Сега братята от т. нар. „Северна Македония“ с основание ни трият на носа този позорен факт! Освен това комунистическа България близо половин век си мълча раболепно в името на пролетарския интернационализъм, натрапен ни от Московската метрополия, вместо да защитава историческата истина. През това време Титовата Социалистическа федеративна република Македония проглушаваше ушите на Европа и света с измислените си история, език, литература…! Сега те вече са факт!!! И това също е нюанс от окупацията.

Що се отнася до втория проблем, той беше създаден от идиотската идея на правешкия държавник да посегне на изконните религиозни и морални традиции на българските турци с т. нар. „възродителен процес“ и смяната на имената им. И това стана в последните десетилетия на ХХ век, с брутални репресии, последвани от масово изселване. Всичко това предизвика протести в Европа и света и постави България в изолация! Резултатът беше създаване на етническа турска партия - ДПС начело с Ахмед Доган — всъщност най-умният и хитър политик на 35-годишния ни злополучен преход! Партията му стана нещо като постоянен арбитър в объркания политически живот на постсоциалистическото ни общество. Доган пък, се оказа ловък манипулатор и умел играч в процесите на натрупване на капитали, във формирането на олигархичните групировки и политическите комбинации на „новата“ политическа класа в полудемократичната ни родина! Упорито се пишеше в медиите, че Доган бил агент на прословутата Държавна сигурност, но кой го е грижа?! Ама ще кажат някои — в ДПС има и българи. Ами да, в Дядо Вазовото „Под иго“ освен Анко Разпопчето, фигурира и Стефчов!