Как да убеждаваш този народ, дори с безспорни исторически документи, че в Средновековието е имал могъща държава, наричана от западни историци империя. И в тази империя при владетелите Борис І и Симеон Велики е създаден един от трите литературно-културни фактора на единната Европейска християнска цивилизация — славянският.

Путин може да дрънка каквото си иска за днешно Скопие — че оттам дошла в Русия „славянската писменост“. Путин просто следва имперската руска политическа линия. Като бивш КГБ-офицер той е възпитаван в принципите на тази политика. Сега пък, след десетилетия начело на властта в огромната Евразийска империя, Путин вече се изживява като поредния й едноличен владетел. Вечният едноличен владетел — независимо дали е „царь-батюшка“, свещен император на „Третия Рим“, всевластен генерален секретар на КПСС или президент-диктатор.

Но ако се абстрахираме от диктатора Путин, за когото истината е винаги „имперската истина“ и се обърнем към един от великите руски интелектуалци покойният академик Дмитрий Лихачов , той именно, ни казва историческата истина! До самия край на живота си големият учен се опитваше безнадеждно да набие в бетонните великоруски имперски глави, че тази днес малка България в разцвета на Средновековието е била могъща империя и именно в нея е създадена първата истинска книжовна традиция утвърдила делото на светите братя Кирил и Методий — Старобългарската!

Тук, в Българската средновековна държава се развиват двете основни книжовни школи (Плисковско-Преславската и Охридската) създали и развили „Кирилската книжнина и култура“ — именно като старобългарска. Тогава днешната Северна, че и южна Македония е неразделна част от Империята на Бориса І и Симеона Велики, както и от „Златния век на българската култура“. И когато източната част на Българската империя падала под византийска власт (971 г.), български духовници и книжовници заминали в Киевска Рус и занесли там книгите на старобългарски език, с които се покръстила. Много от тях станали и първите християнски духовници на Киевска Рус.

Впрочем според някои източници като „Йоакимовската летопис“ , още предшествениците на княз Владимир І — Покръстителят на Киевска Рус през 988 г. — князете Олег и Игор І са приемали свещеници и книжовници, изпратени им от българския цар Симеон Велики… Това са историческите факти, но за Анковците — съвременните русофилоиди, това няма значение. Значение има какво казва чичко им Путин!

Разбира се не прокламирам както някои сегашни пишман патриоти и фашизоиди овенско противостояние на сегашната Руска империя. Това е безсмислено и глупаво, но ако сме българи с голямо историческо минало, следва да го знаем, защото който не си знае миналото няма бъдеще! Пък и вече второ десетилетие сме държава-член на ЕС и НАТО. С други думи след половинвековен сателит на Евразийската империя се върнахме там, където исторически ни е мястото Анко — в Европейската християнска цивилизация. В демократичната част на света.

Защото големите ни възрожденци и първите ни модерни политици и икономисти след Освобождението, категорично са приели принципите на европейската парламентарна демокрация и пазарната икономика. Слава Богу и основната част от сегашните българи са убедени европейски демократи. Дори отрочетата на уж преименуваната ви Компартия Анко, в голямата си част са на Запад и даже синчето на бившата ви лидерка ви Корнела, е там а не при Путин! Не е необходимо и да се вихри шпиономания, че нашенци шпионирали в полза на Русия. Защото и без това цялата белоглава част от електората на тази партия, барабар с бивши и настоящи военни и „разузнавачи“, са си по наследство, обучение и манталитет руски шпиони! Те си мечтаят да се върнат към Евразийската империя и да станат вечни, макар и мънички губернаторчета и чиновничета в българската й губерния.

Да ама има и едни други, които пък си мечтаят да станат валийчета и бейчета на една друга, мечтана от Ердоган и подобни Неоосманска империя в Неорумелийския й бейлик! Какво ще остане от нас тогава? „Миг след грабежа ще бъдем ний нищо!“ А в т. нар. Западен свят все пак запазваме някакъв суверенитет. Имаме някакъв глас като държава и нация, като що годе свободни индивиди. Можем да ходим навсякъде в Европа и света. В империите ще бъдем безгласни поданици и само Анковците или Ахмедовците ще имат право да определят „общественото мнение“. Ще бъдем пак в окупация! Затова трябва не да мълчим, а на висок глас да изтъкваме в Европа и света името и значимостта на държавата си в историята, за да имаме значимост и днес!