Та така Анко, освен че мародерстват и изнасилват, съветските окупатори безмилостно ограбват България. Най-напред те отнасят златния резерв и архивите на страната, които едва ли някога ще ни бъдат върнати, освен ако традиционния азиатско-деспотичен модел в Евразийската империя не се промени. Това обаче, едва ли ще се случи, защото вековната имперска политика на експанзия и мачкане на съседните страни едва ли ще се промени!

Но това не е всичко. Шефът на съветските окупационни власти генерал Бирюзов, както посочва историкът професор Даниел Вачков , налага огромни и безвъзмездни доставки за съветските окупационни войски. Те продължават дори след подписването на Мирния договор с България на 10 февруари 1947 г. Момчил Дойчев пък, посочва, че стопанските загуби на България от съветската окупация само за 1945 г. са близо 75% от националния доход на страната! Белоруският писател Василий Биков свидетелства, че съветските военни и разузнавателни служби в България са изпратили към СССР няколко самолета със заграбени ценности!

Едва ли може да се изчислят обаче, всички последици от съветската окупация. Раболепното комунистическо управление преди и сегашните наследници на уж преименуваната БКП обявяваха и продължават упорито да обявяват окупацията за „освобождение“!!! „Освобождението“ на България е освобождение от държавата й — превръщането й в колония на Москва“, пише М. Дойчев. Близо половин век страната всъщност е управлявана от „колониална администрация“ на Съветската метрополия! Лошото е, че тази именно просъветска администрация, доминирала половин век и притежаваща напълно икономическите и финансовите ресурси на подчинената страна, успя да се абсорбира в посттоталитарния политически живот на България. Успя да се промъкне във формиращите се демократични партии с рутината на бюрократичните и репресивните си тоталитарни кадри.

Основните причини за тоталното господство на тази колониална администрация са посочените две трагедии сполетели българите в края на Втората световна война и след нея: почти пълното ликвидиране на стопанския, политическия и интелектуалния елит на българското общество от наложената от съветската окупация комунистически тоталитарен режим — копие на съветския; пълното и брутално ликвидиране на основата на българската икономика до края на 40-те години на ХХ век — традиционното аграрно стопанство — пак под съветски диктат!

Следствие на това със съпътстващия постоянен и стриктен съветски контрол, се установяват еднопартийната тоталитарна политическа система от съветско-болшевишки тип и държавно-плановата икономика. Налага се пълно ликвидиране на частната собственост и индивидуалната мотивация на българите за половин век! Поне две поколения фактически са лишени напълно от лично участие в икономиката. Те са превърнати изцяло в иждивенци на партията-държава: работят в държавни предприятия; получават държавна заплата; пазаруват (не търгуват, защото изобщо няма реален пазар и конкуренция) в държавни магазини по държавни цени… Оттук те не могат да бъдат и граждани, защото нищо не зависи от тях а всяко тяхно действие дори всяка мисъл, се определят категорично от партията-държава. Те нямат право да проявяват лична инициатива, не могат да притежават реални пари (валута) и използват левове, които нямат никаква стойност извън България, дори в т. нар. социалистически държави. Те не могат да развиват каквато и да е индивидуална стопанска дейност, защото нямат право на собственост и икономическа инициатива…

Оттук и постсоциалистическото поколение не може да се реализира лесно в новата пазарна икономика, защото никой не го е подготвил за това. Оттук и установената „демокрация“ не е истинска, защото не е дело на истински граждани с установено гражданско самосъзнание. Тя отново е дирижирана от кадрите на „бившата“ тоталитарна държава — бивши партийно-държавни бюрократи и служители на прословутата ДС — възпитаници на съветските репресивни органи. Използват се и подставени лица — бивши спортисти, предимно от силовите спортове. Те създават т. нар. „застрахователни дружества“, които всъщност са силови структури, тероризиращи всеки, който се опитва да създаде свой бизнес, но не е от хората на бившата партия-държава!

Така кадрите на тази уж преименувана партия успяват да сменят тоталитарното политическо господство с икономическо. Бившите държавни пари са изпрани от изкуствено създадени „частни банки“ или фалшиви офшорки у нас и в чужбина и отново се връщат „чисти“ в ръцете на бившите тоталитарни кадри, префасонирани в нови капиталисти! Именно това са спряганите вече три десетилетия „олигарси“ и „мутри“ — отрочета на бившата партия-държава. Такива са всъщност и новосформираните партии на постсоциалистическата „демокрация“. В повечето от тях още със създаването им, са внедрени пак рутинирани кадри на тази партия!

Така за 35 години се формира едно затворено ядро от политически лица — депутати, министри, общински съветници, които под различни партийни и коалиционни структури управляват постоянно, поддържайки илюзията за „Демокрация“. Те демонстрират в парламента и в медиите уж различни партийни програми и спорове, но всъщност ядрото си остава, защото зад него стоят олигарсите, които контролират икономиката и финансите на държавата! Основната час от населението на страната се поддава на манипулацията, защото както посочваше покойният български интелектуалец Петър Увалиев, то „не е прецедило трижди през съзнанието си (за векове и стотици поколения) истинската демокрация, нейните принципи и закони, както западноевропейците“! При нас тя е формирана в рамките на 70-тина години — от Освобождението до средата ХХ век и е твърде сурогатна. Не успяла да се утвърди сред преврати и опити за авторитарно управление, тя е напълно ликвидирана след болшевишката окупация, Анко! И как да се възстанови след половинвековното болшевишко управление на родната Ви БКП?! Тези, които са я правили от края на ХIХ и първата половина на ХХ век са физически унищожени или смазани във времето на поне две поколения! Как сега да я градят постсоциалистическите ни поколения, като не я познават?! Затова и сега тя — демокрацията ни де, си остава сурогатна, фалшива, рехава.

Освен посочените два основни фактора за наложения от съветската окупация болшевишки тоталитарен модел в страната ни, има още един фактор, господстващ вече два века в съзнанието на голяма част от българите — мазохистичното русофилство. Онова чувство наложено май най-силно от Дядо Вазов, за което той съжалява в края на живота си. Съжалява както и другия краен русофил — Дядо Драган Цанков, който също ще каже на Освободителката: „Не ви ща ни меда, ни жилото!“ И само Стамболов упорито и последователно води политика на независима и свързана с модерна и демократична Европа България, дори с цената на скъсани за 10 години дипломатически отношения с Освободителката! Разбира се за това е зверски посечен не без руско внушение!

Голяма част от българите обаче, поколения наред продължават да изповядват този русофилски мазохизъм — с Русия, с могъщата империя, с „двойната освободителка“, независимо дали е Царска, Съветска или Путинова империя. Русофилство завинаги! И то се възпроизвежда и възпроизвежда от нови и нови Анковци и тям подобни. И как да е иначе, като в центъра на столицата ни София например, няма паметник на основателя на Българската държава — кан Исперих, но има паметници на руския цар-освободител и на съветската „армия-освободителка“!!! Дори името на катедралния храм — най-големият на Балканите, под руски натиск вместо „Св. св. Кирил и Методий“, както е назован първоначално, е преименуван в „Св. Александър Невски“! Всъщност такива паметници доминират и в други големи български градове. Та нали бяхме назовали емблематичният си град Варна, че и най-високия си връх — „Сталин“! Не беше ли друг наш исторически град Добрич — „Толбухин“. А колко наши булеварди бяха „Бирюзов“, „Толбухин“, „Ленин“…?

Как тогава този народ да има патриотично самосъзнание и самочувствие, когато непрекъснато му се внушава, че е „освобождаван“ не веднъж, а два пъти?! Как да му обясниш, че Империята е водила винаги завоевателна а не освободителна политика, защото просто е империя, която следва имперските си агресивни интереси?! Как, когато Анковците постоянно се възпроизвеждат и натрапват в съзнанието на поколения това мазохистично русофилство?!