Двете гледища за българите
Освен, че познава много добре Българската история и умело я свързва с Хърватската, изтъквайки историческите връзки между българи и хървати, посланик Жидовец успява за три години да обиколи и опознае България и българите.1 Особено внимание обръща авторът на упоритият стремеж на България за независимо и модерно развитие след Освобождението.2 Той подчертава изключителното трудолюбие и високата стопанска мотивация на българите, превърнали само за няколко десетилетия страната ни в най-добрата икономика на Балканите.3 Посочва, че дори след Ньойският диктат и националната катастрофа, България бързо се съвзема и през 30-те години на ХХ век отново стои най-добре икономически на полуострова.4
Вл. Жидовец е особено впечатлен от широкото кооперативно движение в България от последното десетилетие на ХІХ век до момента, в който пише книгата си. Той подчертава, че в свободните кооперации са включени основната част от българските селяни-стопани и препоръчва това като пример за хърватите.5
И точно тук направих връзката между двата материала. Един чужденец изтъква с възторг едно от най-ярките постижения на българската икономика между Освобождението и 1944 г. — свободните кооперации, направили българското аграрно стопанство и не само него най-доброто на Балканите. Един българин се опитва да замаже, да прикрие, да отрече най-голямата трагедия сполетяла страната ни именно следствие на съветската окупация — ликвидирането на традиционното българско селско стопанство и насилственото налагане на отдавна компрометирания съветски колхозен модел! Защото както подчертава Ст. Дечев, самото завземане на властта от БКП и ОФ едва ли би станало с „нищожните сили“ на Партията. Станало е само след навлизането на съветските окупационни войски в страната и пасивността на българската армия!6
За жалост чудесната книга на Владимир Жидовец, написана за хърватите за да опознаят България и българите, е унищожена след налагането на Титовия тоталитарен режим и са се запазили само отделни екземпляри. И трябва да сме благодарни на преводачката Румяна Божилова, че е открила такъв екземпляр и на „Военното издателство“, че я е отпечатало и публикувало. Защото е важно за нас — българите да видим един страничен поглед към нашата история и народностна същност, който укрепва националното ни самочувствие. И, пак за жалост, статията на Анко тържествено шества на страниците на органа на същата онази партия, която беше натрапена на власт именно от съветската окупация!