Статията всъщност, е писана преди 3 години, но поради една или друга причина остана в документите на автора. Тогава той се поддаде на типичния нашенски скептицизъм — струва ли си джанъм? Кой ще го чете и какъв ще бъде резултатът в сегашното постсоциалистическо безвремие, когато никой на никого не дири сметка за нищо?!

Повод за написването на статията всъщност, са два материала, които прочетох тогава, на пръв поглед несвързани един с друг. Всъщност обаче, връзката се наложи сама при осмислянето на текстовете. Единият е една чудесна книга, написана преди края на Втората световна война от първият посланик на Независимата държава Хърватия между 1941 и 1943 г. Владимир Жидовец за България и българите. Другият — една статия във вестник „Дума“ от 10. 09. 2019 г. на някой си Анко Иванов, чието име след прочитането на статията, събуди у мен асоциация за дядо Вазовия герой Анко Разпопчето, който все се свивал от срам и се „гушел“ пред хората.

Книгата на посланик Жидовец „България през вековете и днес“ е написана с топлота и обич към българите и страната ни.¹ Статията на Анко „Съветска „окупация“ на България ли?“ обратно, написана с безсъвестност и безчувствие към съдбата на собствения си народ и меко казано, с некоректност към професионалните български историци!

Литература и бележки