— Второ — явно необмислените премиерски реплики, визиращи фашизма, наливат масло в антибългарската риторика на Скопие. Ето тук премиерът ни задължително трябваше да се консултира със специалисти-историци (с професор Иван Илчев, например) преди да говори, че фашизмът шествал тук и не бил само български. Тогава когато в Европа шествал фашизмът, господин премиер, в България е бил само не особено значително движение но в никакъв случай и установена политическа система. Лошото е, че споровете относно присъствието му в България и сега продължават поради фаталното ни вътрешно българско идейно и политическо противостояние! Доказано е обаче, че истинска фашистка система у нас не е установявана между двете световни войни. За справка прочетете нещо от сериозните исторически изследвания, на стойностни български историци или поне книгата на първия ни законно избран президент Жельо Желев „Тоталитарните близнаци“.

Но за да не губите толкова време в четене, погледнете множеството снимки и документи, които показват как българските войски са посрещани в областта Македония по време на Първата световна война. Посрещани са с приветствия и цветя, като освободители и обединители. Още повече, че поне една трета от войниците са били от областта! Същото е и когато войската на „фашистка България“ влиза тук по време на Втората световна война, а цар Борис III е посрещан като обединител на българските земи! И сега, след като македонистката пропаганда натрапва идеята за „българска фашистка окупация“, би следвало да се отчете и бруталната и пагубна за населението на Македония окупация. Окупацията на Югославската монархия до началото на Втората световна война и още по-бруталната окупация на Титовата тоталитарна Югославия след тази война! Именно тази жестока окупация сломи до началото на 70-те години на миналия век българското самосъзнание на населението във Вардарска Македония, унищожавайки основната част от мислещите хора. Така окончателно се създаде „македонската нация“, формулирана в решенията на т. нар. „Коминтерн“ през 1934 г.

Тези и други исторически истини трябваше да научите господин премиер, преди пръв да хукнете задъхано и възторжено да възстановявате диалога ни със Скопие. Защото не ние започнахме враждебната кампания. Не ние горихме македонски знамена. Не ние учим децата си да мразят „македонците“. Напротив, първи признахме държавата им, първи им дадохме оръжия и ги подкрепихме в конфликта с албанците… Дадохме им и български паспорти за да се „прошетват“ свободно из Европа като български граждани… Това трябва да изтъквате, опирайки се на реалните факти, господин премиер. Но затова визитите трябва да се подготвят внимателно. Затова питайте! Питайте специалистите. Някога така е правил Стамболов. Привличал е в правителствата си най-знаещите и образовани български политици, независимо дали са му били политически съмишленици или врагове. Дори иначе безпардонния но голям политик на ХХ век — Уинстън Чърчил, навсякъде в мемоарите си подчертава, че за всяко решаващо за националните интереси решение, се е съветвал с най-добрите специалисти! Ако бяхте попитали такива у нас, нямаше да хукнете към Скопие на крака на току що встъпващия нов македонски премиер. Щяхте поне да изчакате за да чуете и прецените неговите възгледи относно нашите двустранни отношения, пак опирайки се на знаещите! С прибързаната си и необмислена визита Вие олекнахте в очите на скопските политици. Отново им дадохте повод да мислят, че могат да се наложат на базата на външния натиск върху България при едно неуверено в правотата си българско правителство!