Някога Радой Ралин, лека му пръст, беше казал по повод на дипломатическите срещи: „Ако да се ненавидиме, барем да се видиме!“ Е, новоизлюпените премиери на България и т. нар. отскоро Република Северна Македония се видяха и даже се прегърнаха. Разгеле, че отмина милата социалистическа традиция на целувките уста в уста! Но нека изясним защо визитата на новия ни премиер беше прибързана и неудачна?

— Първо — нашият премиер не познава родната си история, освен че не говори правилно и родния си книжовен език. Но когато не познаваш нещо, питаш знаещите преди да си позволиш да говориш на ангро! Защото иначе стигаме до заключението на големия Константин Иречек — един от многото знаещи чехи, дошли в България след Освобождението да помогнат за модерното ѝ европейско устройване. Сблъскал се обаче с родната патриархално-ориенталска действителност, описана гениално в Алековия „Бай Ганьо“, Иречек констатира: „Ние можещите, управлявани от незнаещите, вършим всичко за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко за толкова кратко време, че сме се специализирали да правим от нищо нещо!“ По-късно Бай Ганьо пък, му ходил на гости в Прага. Та и тогава начинаещите ни политици са били общо взето незнаещи. Но те са питали, гледали, попивали достиженията на модерната европейска политика. Затова станали това, което ги нарича Симеон Радев — „строители на съвременна България“!

Видите ли, според сегашния ни министър-председател, икономиката следвало да предхожда историята в преговорите с горепосочената република. Тук се изкушавам да цитирам обръщението на Захарий Стоянов към младия тогава Алеко Константинов в една от безцеремонните му политически му статии от началото на 80-те години на по-миналия век: „Де ба Алечко, де ба айол?“ Ще се въздържа обаче, от деликатност към младостта на премиера ни. Но ще Ви кажа, господин премиер, националното достойнство на една нация се базира на нейната история. В нашия спор с РСМ стои именно грубото нарушаване на българското национално достойнство чрез просташкото изопачаване на историческите факти!!! Нали тъкмо изострените ни по тази причина политически отношения неминуемо блокират и икономическите ни отношения. С безпардонната си враждебна към България политика именно братята македонци ги блокират!

И още един „шедьовър“ на некомпетентността! Видите ли, казва премиерът, начало на разведряването можела да сложи една въздушна линия между София и Скопие?! Други вече му обясниха, че разстоянието между двете столици е такова, че по тази линия най-вероятно ще прелитат от време на време само високопоставени държавни персони. Обикновените хора едва ли ще се юрнат да пътуват с „фъркоплана“, като се има предвид, че ще изгубят два пъти повече време. Веднъж за да отидат до едната или до другата аерогара. Втори път в чакане на чекиране и други операции. По-добре ще е братята да изпълнят поетите си задължения да завършат участъците на ж. п. линията и магистралата Скопие — София на тяхна територия. Така ще се осъществи (кога ли?) построяването на един от най-важните транспортни коридори в Югоизточната зона на ЕС — Коридорът № 8. Коридорът Италия — Дуръс — Скопие — София — Черноморската зона и по-нататък на изток. Ето — това може да стимулира икономическите ни отношения, пък и икономическата интеграция на РСМ в Европейската общност. Що се отнася до въздушните линии между двете страни, по-удачно би било да се открият такива от Скопие до Варна и Бургас. Така освен икономическите ще се развият и туристическите ни връзки. Пък и братята ще засилят присъствието си по нашите морски курорти.