Някога Радой Ралин, лека му пръст, беше казал по повод на дипломатическите срещи: „Ако да се ненавидиме, барем да се видиме!“ Е, новоизлюпените премиери на България и т. нар. отскоро Република Северна Македония се видяха и даже се прегърнаха. Разгеле, че отмина милата социалистическа традиция на целувките уста в уста! Но нека изясним защо визитата на новия ни премиер беше прибързана и неудачна?

- Първо – нашият премиер не познава родната си история, освен че не говори правилно и родния си книжовен език. Но когато не познаваш нещо, питаш знаещите преди да си позволиш да говориш на ангро! Защото иначе стигаме до заключението на големия Константин Иречек – един от многото знаещи чехи, дошли в България след Освобождението да помогнат за модерното й европейско устройване. Сблъскал се обаче с родната патриархално-ориенталска действителност, описана гениално в Алековия „Бай Ганьо“, Иречек констатира: „Ние можещите, управлявани от незнаещите, вършим всичко за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко за толкова кратко време, че сме се специализирали да правим от нищо нещо!“ По-късно Бай Ганьо му ходил на гости в Прага. Та и тогава начинаещите ни политици са били общо взето незнаещи. Но те са питали, гледали, попивали достиженията на модерната европейска политика. Затова станали това, което ги нарича Симеон Радев – „строители на съвременна България“!

Видите ли, според сегашния ни министър-председател, икономиката следвало да предхожда историята в преговорите с горепосочената република. Тук се изкушавам да цитирам обръщението на Захарий Стоянов към младия тогава Алеко Константинов в една от политическите му статии от началото на 80-те години на по-миналия век: „Де ба Алечко, де ба айол?“ Ще се въздържа от деликатност към младостта на премиера ми. Но, господин премиер, националното достойнство на една нация се базира на нейната история. В нашия спор с РСМ стои именно грубото нарушаване на българското национално достойнство чрез просташкото изопачаване на историческите факти!!! Нали тъкмо изострените ни по тази причина политически отношения неминуемо блокират и икономическите ни отношения. С безпардонната си враждебна към България политика именно братята македонци ги блокират! Видите ли, казва премиерът, начало на разведряването можела да сложи една въздушна линия между София и Скопие?! Други вече му обясниха, че разстоянието между двете столици е такова, че по тази линия най-вероятно ще прелитат от време на време само високопоставени държавни персони. Обикновените хора едва ли ще се юрнат да пътуват, като се има предвид, че ще изгубят два пъти повече време. Веднъж за да отидат до едната или до другата аерогара. Втори път в чакане на чекиране и други операции. По-добре ще е братята да изпълнят поетите си задължения да завършат участъците на ж. п. линията и магистралата Скопие – София на тяхна територия. Така ще се осъществи (кога ли?) построяването на един от най-важните транспортни коридори в Югоизточната зона на ЕС – Коридорът № 8. Коридорът – Дуръс – Скопие – София – Черноморската зона и по-нататък на изток. Ето – това може да стимулира икономическите ни отношения, пък и икономическата интеграция на РСМ в Европейската общност. Що се отнася до въздушните линии между двете страни, по-удачно би било да се открият такива от Скопие до Варна и Бургас. Така освен икономическите ще се развият и туристическите ни връзки. Пък и братята ще засилят присъствието си по нашите морски курорти.

– Второ – явно необмислените премиерски реплики, визиращи фашизма, наливат масло в антибългарската риторика на Скопие. Ето тук премиерът ни задължително трябваше да се консултира със специалисти (с професор Иван Илчев, например) преди да говори, че фашизмът шествал тук и не бил само български. Тогава когато в Европа шествал фашизмът, господин премиер, в България е бил само не особено значително движение но в никакъв случай и установена политическа система. Лошото е, че споровете относно присъствието му в България и сега продължават поради фаталното ни вътрешно българско идейно и политическо противостояние! Доказано е обаче, че истинска фашистка система у нас не е установявана между двете световни войни. За справка прочетете нещо от сериозните исторически изследвания, например книгата на първия ни законно избран президент Жельо Желев „Тоталитарните близнаци“. Но за да не губите толкова време в четене, погледнете множеството снимки и документи, които показват как българските войски са посрещани в областта Македония по време на Първата световна война. Посрещани са с приветствия и цветя, като освободители и обединители. Още повече, че поне една трета от войниците са били от областта! Същото е и когато войската на „фашистка България“ влиза тук по време на Втората световна война! И след като македонистката пропаганда натрапва идеята за „българска фашистка окупация“, би следвало да се отчете и бруталната и пагубна за населението на Македония окупация. Окупацията на Югославската монархия до началото на Втората световна война и още по-бруталната окупация на Титовата тоталитарна Югославия след тази война! Именно тази жестока окупация сломи до началото на 70-те години на миналия век българското самосъзнание на населението във Вардарска Македония, унищожавайки основната част от мислещите хора. Така окончателно се създаде „македонската нация“, формулирана в решенията на т. нар. „Коминтерн“ през 1934 г.

Тези и други исторически истини трябваше да научите господин премиер, преди пръв да хукнете задъхано и възторжено да възстановявате диалога ни със Скопие. Защото не ние започнахме враждебната кампания. Не ние горихме македонски знамена. Не ние учим децата си да мразят „македонците“. Напротив, първи признахме държавата им, първи им дадохме оръжия и ги подкрепихме в конфликта с албанците… Дадохме им и български паспорти за да ходят свободно из Европа като български граждани… Това трябва да изтъквате, опирайки се на реалните факти, господин премиер. Но затова визитите трябва да се подготвят внимателно. Затова питайте! Питайте специалистите. Някога така е правил Стамболов. Привличал е в правителствата си най-знаещите и образовани български политици, независимо дали са му били политически съмишленици или врагове. Дори иначе безпардонния но голям политик на ХХ век – Уинстън Чърчил, навсякъде в мемоарите си подчертава, че за всяко решаващо за националните интереси решение, се е съветвал с най-добрите специалисти! Ако бяхте попитали такива у нас, нямаше да хукнете към Скопие на крака на току що встъпващия нов македонски премиер. Щяхте поне да изчакате за да чуете и прецените неговите възгледи относно нашите двустранни отношения, пак опирайки се на знаещите! С прибързаната си и необмислена визита Вие олекнахте в очите на скопските политици. Отново им дадохте повод да мислят, че могат да се наложат на базата на външния натиск върху България при едно неуверено в правотата си българско правителство!

От друга страна следва да се познават и други исторически истини, както и съвременни реалности в т. нар. българо-македонски отношения. От една страна това са няколко продажни гафа на предишни български политици и правителства. Те идват след един учудил Запада стопански, обществен и културен подем на нацията и държавата ни от края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век. Този подем, обединил нацията ни в общата цел – пълното национално и териториално обединение. Това проличава в неистовата храброст и стоицизъм на българската армия в трите войни от 1912 до 1918 г. Политическите гафове обаче ни вкарват в поражения, катастрофи и дълбоко разделение на нацията: и съгласието на политиците ни и монарха Фердинанд за подялбата на Македония; и фаталните решения за военно решаване на обединението ни без да се отчитат позициите на съседите ни и т. нар. Велики сили; и националните катастрофи след войните, довели до жестоко ново окастряне на територията ни; и фаталното политическо и социално противостояние в българското общество, настъпило след тези катастрофи… То е обосновано от два пагубни фактора. Първият - намесата на военните в политическия живот, довели до военни преврати, кой знае защо свързани с цифрата 9: превратът на офицерите-русофили на 9 август 1886 г., свалил първия ни княз Батенберг; превратът от 9 юни 1923 г., свалил Земеделското правителство на Ал. Стамболийски; превратът от 19 май 1934 г., забранил дейността на партиите; превратът на 9 септември 1944 г., установил комунистическата тоталитарна система. Всичко това фатално противопоставя народа ни на неговата армия, която до края на войните той обожава! - Вторият – влиянието на външни крайно радикални движения и системи след Първата световна война: профашисткото, проявило се у нас предимно като национализъм, а не като системна идеология и комунистическото – произтичащо от Лениновия болшевизъм и създадения от него Комунистически интернационал. Първото повлиява, повече или по-малко в методите на управление на Демократическия сговор – до средата на 20-те години на ХХ век; в политиката на Деветнайстомайското правителство през 1934 г.; в методите на правителствата от началото на 40-те години на ХХ век. Последните са свързани с репресиите им срещу комунистическата въоръжена съпротива и в страната, и на територията на Македония, доколкото там има такава съпротива. Именно това братята определят като български фашизъм, но то не е! Второто движение – комунистическото именно, се плъзва по провокирания от Сърбия македонизъм. След 1934 г., то лансира издигната тогава от Коминтерна ефимерна идея за „Балканска социалистическа федерация“. Тогава коминтерновската декларация за нациите на Балканите изобщо игнорира съществуването на българска нация и говори за „добруджанска“, „тракийска“, „македонска“!!! А тогава генерален секретар на Коминтерна е не друг а онзи, дето нашето поколение познаваше като „вожд и учител“ – прословутия Георги Димитров. Същият вече като министър-председател на социалистическа България през 1946 г., беше инициатор на прекръстването на българите в Пиринска Македония в „македонци“ в името на горепосочената коминтерновска идея. Тогава „вождът и учителят“ едва не хариза родината и нацията ни на югославския диктатор Тито. Така той всъщност стана доказан предател на националните ни интереси и превърна „Македонския проблем“ в постоянна кървяща язва в двустранните ни отношения! Така към фаталните „филско-фобски“ и социални противоречия в българското общество се вклини и вътрешно националното противостояние! Това са предпоставките за сегашните реалии в двустранните отношения господин премиер.

Има и още причини за тези реалии. Те се коренят в половинвековното зомбиране на две, че и на три поколения българи и „македонци“ по време на комунистическите тоталитарни режими. Ние трябваше да игнорираме националното си самосъзнание в името на „социалистическия интернационализъм“ и любовта ни към СССР – „родината на световния социализъм“! Македонските българи пък, бяха зомбирани от репресивната Титова идеология и власт в името на „Македонизма“, всъщност на сърбизацията им. Това предишното монархическо управление на Югославия не успя да го реализира! Но социалистическа и постсоциалистическа България, повече от 70 години мълча! Така титовата пропаганда, наследена сега от Скопската, тотално наложиха на европейското, че и на световното обществено мнение, македонистката идея! Затова и сега от Брюксел и Вашингтон ни притискат. Затова първо трябва да убедим съюзниците си на Запад в правотата си, т. е. в историческата истина, че после да уреждаме отношенията си с РСМ! Така в лъжи и репресии се създадоха, господин премиер, македонската нация, македонско-сръбският език и съвременната Северно-Македонска държава. Да са живи и здрави! Да съществуват и укрепват във вековете! Да просперират като член на Европейската общност! Само обаче, да не изопачават общата ни история. Просто да я оставят на мира такава, каквато е и да си гледат настоящето и бъдещето, които ние не оспорваме. Тогава и ние ще я оставим, но ще запазим достойнството си! Това ще ни крепи като нация, държава и достоен член на Европейската общност, така както в миналото сме били достоен фактор в Европейската християнска цивилизация, господин премиер!