Акцент: Фамилните метаморфози в братска Сверена Македония

Вече писах за странните празници на братята в упоритите им усилия да докажат хилядолетната се история. Няма лошо, както се казва. Но отново, както при празниците, се проявява един странен феномен – за по-малко от век те, братята, два пъти коригират фамилните си имена: веднъж променят окончанието им от –ов на –вски, втори път пък премахват –в-то. Технически си го обяснявам: когато правиш „нова история“ на „нов народ“ редно е фамилните имена да се променят за да се подчертае новото. Иначе с това издайническо –ов досущ ще приличат на комшиите бугари – „татари“ и „фашисти“ а окончанието –вски вече е нещо съвсем друго. Да ама това -в, това –в, то пак издава как е било неотдавна. Следователно и то требе да се махне. И го махат. Така бившата фамилия „Николов“ например, веднъж става „Николовски“, после за още по-добра достоверност става „Николоски“. Така тя вече няма нищо общо с бугарските фамилии, пък и се избягва евентуална асоциация и с полските. И народът „нов“ и фамилиите други! Остава това да се наложи и на националното, и на световното обществено мнение. И трябва да им се признае на братята упорито го налагат, какво ти – наложиха го вече!