АКАДЕМИЧЕН АРХИВ | проф. д-р Димитър Димитров

Вместо въведение

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Това „нахална“ иде от една статия на Андрей Захариев от 2015 г. в kultura.bg ¹. В нея авторът посочва, че „да се прави народопсихология е нескромно и дори нахално“. В голяма степен съм съгласен с тази констатация. Защото напоследък има прекалено много писмовни упражнения по тази тема у нас, както и опити за генерално „обемане на народния дух“, както пише Захариев.

Всъщност това самооплюване, това духовно самобичуване, стигащо до самоотрицание, не е от вчера. Достатъчен е най-яркият пример — Алековият Бай Ганю, събрал в себе си всичките отрицателни табиети и качества, приписвани ни едва ли не като основни черти на нашата народопсихология! „Българска работа“, „ганьовска работа“ беше и като че ли остана лайтмотив, когато говорим за българско производство, за български взаимоотношения, особено пък за депутатска или министерска дейност!

Въведение в Македонизма

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Македонизмът възниква като нова сърбоманска доктрина в главите на сръбски шовинисти като Йован Цвиич и Стоян Новакович към края на XIX век, след пропадането на великосръбския проекта на Илия Гарашанин от 40-те години на същия век. Този проект вижда сръбското кралство като доминираща велика държава на Балканите — от Нови Сад до Солун и от Плевен до „Ядранском мора“! Неистовите опити за посърбяването на многострадална Македония наистина не спират от първата половина до края на XIX век с всички средства — от упоритото натрапване на сръбски училища и черкви в областта още в турско време, до открития терор на сръбски въоръжени чети срещу македонските българи! Те обаче, упорито пазят националното си самосъзнание и народопсихология и проектът пропада. Тогава той е заменен от „македонизма“, който е бързо възприет и от вечния велик покровител на Сърбия — Руската империя в стремежа ѝ да смачка националните стремежи на неблагодарните българи! Тази политика за насилствена промяна на народопсихологията на македонските българи продължава вече близо два века с неистова упоритост и вълни на жесток терор, на морално им и дори физическо унищожение!

Въведение в русофилството

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Русофилството на българите има повече от триста годишна история. Почти толкова е и историята на политическото шарлатанство, използващо русофилската нагласа на народа ни за собствени облаги! Първоначално русофилството на българите идва спонтанно. Идва като надежда на поробения ни народ за освобождение от вече могъщото Московско царство от времето на Цар Иван ІV Грозни — втората половина на ХVІ век. Именно той притиска Османската империя от север в стремежът си да изведе царството си на Черно море. Победите му над османлиите турят началото и на надеждите на поробените балкански народи в освободителната мисия на огромното Православно-славянско царство. Така се явява митът за „дяда Ивана“ — могъщият владетел на това царство — царят, призван да освободи православните народи от гнета на невярната агарянска империя!

За паталогичното фило-фобство на българите като форма на национална психология

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Фило-фобството сякаш е генетично заложено у българина поне от два века. Вижте например каравеловите „Българи от старо време“. За какво спорят дядо Либен и Хаджи Генчо? Ами кои са по изкусни и яки: „московците“ или „ингилизите“. За какво спорят днешните им пра-правнуци? Пак за същото и за същите: „московците“ или „евро-натовците“! Тогава чакаме московците да ни освободят, но пък искаме и ингилизите да ни модернизират! Тогава и едното и другото стават. Сега какво чакаме? За жалост пак различни неща, защото паталогично сме заразени от историческото си „фило-фобство“ и пак, и пак сме разделени фатално! Явно фило-фобският синдром ще ни съпътства винаги — чак докато се самоунищожим! Поредните му ексцесии виждаме по време на тържествата на Шипка по случай Деня на свободата ни „3 март“. Те са най-видимите изяви на синдрома. Такива са и крайно противоположните ни реакции към бруталната агресия на Путин в Украйна.

Повод вместо увод

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Днешните отношения между Европейска България и Евразийската (Азиатската всъщност) Руска империя удивително се повтарят в историята! От една страна Империята винаги претендира, че агресивната ѝ политика, през вековете след създаването на Московското царство, е всъщност „освободителна мисия“! Какво ти — духовна мисия, призвана да спаси света! И България съществува само в резултат на тази нейна мисия!

От друга страна България и българите трябва вечно и безкритично да са благодарни за тази имперска освободителна мисия. Следователно тяхно „задължение“ е вечно да се прекланят пред Русия и безпрекословно да се подчиняват на имперските ѝ интереси! Нищо, че Българската държава е създадена почти три века преди Руската! Нищо, че става Християнска и формира книжовността и културата си повече от 120 години преди Киевска Рус. Нищо, че основно от тази България в Русия идва Християнството и старобългарската книжнина, основана на Кирилската писменост! Нищо, че български духовници са укрепвали Християнството и книжовната култура в Русия между IX и XIV век. Нищо, че днешна България е пълноправен член на Европейския съюз…

Поводът

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Статията всъщност, е писана преди 3 години, но поради една или друга причина остана в документите на автора. Тогава той се поддаде на типичния нашенски скептицизъм — струва ли си джанъм? Кой ще го чете и какъв ще бъде резултатът в сегашното постсоциалистическо безвремие, когато никой на никого не дири сметка за нищо?!

Повод за написването на статията всъщност, са два материала, които прочетох тогава, на пръв поглед несвързани един с друг. Всъщност обаче, връзката се наложи сама при осмислянето на текстовете. Единият е една чудесна книга, написана преди края на Втората световна война от първият посланик на Независимата държава Хърватия между 1941 и 1943 г. Владимир Жидовец за България и българите. Другият — една статия във вестник „Дума“ от 10. 09. 2019 г. на някой си Анко Иванов, чието име след прочитането на статията, събуди у мен асоциация за дядо Вазовия герой Анко Разпопчето, който все се свивал от срам и се „гушел“ пред хората.

Първо — непознаването на историята

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Някога Радой Ралин, лека му пръст, беше казал по повод на дипломатическите срещи: „Ако да се ненавидиме, барем да се видиме!“ Е, новоизлюпените премиери на България и т. нар. отскоро Република Северна Македония се видяха и даже се прегърнаха. Разгеле, че отмина милата социалистическа традиция на целувките уста в уста! Но нека изясним защо визитата на новия ни премиер беше прибързана и неудачна?

— Първо — нашият премиер не познава родната си история, освен че не говори правилно и родния си книжовен език. Но когато не познаваш нещо, питаш знаещите преди да си позволиш да говориш на ангро! Защото иначе стигаме до заключението на големия Константин Иречек — един от многото знаещи чехи, дошли в България след Освобождението да помогнат за модерното ѝ европейско устройване. Сблъскал се обаче с родната патриархално-ориенталска действителност, описана гениално в Алековия „Бай Ганьо“, Иречек констатира: „Ние можещите, управлявани от незнаещите, вършим всичко за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко за толкова кратко време, че сме се специализирали да правим от нищо нещо!“ По-късно Бай Ганьо пък, му ходил на гости в Прага. Та и тогава начинаещите ни политици са били общо взето незнаещи. Но те са питали, гледали, попивали достиженията на модерната европейска политика. Затова станали това, което ги нарича Симеон Радев — „строители на съвременна България“!

Фамилните метаморфози в братска Сверена Македония

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Вече писах за странните празници на братята в упоритите им усилия да докажат хилядолетната се история. Няма лошо, както се казва. Но отново, както при празниците, се проявява един странен феномен – за по-малко от век те, братята, два пъти коригират фамилните си имена: веднъж променят окончанието им от –ов на –вски, втори път пък премахват –в-то. Технически си го обяснявам: когато правиш „нова история“ на „нов народ“ редно е фамилните имена да се променят за да се подчертае новото. Иначе с това издайническо –ов досущ ще приличат на комшиите бугари – „татари“ и „фашисти“ а окончанието –вски вече е нещо съвсем друго. Да ама това -в, това –в, то пак издава как е било неотдавна. Следователно и то требе да се махне. И го махат. Така бившата фамилия „Николов“ например, веднъж става „Николовски“, после за още по-добра достоверност става „Николоски“. Така тя вече няма нищо общо с бугарските фамилии, пък и се избягва евентуална асоциация и с полските. И народът „нов“ и фамилиите други! Остава това да се наложи и на националното, и на световното обществено мнение. И трябва да им се признае на братята упорито го налагат, какво ти – наложиха го вече!

Историческите преходи и преломи в българското общество през вековете – фактор за промени в народопсихологията на българите

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

В хилядолетната си история българското общество е преживяло няколко съдбовни промени, няколко възходи и сривове:

Веднъж през втората половина на IX век, когато при княз Борис I и цар Симеон Велики завършва формирането си като единен народ и религиозно-културна общност — част от Европейската Християнска цивилизация.
Втори път след завладяването на България от Ромейската империя и 170-годишното византийско господство, когато въпреки това господство съхранява народностната си идентичност. Същевременно окончателно се приобщава към Християнската Европейска цивилизация, макар и в нейния източноевропейски Православен вариант.
Трети път с налагането на петстотингодишното османско владичество, когато отново като по чудо съхранява народностното и Християнското си самосъзнание чрез езика, Православието и народната култура.
Четвърти път в последните векове на това владичество, когато българите стават основен стопански фактор в Империята и формират своята модерна нация. Когато създават, едва ли не от нищото, съвременната си модерна европейска културна идентичност. Когато отново се приобщават към Европейската Християнска цивилизация и модерна икономика до такава степен, щото само три десетилетия след възстановяването на Българската държава, на Запад ще ни наричат „феномен“ ¹! Не само защото в това удивително кратко време демонстрираме впечатляващ стопански подем. Но също така и защото само година след Освобождението създаваме една от най-демократичните конституции и показваме учудваща за Запада политическа грамотност.
Пети път след войните (1912–1918 г.), в края на второто десетилетие на ХХ век, когато страната и нацията ни преживяват всеобхватна национална катастрофа, която слага край на възрожденската народопсихология на единство в целите за свободна и обединена Българска държава и нация! Този пореден срив тотално разделя нацията ни на социални групи, партии, радикални движения, често под външни влияния! Онзи българин, който консолидира нацията си в условията на робството, онзи който е готов да се бие едва ли не с целия свят за обединяване на българите в изконните им територии в Мизия, Тракия, Добруджа и Македония, вече го няма! Българите сякаш изведнъж стават различни, чувстват се различни, изостря се социалното им чувство, ожесточават се едни срещу други и това ескалира в преврати, атентати, политически убийства! Как в подобна ситуация да се определи някаква обща национална народопсихология?! И това не е краят.
Шестият фатален срив е от края на Втората световна война, когато страната ни, заедно с цяла Източна Европа, е харизана на Сталин и неговата болшевишка империя. Това отново е всеобхватна промяна за нацията и националната ни психология! Сега тя променя фатално съдбата на българите. Натрапените им държавно-планова икономическа система и идеология на национално обезличаване създават всички онези съвременни черти в националната психология, които сегашните ѝ изследователи описват.
Затова и седмата промяна от края на ХХ и началото на XXI век — уж отново към „демокрация“, всъщност не се състоя в нормалните си цели и прояви, а изостри още повече противостоянието!

Но ако се върнем още по-назад — към самото начало, към елементите, от които се формира бъдещото българско общество, народ, нация, култура, народопсихология, ще установим една многообразна етническа картина по нашите земи от първата половина на Първото хилядолетие, която е начало на Новата ера след Христос. Един конгломерат от народи от времето на Великото преселение, които живеят тук или преминават и оставят следи от различни народностни психологии и нрави.

Второ — необмислените реплики за фашизма

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

— Второ — явно необмислените премиерски реплики, визиращи фашизма, наливат масло в антибългарската риторика на Скопие. Ето тук премиерът ни задължително трябваше да се консултира със специалисти-историци (с професор Иван Илчев, например) преди да говори, че фашизмът шествал тук и не бил само български. Тогава когато в Европа шествал фашизмът, господин премиер, в България е бил само не особено значително движение но в никакъв случай и установена политическа система. Лошото е, че споровете относно присъствието му в България и сега продължават поради фаталното ни вътрешно българско идейно и политическо противостояние! Доказано е обаче, че истинска фашистка система у нас не е установявана между двете световни войни. За справка прочетете нещо от сериозните исторически изследвания, на стойностни български историци или поне книгата на първия ни законно избран президент Жельо Желев „Тоталитарните близнаци“.

Двете гледища за българите

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Освен, че познава много добре Българската история и умело я свързва с Хърватската, изтъквайки историческите връзки между българи и хървати, посланик Жидовец успява за три години да обиколи и опознае България и българите.¹ Особено внимание обръща авторът на упоритият стремеж на България за независимо и модерно развитие след Освобождението.² Той подчертава изключителното трудолюбие и високата стопанска мотивация на българите, превърнали само за няколко десетилетия страната ни в най-добрата икономика на Балканите.³ Посочва, че дори след Ньойският диктат и националната катастрофа, България бързо се съвзема и през 30-те години на ХХ век отново стои най-добре икономически на полуострова.⁴

Експанзивната и деспотична същност на Азиатската империя и измамното чувство за нейната освободителна мисия

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Всъщност именно Иван Грозни слага началото на една последователна политика на експанзия на Руското царство във всички посоки: към Сибир и Кавказ и главно към Балтийско и Черно море. Та нали същия този цар унищожава Волжка България?! В следващите векове тази политика категорично се налага и достига своите върхове в имперските стремежи на първия руски император Петър І Велики и императрица Екатерина Втора. Тогава Руската империя става най-голямата по територия държава в света. Разпростира се върху повече от 1/3 от Азия и 1/4 от Европа, че и в Северна Америка — от Аляска до Прибалтика, от Северния ледовит океан до Памир, Кавказ и Черно море! Същевременно гигантската Евразийска империя става една от Великите световни сили, решавали и решаващи съдбата на света в последните 4-5 века. И, както се казва: „апетитът идва с яденето“. С упадъка на Османската империя към края на ХVІІ век, възниква т. нар. „Източен въпрос“ — борбата на Великите сили за османското наследство. Защото в своята експанзия на запад към Европа, османлиите заемат най-важния стратегически център, определящ международните отношения още от края на Старата ера — Източното Средиземноморие и проливите, разделящи и същевременно свързващи Европа с останалия свят. Център, в който се пресичат повече от две хилядолетия световните търговски пътища. Център, който обаче дава и военностратегически предимства на този който ги владее. Руската империя се превръща сега в един от основните претенденти за контрол над центъра. Това продължава с пълна сила и по време на Съветската епоха, а сега се възражда в политиката на Путин! Нещо повече, в руските експанзионистични претенции вече влиза и цяла Източна Европа!¹

Историческите корени на съвременната криза в отношенията

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Сегашната кризисна ситуация в руско-българските отношения почти огледално наподобява онази от времето на политическата криза у нас през 1885-1887 г. И тогава и сега Империята се опитва брутално да се намесва в политиката на страната ни, да ни подчинява на агресивните си имперски интереси. Да ни откъсва от Европейската цивилизация и политическа система и да ни приканва да се приобщаваме към една мечтана имперска идея за някаква „Евразийска общност“. Същевременно непрекъснато ни натрапва своята прословута „освободителна мисия“ и изисква нахално от нас да ѝ бъдем непрекъснато благодарни. Да не забравяме, че тя — Империята „два пъти ни е освободила“, че без нейната опека нямаше и няма да съществуваме!

Македонизмът като идеология и практика

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

(За сведение на г-н Мазнев и Ко в Благоевград)

Македонизмът се появява като изкуствено създадена политическа доктрина в последните десетилетия на ХІХ век. Смята се, че неин създател е сръбският учен, политик и дипломат Стоян Новакович. Тази доктрина идва да замени пропадналите усилия на Сръбската държава от средата на същия век да доказва и налага великосръбската идея за средновековната „Стара Сърбия“. Тя, видите ли, „трайно“ (около 25 години) владяла Македония и логично сегашното ѝ население било преобладаващо сръбско! Теоретично тази идея се развива от сръбските шовинисти Милош Милоевич и Йован Цвиич, както и в т. нар. „Начертание“ на Илия Гарашанин, към средата на ХІХ век. Практическите опити да се приложи в Македония, се изразяват в терора на сръбски чети върху българското население. И теорията и практиката на сърбизацията обаче, нямат успех. Тогава идва Македонизмът на Новакович, който ще се превърне в по-префинена форма на същите великосръбски мераци, но в извратен македонистки вариант!

Социалната структура на българското общество – основа на националната ни психология

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Пак на фона на горепосочените исторически фактори и главно на исторически оформилата се през вековете предимно селска структура на българското общество, следва да се отчете още един тип психология — тази на преобладаващото селско население.

В условията на османското господство, установило се в края на XIV и началото на XV век, през XVI век, когато вълната на азиатското нашествие отминава към Централна Европа, обстановката на Балканите се успокоява. Тогава и населението на българските земи се установява в местоживелищата си след спирането на военните действия на полуострова. Тогава се оформят и основните категории селско население в нашите земи.

България в историческото си развитие

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

А каква е България в хилядолетната си история? Това е една от първите утвърдили се европейски държави в Средновековието. Такава става още преди утвърждаването на повечето други държави на континента освен Ромейската (Източната Римска империя), наричана Византия — през втората половина на VІІ век! Именно могъщата империя признава официално Българската държава, въпреки стремежите си да я унищожи. Именно България става и първата, след Византия, християнска държава в Източна Европа — част от Европейската християнска цивилизация — още в 60-те години на ІХ век! Нещо повече, в нашата и само в нашата държава делото на великите славянски братя Св. св. Кирил и Методий се утвърждава. Само тук се създава и развива истинска книжовна култура, основана на т. нар. „Кирилска азбука“ — Старобългарската книжовна култура. България преживява истински „Златен век на Българската християнска култура“. Всъщност тя, нашата средновековна държава, става първият център и на цялата Славянска книжовна и културна традиция — една от трите основни в Европа. Оттук българската книжнина отива в другите православни славянски държави. Съветската историография наложи понятието „Църковно-славянски език“! Не е имало и няма такъв език! Има само и единствено Старобългарски език! Запомнете това другари русофили! Защото безличният КГБ офицер, издигнал се до президент на Руската империя, заяви неотдавна в Скопие, че видите ли оттам, „от Македония“, някога дошла Кирилската книжнина в Киевска Рус. Но не друг, а големият славянолог и учен академик Дмитрий Лихачов до края на живота си подчертаваше, че малката сега България в Средновековието е била могъщо царство и пръв център на Славянската книжовна култура в Европа! Що се отнася до областта „Македония“, тя е била неразделна част от него! Но какво значи за Евразийската империя мнението на собствената ѝ академик, макар и признат за световен капацитет? Важно е „мнението“ на сегашния ѝ „император“!

Едната истина

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Всъщност — две са най-големите трагедии на България и българите следствие на тоталната съветска окупация на страната ни след 9. 09. 1944 г. Едната започва непосредствено с налагането на натрапената под диктата на СССР и лично на Йосиф Сталин нова власт, доминирана от Комунистическата партия и завършва към 1947 г. В този доста кратък период е ликвидиран елитът на българската нация.

Ликвидирането започва още в последните месеци на 1944 г. Още тогава са избити, затворени или прогонени без съд и присъди десетки хиляди български интелектуалци, политици, офицери, общественици, духовници, учители, журналисти, писатели… Те произволно са обвинявани като „фашисти“, а всъщност много често е ставало въпрос за лично отмъщение! Ето две показателни телеграми на Вълко Червенков до Георги Димитров — в Москва, пратени непосредствено след преврата от 9. 09. 1944 г.

Македонизмът в политиката на Коминтерна и Югославия от 20-те години на ХХ век насам

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

За жалост и в миналото и сега се намират доста ренегати македонски българи, които главно от меркантилни мераци продават националното си достойнство и родовата си памет. В края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век такива са откровени сърбомани като споменатите Коста Групчев(ич) и Наум Евров(ич), станали сътрудници на Ст. Новакович. Или ренегати-македонисти като Димитър Чупаров (Димитриjа Чуповски?!), Стефан Дедов или Диаманди Мишайков (Диамандиjа Мишаjков ?!) — едно жалко олицетворение на „човек“ плюл върху родовата си памет и изявения си български род Мишайкови! От този род са българските революционери Петър и Роман Мишайкови, българският православен духовник Евгений Мишайков, Михаил Мишайков — български юрист и политик, депутат в Учредителното събрание, създало Търновската конституция, Димитър Мишайков — виден български икономист, професор – редовен член на БАН…

Политическите гафове и националното разделение

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

От друга страна следва да се познават и други исторически истини, както и съвременни реалности в т. нар. българо-македонски отношения. От една страна това са няколко продажни гафа на предишни български политици и правителства. Те идват след един учудил Запада стопански, обществен и културен подем на нацията и държавата ни от края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век. Този подем, обединил нацията ни в общата цел — пълното национално и териториално обединение. Това проличава в неистовата храброст и стоицизъм на българската армия в трите войни от 1912 до 1918 г.

Сегашната криза – логично развитие на историческата

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Сега, когато България отново се откъсна от желязната прегръдка на Империята в нейния съветски вариант, когато вече е част от Европейската общност и е член на Евро-атлантическата военно-политическа система, „копейкаджиите“ от т. нар. ни политическа класа, треперят от страх пред Путиновата империя — същата вековна агресивна тъмна азиатска сила. Угодничат пред арогантната руска посланичка Митрофанова — истински Каулбарс в рокля! Вицепрезидентката ни пък, когато встъпваше в първия си мандат, дори не се наведе над ръката на Българския патриарх! Когато обаче, тук дойде руският, тя рухна в краката му и зацелува и двете му ръце?! Той пък най-брутално наруга България заради нейната „неблагодарност“. „Копейкаджиите“ не смеят да нарекат бруталната руска агресия в Украйна война, защото ще обидят своя корифей азиатския деспот Путин! Другари русофили, покорното блюдолизство не е благодарност! България е била и е европейска държава и култура още от формирането си. Сега, след половинвековната азиатско-съветска диктатура, отново избрахме мястото си в Европейската демократична общност. Само вие — наследниците и креатурите на Болшевишката империя, изпитвате носталгия към нея, към нейното време в подчинена България, където предшествениците ви бяха привилегирована тоталитарна класа!!!

Съдбата на българската народопсихология от средата на ХХ век

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Този конгломерат от исторически български народопсихологии завари цъфналото някак изведнъж, неочаквано дори, постсоциалистическо време, наричано за краткост „демокрация“! То вече отдавна надхвърли 30 години, но още не може да се определи като някаква стабилна и установена задълго демократична система. И това е така именно заради „конгломерата“, заради разнообразието от психологии:

тази на реално управляващата задкулисно олигархия — „естествен“ продължител на предишната еднопартийно-държавна олигархия;
тази на лидерите и върхушките на уж различните политически партии, наследили лидерския манталитет на БКП, но всъщност обслужващи олигархията;
тази на партийните клакьори и чиновници, внедрени в държавното и местното управление от партийните лидери (при „социализъма“ партията поне беше само една!);
тази на т. наричания от горните категории електорат — разнороден и объркан не само социално и политически, но и етнически. Електорат, манипулиран и баламосван, знаещ, че го лъжат, но исторически пословично търпелив;
тази на традиционната ни разнородна и объркана интелигенция — част от нея всъщност обслужва горните категории, друга гледаща на запад или на изток, пак по традиция и пледираща за „твърда ръка“, трета мърмореща и дори псуваща, но пак по традиция търпяща, четвърта — стягаща багажа си към прословутия „Терминал 2“…

Народопсихология на българина ли?! Де я!

Аргументите

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Аргументите на Анко, са повърхностни и подбрани целенасочено. Видите ли — България не била ли окупирана от Нацистка Германия? Ами не е, защото е съюзник на Райха и войските й преминават през съюзна страна без да оставят сериозни контингенти в нея. Когато СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г. в България има около 22 000 немски военни.¹

При това трябва да посоча тук, че всички съвременници с които съм говорил са ми казвали че германците редовно се миели и къпели, докато съветските „освободители“ вонели нетърпимо на махорка и многоседмична мръсотия. Няма и нито едно сведение, че германски войници са грабили или изнасилвали в България. В същото време фактите за грабежи, мародерства и изнасилвания от страна на съветските „войни-освободители“ са стотици. Самият „вожд“ и „учител“ на българския народ Г. Димитров пише жалки умолителни писма до Сталин срещу издевателствата на неговата окупационна орда в България! Впрочем тези издевателства са повсеместни навсякъде където стъпват тези орди!

Литература

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Радев, С., Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973, с. 70-72.
Милюков, П., Българската конституция, С. 1905 г.
Радев, С.; Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973, с. 69-99.
Радев, С., Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973.
Радев, С., Строителите…, т. 1, С. 1973.
Сборник документи „Авантюры руского царизма в Болгарии“, (с предговор на Васил Коларов), М. 1935 г.
Радев, С., Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973, с. 319 – 423.
skif.bg (проф. Огнян Стамболиев цитира акад. Дмитрий Лихачов: „България даде на източните славяни висшия слой на езика“).
Тойнби, А., Изследване на историята, т. 1, С. 1995.
fakti.bg (Георги Йорданов – академик Д. Лихачов определя България като „държава на духа“).
desant.net (проф. Огнян Стамболиев – статия „Академик Дмитрий Лихачов: Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации“).

Македонизмът след разпадането на СФРЮ в днешната „независима“ РСМ и изявите му сред т. нар. „македонстващи“ у нас

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

След разпадането на СФРЮ, в обявилата независимост на т. нар. БЮСРМ (Бивша Югославска социалистическа Република Македония) отново управляват наследниците на Титовата УДБА. Именно те, въпреки че България първа призна независимата Република Македония и ѝ оказа всякаква помощ в утвърждаването ѝ, отново наложиха грубо измисления македонизъм и ескалиращата антибългарска истерия в т. нар. РСМ! Техни оръдия сега са и съвременните македонисти в България. И те пак се опират на традиционните си покровители — в Скопие, в Белград, в Москва! Затова, когато местният им Благоевградски „лидер“ господин Мазнев заявява публично, че т. нар. „ОМО „Илинден“ и новият му клуб „Н. Вапцаров“ в Благоевград, олицетворяващи някакво виртуално „македонско малцинство“ в България, получавали финансова помощ от македонистки кръгове в Торонто, той всъщност лъже! Защото спонсорите на „малцинството“, което се събра при откриването на „клуба“, именуван „Н. Вапцаров“ в един гараж, всъщност има своите спонсори и в Скопие, и в Белград, и в Москва! Скопският спонсор впрочем, присъстваше лично при откриването на клуба в Благоевград в лицето на нахалния лидер на македонистката партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. Затова, господин Мазнев, ми се щеше да Ви препоръчам да си смените фамилията с Мазневич, подобно на онези сърбомани преди век и нещо — Групчевич и Еврович. Но като се замислих, установих, че Мазнев всъщност съвсем Ви подхожда по смисъла си като понятие за нещо мазно, нещо привличащо традиционните спонсори на македонизма!!! Халал Ви вяра!

Македонизмът, зомбирането и съвременните реалности

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Има и още причини за тези реалии. Те се коренят в половинвековното зомбиране на две, че и на три поколения българи и „македонци“ по време на комунистическите тоталитарни режими у нас и в СФРЮ. Ние трябваше да игнорираме националното си самосъзнание в името на „социалистическия интернационализъм“ и любовта ни към СССР — „родината на световния социализъм“! Македонските българи пък, бяха зомбирани от репресивната Титова идеология и власт в името на „Македонизма“, всъщност на сърбизацията им. Това предишното монархическо управление на Югославия не успя да го реализира!

Освободителката в стремежът ѝ да контролира освободените и появата на политическото шарлатанство

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Руското влияние обаче, ескалира в брутална политическа намеса и заплахи от военна инвазия в развитието на младата ни държава в последните десетилетия на ХІХ век, пък и нататък! След като българите показват учудващ нюх към модерната Европейска стопанска и политическа система и с благословията на Царя-Освободител Александър ІІ сами създават парламентарната си система и Конституцията си, те естествено отстояват своя суверенитет. С възцаряването на новия Руски император Александър ІІІ обаче, руският натиск върху „неблагодарна“ България рязко се засилва. Императорът и заобикалящият го кръг от крайно реакционни политици (Катков, Победоносцев и други), най-напред насърчават първия български княз Александър Батенберг още през 1881 г. да суспендира Търновската конституция и да наложи Режим на пълномощия. Начело на управлението са наложени руски генерали и губернско управление с пълен полицейски произвол на руски офицери. Целта е да се компрометира младия български княз, който Императорът ненавижда. Батенберг да бъде изгонен, а начело на България да се наложи руска креатура, която безропотно да прокарва руската политика чрез декрети, като в „задунайская губерния“!¹

Постсоциалистическата социално-политическа структура на българското общество и националната ни психология

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Обърканата и несигурна ситуация в България след „падането“ на еднопартийната тоталитарна система също формира различни психологически нагласи в българското общество.

Неосъществената лустрация, липсата на подготвени демократични лидери и политически групи с установени демократични традиции не позволиха у нас да се установят истинска политическа демокрация и пазарна система. Напротив, в страната се формираха политически и социални структури, свързани с кадрите на бившата партия-държава и репресивните ѝ органи. На базата на тези структури се оформиха отново различни „народопсихологии“.

Ескалацията на шарлатанството

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Но да се върнем към политическото шарлатанство. След Освобождението то експлоатира тотално заедно с русофилството, онова естествено обаяние у простите селски хора към Великата освободителна и Православна, че и славянска империя! Малко по-късно много селяни ще гласуват за Руския император като депутат в Учредителното събрание! Това става спонтанно, било поради благодарността на българите добили свободата си с помощта на руското оръжие, било поради писанията и речите на известни българи. Действително преди и непосредствено след Освобождението, големи просветители и дейци на църковната борба като Петко Рачов Славейков, Драган Цанков, Иван Вазов, епископ Климент Браницки и други възвеличават Руската империя като големия покровител на православните и славянските народи! Дядо Славейков пише: „Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв. Русите са наши братя, наша плът и наша кръв… Кат Русия няма втора, най-могъща на света. Тя е нашата опора, тя е нашта висота…“ Вазов възвеличава Русия като защитник на славянството и българите: „О здравствуй ти Русийо мощна, света трепна от твоя глас. Скокни царице полунощна, зовем те ний ела при нас…“ И още: „Русия, колко ни плени туй име свято, родно, мило…“

Истините

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Та така Анко, освен че мародерстват и изнасилват, съветските окупатори безмилостно ограбват България. Най-напред те отнасят златния резерв и архивите на страната, които едва ли някога ще ни бъдат върнати, освен ако традиционния азиатско-деспотичен модел в Евразийската империя не се промени. Това обаче, едва ли ще се случи, защото вековната имперска политика на експанзия и мачкане на съседните страни едва ли ще се промени!

Но това не е всичко. Шефът на съветските окупационни власти генерал Бирюзов, както посочва историкът професор Даниел Вачков , налага огромни и безвъзмездни доставки за съветските окупационни войски. Те продължават дори след подписването на Мирния договор с България на 10 февруари 1947 г. Момчил Дойчев пък, посочва, че стопанските загуби на България от съветската окупация само за 1945 г. са близо 75% от националния доход на страната! Белоруският писател Василий Биков свидетелства, че съветските военни и разузнавателни служби в България са изпратили към СССР няколко самолета със заграбени ценности!

Приобщаването на България към ЕС и мястото ни в Съюза от гледна точка на народопсихологията ни

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Едва след световните войни, в които почти няма неразрушена и неразорена европейска държава, европейците сякаш най-после поумняват и тръгват към консенсус, към преговори, към разбирателство, към сътрудничество, към интеграция в крайна сметка!

Така още в началото на 50-те години на миналия век, със създаването на ЕОВС, се слага началото на икономическата интеграция между многовековните врагове Франция, ФРГ, Италия, заедно с Бенелюкс — Белгия, Нидерландия, Люксембург. Големи ентусиасти — инициатори и идеолози на европейската интеграция като Жан Моне и Робер Шуман, и големи лидери като Шарл дьо Гол, Конрад Аденауер и Алчиде де Гаспери основават Европейската общност, за да се превърне тя след 40 години в Европейски съюз — най-великото постижение на Европейската Християнска цивилизация!

Как да приемем истините?

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Как да убеждаваш този народ, дори с безспорни исторически документи, че в Средновековието е имал могъща държава, наричана от западни историци империя. И в тази империя при владетелите Борис І и Симеон Велики е създаден един от трите литературно-културни фактора на единната Европейска християнска цивилизация — славянският.

Путин може да дрънка каквото си иска за днешно Скопие — че оттам дошла в Русия „славянската писменост“. Путин просто следва имперската руска политическа линия. Като бивш КГБ-офицер той е възпитаван в принципите на тази политика. Сега пък, след десетилетия начело на властта в огромната Евразийска империя, Путин вече се изживява като поредния й едноличен владетел. Вечният едноличен владетел — независимо дали е „царь-батюшка“, свещен император на „Третия Рим“, всевластен генерален секретар на КПСС или президент-диктатор.

Русофилският мазохизъм

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Но и масовото русофилство остава като рецидив в обществения ни живот. Превръща се в своеобразен национален мазохизъм! И опитите на видни български интелектуалци да доказват, че след патилата ни от грубия руски натиск между Освобождението и войните е довел едва ли не до изчезване на русофилството, явно са несъстоятелни. Един от тях е и видният журналист и общественик от времето между двете световни войни Петър Даскалов. В една своя статия от 1918 г., след като разкрива пагубната роля на безкритичното русофилство в България, той констатира: „Русия никога не е преставала да мисли, че правата ѝ за намеса във всичко в България са неоспорими.“ И действително — дори сега, в началото на 20-те години на ХХІ век, повече от 100 години, от както П. Даскалов пише статията си, арогантната руска посланичка у нас Митрофанова е напълно убедена в това! Русия, посочва Даскалов, „не иска да държи сметка, че с течение на времето, онуй поколение, свидетел на освобождението, полека-лека е изчезвало от сцената на живота и че се е замествало с ново поколение, расло без предразсъдъците на старите, дишало свободен въздух и чувствително към всичко, което би накърнило чувството му за независимост. Наистина, от Освобождението и до днес е имало в България държавници, които винаги са искали да експлоатират с чистите чувства на масата към Русия и даже в туй отношение са били умишлени апостоли на едно заблуждение, което ако срещаме в народа, обясняваме си го с неговата наивност. Но времето, което цери всичко, най-добре изцери и тая болест в България, която носи името русофилство“.¹

Какво да се прави с народопсихологията?

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

„Какво да се прави“, както казвали Чернишевски и вождът на световната социалистическа революция Ленин, а сега и Путин! Все в Русия го казват, джанъм?!

Дали пък да не се обърнем към астрологичните разсъждения на учителя Петър Дънов?

„Българинът — пише той, — започва добре, но като дойде до едно място, казва: «Тая работа не върви напред, няма да се нареди както трябва». Той обича да разсъждава, да философства. Българинът е енергичен, малко марсианец, но щом дойде Сатурн, всичките му работи се развалят.

От астрологическо гледище е интересно да се знае кога ще дойде времето, когато българинът ще се управлява от друга планета освен от Сатурн. Днес всички се запитват: «Кога Сатурн е взел надмощие над българите? Кога са западнали под влиянието на Сатурн българите?» Това е метафизически въпрос, върху който няма да се спирам.

Едно нещо, което може да повдигне българите, е да дойдат под влиянието на Венера. Сатурн има особена слабост към Венера. Щом я види, сърцето му веднага започва да тупти и той се оживява. Аз разглеждам Венера като напреднало същество, като отражение на любовта, от чието влияние българите са лишени. Сега те трябва да направят връзка с тия принципи… Защото си Сатурн, само за себе си гледаш. Етикеция в такъв човек няма. Той гледа само за себе си. Той счита, че всеки човек е по-долен от него. «Няма по-достоен човек от мене», казва той. Тъй мисли Сатурн.“ ¹

Литература

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Карер д, Анкос, Е., Евразийската империя, С. 2007.
Гипиус, З., Петербургски дневници, С. 1990.
Политковская, А., Русия на Путин, С. 2007.
Димитров, Д., Фатална криза или ново начало, Благоевград, 2017.
Радев, С., Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973.
Стоянов, З., factor.bg
Раковски, Г., „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, budnaera.com
Стоянов, З., istinata.bg
Ботев, Хр., istinata.bg
Благоев, Д., club.bg
Вазов, Ив., factor.bg
Бурмов, Т., segabg.com
Радев, С., Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973.
Документи от руските архиви, segabg.com
„Авантюрите на руския царизъм в България“, georgimet.files.wordpress.com
Даскалов, П., За вредите от русофилството в България, sitebulgarizaedno.com

Чужденецът за България и българите

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Да се върнем обаче, към книгата на Владимир Жидовец за България и българите. По-точно към неговото описание на Българското кооперативно движение. Авторът извежда началото на кооперативното дело в българското село още от последните десетилетия на ХІХ век. Тогава старата селска родова задруга в страната вече изчезва и към началото на ХХ век все по-категорично се налага частното аграрно стопанство. Но тъй като основната част от българските селяни-собственици са дребни и средни, те бързо изпадат в несъстоятелност и попадат в тежка зависимост от лихвари и зеленичари. И тук именно се явява свободната кооперация още в началото на 90-ге години на ХІХ век. Жидовец смята, че още неизчезналите традиции на родовата задруга, запазила се по-дълго при хърватите, са улеснили създаването на първите свободни кооперации.

Надежди вместо заключение

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Но ето че мъждука и дано да блесне една надежда — последните протести на младите, на новите български поколения, необвързани с носталгии и соцатавизъм! Необвързани и с политическите партии.

В този смисъл ще цитирам заключенията от един анализ на сегашните протести на д-р Илия Илиев, на който наскоро попаднах:

„Протестът — пише той, — избра да бъде безпартиен, а това прави ситуацията опасна. Спонтанната стихия е трудно контролируема. Управляващите се надяват да «изчакат» недоволството, да го удавят в процедурни трикове, да го разделят и разпилеят с малки отстъпки. Самозаблуди.

Щом хората са изкрещели «Така повече не може», те не очакват корекции, а край на модела и нов проект… Значи до рязка ескалация на недоволството остават още 1–2 стъпки, не повече. Протестите престават да са симптоми и стават присъдата. Управляващите могат да си повтарят, че «няма друг начин», но това е последното убежище на един уморен и отчаян елит. Времето на клиентелната държава приключва.“ ¹

Националното предателство

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Два сериозни проблема завещаха на страната ни „вождът и учителят“ Г. Димитров и неговият правешки наследник — Т. Живков, които още десетилетия няма да разрешим: прословутият „Македонски въпрос“ и проблемът ДПС и Ахмед Доган!

„Македонският въпрос“ има началото си още от края на ХІХ век — с нарастващите шовинистични амбиции на Сърбия, но истинската му проява е от средата на 20-те години на ХХ век, когато споменатият Коминтерн издига тезата за „отделна македонска нация“ в рамките на бъдеща „Балканска социалистическа федерация“. Говори се дори за „добруджанска“, „тракийска“ и още измислени нации! Ами да, „великият вожд“ на прогресивното човечество Сталин вече търси начини за дестабилизация на Източна Европа и Балканите и за бъдеща съветска окупация, пардон — за местна и световна „социалистическа федерация“!

Литература

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Стоянов, З., Записки по българските въстания, С. 1952.
Бобчев, Ст. С., Българската челядна задруга и нейния юридически характер, сп. „Юридически преглед“, т. XIII, 1905 г.
Гешов, Ив. Евстр., Задругата в Западна България, П. сп. БКД.
Гешов, Ив. Евстр., Задругарското владение и работене в България, сп. БКД.
Ихчиев, Д., Еснафски документи и еснафски организации в турско робство, С. 1907.
Хаджийски, Ив., Бит и душевност на нашия народ, С. 1974.
Хаджийски, Ив., Оптимистична теория за нашия народ, С. 1974.
Хаджийски, Ив., Моралната карта на България, С. 2008.
Стефанова, В., Съдбата на България през погледа на учения (интервю с акад. Димитър Ангелов), С. 1980.
Стефанова, В., Съдбата на България през погледа на учения (интервю с проф. Николай Генчев), С. 1980.
Цветков, Ж., Атанас Буров. Живот за България, С. 1992.
Топалов, М., Срещи с Буров, С. 1990.
Цанкова, Т., „Балканджията-габровец — скъперник или пестеливец?“, Сборник „Народна култура на балканджиите“, Габрово 2001, т. II, с. 233.
Бързакова, Ю., „Култура и индустрия — по въпроса за ролята на културата на балканджията за развитието на индустрията в Габрово до сравнението с английския текстилен център Манчестър“, Сборник „Народна култура на балканджиите“, Габрово 2003, т. IV, с. 49.
Панов, Т., Психология на масите, С. 1913.
Панов, Т., Психология на българския народ, С. 1992.
Пенев, Б., „Нашата интелигенция“, сп. „Златорог“, г. V (1924), кн. 1.
Генчев, Н., Очерци. Социалнопсихологически типове в българската история, С. 1987.
Семов, М., Народопсихология, С. 1992.
Шейтанов, Н., „Духът на отрицанието у българина“, сп. „Философски преглед“, кн. 2, 1938.
Свинтила, Вл., Етюди по народопсихология на българина, С. 2007.
Шейтанов, Н., „Български светоглед“, сп. „Либерален преглед“, авг. 2009.
Казанджиев, Сп., „Национално съзнание“, сп. „Либерален преглед“, септ. 2009.
Гълъбов, К., „Психология на българина“, сп. „Либерален преглед“, авг. 2009.
Илиев, А., „Проблеми за психологията на съвременните българи“, сп. „Либерален преглед“, април 2016.
Димитров, Д., Балканският икономически феномен, формиране и историческа съдба, С. 2009.
Интервю на Петко Симеонов, в-к „Труд“, 8 декември 2025 г.
Такач, А., „Тоталитаризмът като атмосфера. Морал и манталитет в Унгария под режима на Янош Кадар“, сборник доклади „Тоталитаризмите на ХХ век“, Институт за изследване на близкото минало, Изд. „Сиела“, С. 2010 г.
Балик, Ст., Ян Холзер, „Понятието тоталитаризъм – чешки размисли и чешки вдъхновения“, сборник „Тоталитаризмите на ХХ век“, Изд. „Сиела“, С. 2010 г.
Стола, Д., „Комунистическият режим като процес. Полската народна република – от имитация до детоталитаризация“, сборник „Тоталитаризмите на ХХ век“, Изд. „Сиела“, С. 2010 г.
Нойман, В., „Понятието тоталитаризъм в румънския социално-политически дискурс“, сборник „Тоталитаризмите на ХХ век“, Изд. „Сиела“, С. 2010 г.
Димитров, Д., Фатална криза или ново начало (стопанската мотивация на българите – минало и настояще), Благоевград, 2017.
Баева, И., Д. Денков, Б. Дуранкев, Един български век 1923–2024, С. 2025 (проф. Б. Дуранкев относно аграрните промени след 1989 г.).
Баева, И., Д. Денков, Б. Дуранкев, Един български век 1923–2024, С. 2025 (проф. И. Баева за ролята на Людмила Живкова в българската култура при социализма).
„Силовите групировки бяха създадени от ДС под ръководството на бившия шеф на разузнаването генерал Любен Гоцев…“, troyanpress.com.
Дънов, П., Българската душа, София, изд. „Астрала“.
Свидетелство на бащата на Илия Павлов: „Генерал Любен Гоцев общуваше със СИК и ВИС!…“, narod.bg.
„Димо Казасов – участник в два преврата“, archives.bnr.bg.
„Най-хлъзгавият български политик…“, trud.bg.
„Кимон Георгиев и превратите“, 168chasa.bg.
„Кимон Георгиев и превратите“, nabore.bg.
Паунов, М., „Озлобление към всичко и всички“, Дойче Веле (dw.com), 2021 г.
„Народопсихология на съвременния българин“, postvai.com.
Тахов, Р., „БСП го подлъга в Народното събрание, СДС не го пусна да излезе“, trud.bg.
Захариев, Андрей, „Народопсихология“, сп. „Култура“ (kultura.bg), 2015 г.
Неделчева, Таня, „Етичното в българската народопсихология“, сп. „Етически изследвания“, бр. 3, кн. 2, 2018 г. (jesbg.com).
Дописка за нашенски джебчийки в Мадрид, в-к „Труд“, 22 декември 2025 г.
Интервю с проф. Антоанета Христова, в-к „Труд“, 1 декември 2025 г.
„Народопсихологията и културата на българина в условията на криза“, bnr.bg, 2024 г.
Относно Мешерето и ромската народопсихология, bg-mamma.com.
Д-р Илия Илиев, „Клиентелите на никакъвците пред банкрут“, в-к „Труд“, 5 декември 2025 г.

Двата възгледа за българите – чуждият и „нашият“!

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

И така, един хърватски интелигент — посланик у нас по време на войната, се възхищава от България и българите, от красотите на родината ни, от стопанската мотивация и трудолюбие на хората, от постиженията им в икономиката и кооперативното дело… Изтъква българския патриотизъм и стремеж към възстановяването на териториалната и националната цялост на страната. Посочва българския характер на Македония. Пише с топлота и обич за страната ни. Сочи я като пример за сънародниците си. Надява се, че връзките между България и Независимата Хърватска държава ще укрепват…

Литература

Mon, 01 Jan 0001 00:00:00 +0000

Жидовец, Вл., България през вековете и днес, „Военно издателство“ ЕООД, С. 2004.
Пак там, с. 117 – 144.
Пак там, с. 67 – 71.
Пак там, с. 195 и други.
Пак там, с. 84 и други.
Пак там, с. 192 – 208.
Дечев, Ст., „Освобождение или окупация“, „Свободна Европа“, 13 септември 2019 г.
Райчевски, Ст., Ф. Коларова, България 1944-1989 Забранената истина, 2013, с. 16.
Пак там, с. 22, 23.
Димитров, Д., Фатална криза или ново начало, Благоевград, 2017, с.131, 132.
Жидовец, Вл., България през вековете и днес, ВИ ЕООД, С. 2004, с. 193.
Пак там, с.196, 197.
Пак там, с. 198.
Дечев, С., „Освобождение или окупация“…
Рийс, Л., Тайните на Втората световна война, С. 2012, с. 383.
Пак там, с. 365.
Хаджийски, И., Бит и душевност на нашия народ, С. 1974, с. 151.
Димитров, Д., Фатална криза или ново начало, Благоевград, 2017, с. 147-152.
Желев, Ж., Тоталитарните близнаци, С. 2012.

Още една „нахална“ гледна точка относно народопсихологията на българите

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Първо — непознаването на историята

Още една „нахална“ гледна точка относно народопсихологията на българите

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Фамилните метаморфози в братска Сверена Македония

Още една „нахална“ гледна точка относно народопсихологията на българите

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Поводът

Още една „нахална“ гледна точка относно народопсихологията на българите

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Въведение в русофилството

Още една „нахална“ гледна точка относно народопсихологията на българите

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Повод вместо увод

Още една „нахална“ гледна точка относно народопсихологията на българите

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Въведение в Македонизма

Още една „нахална“ гледна точка относно народопсихологията на българите

Thu, 01 Jan 2026 00:00:00 +0000

Вместо въведение

Контакти

Mon, 01 Jan 2024 00:00:00 +0000

Здравейте! Ако имате въпроси относно историята на България или искате да обсъдим някоя от статиите, моля използвайте формата по-долу. Ще се опитам да отговоря възможно най-скоро.

ЕДНА ПРЕБЪРЗАНА И НЕУДАЧНА ВИЗИТА

Wed, 22 Nov 2023 00:00:00 +0300

- Първо – нашият премиер не познава родната си история, освен че не говори правилно и родния си книжовен език. Но когато не познаваш нещо, питаш знаещите преди да си позволиш да говориш на ангро! Защото иначе стигаме до заключението на големия Константин Иречек – един от многото знаещи чехи, дошли в България след Освобождението да помогнат за модерното й европейско устройване. Сблъскал се обаче с родната патриархално-ориенталска действителност, описана гениално в Алековия „Бай Ганьо“, Иречек констатира: „Ние можещите, управлявани от незнаещите, вършим всичко за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко за толкова кратко време, че сме се специализирали да правим от нищо нещо!“ По-късно Бай Ганьо му ходил на гости в Прага. Та и тогава начинаещите ни политици са били общо взето незнаещи. Но те са питали, гледали, попивали достиженията на модерната европейска политика. Затова станали това, което ги нарича Симеон Радев – „строители на съвременна България“!

Македонизмът

Tue, 22 Nov 2022 00:00:00 +0300

(За сведение на г-н Мазнев и Ко)

Македонизмът се появява като изкуствено създадена политическа доктрина в последните десетилетия на ХІХ век. Смята се, че неин създател е сръбският учен, политик и дипломат Стоян Новакович. Тази доктрина идва да замени пропадналите усилия на Сръбската държава от средата на същия век да доказва и налага великосръбската идея за средновековната „Стара Сърбия“. Тя, видите ли, „трайно“ (около 25 години) владяла Македония и логично сегашното й население било преобладаващо сръбско! Теоретично тази идея се развива от сръбските шовинисти Милош Милоевич и Йован Цвиич, както и в т. нар. „Начертание“ на Илия Гарашанин, към средата на ХІХ век. Практическите опити да се приложи в Македония се изразяват в терора на сръбски чети върху българското население. И теорията и практиката на сърбизацията обаче, нямат успех. Тогава идва Македонизмът на Новакович, който ще се превърне в по-префинена форма на същите великосръбски мераци, но в извратен македонистичен вариант!